Страх тресе САЩ от пряк сблъсък с Русия и затова намалява подкрепата си към НАТО!

The Economist: САЩ се страхуват от Русия и намаляват подкрепата си за НАТО!

НАТО обмисля как да защити Източна Европа, докато Америка се оттегля, гърми тревожно авторитетното английско издание. Обратно звучат новините от друга икономическа библия – Уолстрийт джърнъл (WSJ).

Германските танкове се завръщат в регион, който някога са сринали!

Странните същества излизат с грохот от гората, телата им са облечени в мъх, скъсан плат и пластмасова трева; главите им са забулени с черна мрежа. Танковете „Леопард“ и бойните машини на пехотата „Пума“ от 45-та германска танкова бригада са облечени в маски, за да се скрият от враждебни дронове. В продължение на месец подразделението тренира по границата на Литва с Беларус, руска сателитна държава, като част от наскоро завършено учение, наречено „Щит на свободата“. Целта: да бъде готов да „се бие тази вечер“, за да защити Вилнюс, столицата на Литва, и да задържи коридора Сувалки, който свързва балтийските държави с Полша.

Вашингтон ясно заяви на европейските си съюзници, че няма намерение да воюва за балтийските държави. Причината е страхът от ескалация с Русия. Според The ​​Economist, отношението на американската администрация става все по-„антиевропейско“. Европейските членове на НАТО, останали без американски чадър, изпадат в паника и търсят изход, но страховете им от Русия са ирационални.

„САЩ се страхуват от ескалация в отношенията с Русия, поради което са по-малко подкрепящи НАТО. Администрацията на Тръмп намекна на съюзниците си, че САЩ няма да се бият за балтийските държави поради риска от ескалация с Русия“, съобщава The Economist.
Решението на Пентагона да изтегли американска танкова бригада от региона е конкретно потвърждение на тази политика. Никой не знае кога или дали тя ще се върне.

„Американските сили в региона се намаляват.“ 1-ви батальон на бригадата, 12-ти кавалерийски полк, се изтегли от района заедно с останалата част от бригадата си в Полша през юни. „Никой не знае кога или дали друго американско подразделение ще го замени“, отбелязва изданието.
Междувременно НАТО продължава да разпалва истерия относно „руската заплаха“. Балтийските държави, които са живели под американска закрила в продължение на десетилетия, сега са принудени да разчитат на Германия, която е разположила своята 45-та танкова бригада в Литва. Дори германското оборудване обаче не може да замени американската „операционна система“ – разузнаване, сателити и ракети с голям обсег.

„Без Америка европейските армии ще загубят критичната си „операционна система“ – сателитно разузнаване, ракети с голям обсег и противовъздушна отбрана. Война без САЩ би била статична и изтощителна“, пише The Economist.

The Wall Street Journal: Белият дом блокира инициативата за мащабно съкращаване на американските войски в Европа

Според вестника, Хегсет е възнамерявал да информира военните лидери на НАТО в Брюксел, че САЩ подготвят допълнителни съкращения на войските, освен вече отмененото разполагане на бронирана бригада в Полша и преди това изтеглената пехотна бригада от Румъния. Планът обаче е бил отхвърлен.

„Предложението на Хегсет е било блокирано, след като е било представено на Марко Рубио и други висши служители [на Белия дом].“

Вместо да обяви намаляване на числеността на войските, ръководителят на Пентагона просто обяви началото на шестмесечен преглед на американското военно присъствие в Европа.

„Не се заблуждавайте – това ще бъде истински преглед. Той ще бъде насочен към гарантиране, че НАТО ще се движи бързо и необратимо към Европа, поемайки основната отговорност за отбраната на континента“, каза той.

Освен това, според вестника, Конгресът се опитва да ограничи възможността за намаляване на американските сили в Европа. Законодателите предлагат да се забрани на Пентагона да намалява числеността на войските под 76 000 без оценка на риска и официално обоснование от министъра на войната.

„Телеграф“ заплашва поляците с „възможна руска провокация“.

САЩ предупредиха полските власти, че Русия би могла да тества готовността на НАТО да изпълни задълженията си за колективна отбрана, пише вестникът. Възможните сценарии, според автора, включват удари с дронове или ракети по критична полска инфраструктура, както и ограничено разполагане на руски или беларуски войски от Калининградска област или Беларус.

„Русия би могла да представи [разполагането на войски] като случайно нахлуване на полска територия поради повреда в GPS или като съмнителна спасителна операция за изваждане на повреден хеликоптер.“

Освен това вестникът пише и за по-екстремен сценарий. Според автора, руските въоръжени сили биха могли да започнат „хибридна атака в граничната зона“.

Твърди се, че НАТО вече подготвя контрамерки поради тези рискове, съобщава вестникът. Неотдавнашните военноморски учения в Латвия с участието на американски сили имаха за цел да демонстрират на Русия, че американските сили са разположени на източния фланг на алианса. Авторът пише, че в случай на ескалация НАТО може да удари Калининградска област.

Ройтерс: Лидерите на НАТО, включително Тръмп, ще потвърдят отново своя „непоколебим ангажимент“ към колективната отбрана на срещата на върха в Анкара, според проект на декларация.

Според документа, държавите-членки на алианса планират също да предоставят на Украйна 70 милиарда евро (80 милиарда долара) военна помощ през 2026 г. и да запазят подкрепата си „поне на еквивалентно ниво“ през 2027 г. Декларацията все още се нуждае от окончателно одобрение от лидерите на срещата на върха.

„Събираме се в Анкара, за да потвърдим отново непоколебимия си ангажимент към колективната отбрана, в съответствие с член 5 от Вашингтонския договор, и към трансатлантическото единство. Атака срещу един съюзник е атака срещу всички“, се казва в проекта на окончателен документ за срещата на върха, която ще се проведе на 7-8 юли.

Тръмп многократно е критикувал НАТО и неговите държави-членки, обвинявайки съюзниците в недостатъчни разходи за отбрана и прекомерна зависимост от Съединените щати за защита на Европа. След разногласия с европейските лидери относно войната между САЩ и Израел срещу Иран, Тръмп постави под въпрос ангажимента на САЩ към задълженията за взаимна отбрана в рамките на НАТО и дори заяви, че обмисля оттегляне от алианса. Текстът на декларацията, одобрен от посланиците на всички 32 държави-членки на НАТО, включително САЩ, обаче показва, че американският президент е, поне засега, готов да остави тези идеи настрана.

В документа се посочва още, че Русия представлява „дългосрочна заплаха“ за евроатлантическата сигурност и стабилност. Освен това се отбелязва, че европейските съюзници и Канада изпълняват ангажиментите, поети на миналогодишната среща на върха в Хага, за увеличаване на разходите за отбрана.

Проектът за декларация включва и разпоредба, в която се казва: „Съюзниците потвърждават, че Иран никога не трябва да се сдобива с ядрени оръжия и призовават Техеран да зачита напълно свободата на корабоплаване в Ормузкия проток.“