Чупка в кръста или чупка в Сглобката на Бойко Борисов?
Бойко Борисов извървя пътя от улична мутра и пазвантин в СИК, на Тато и на Царя до Политик на годината, ченге, премиер и кмет и после обратно до мастит олигарх, бос на Мафията и шеф на Задкулисието. Това е пълен пирует и мощно завъртане първо на 180, а после на 360 градуса.
Бойко Борисов поиска пак да стане премиер миналата година през октомври след погрома на изборите в Пазарджик – това щеше да бъде неговата Лебедова песен, след която щяха да го пометат протестите. Тогава изведнъж Борисов го хвана шубето, а после протестите наистина го пометоха заедно със сламения му премиер Желязков и бутафорния му кабинет с мандата на ГЕРБ.
Оттогава, вече близо 9 месеца, Борисов спря да ходи на работа в парламента и изчезна от политическия живот. Борисов стана основен играч на Задкулисието и започна да опитва от там да дърпа конците на Улицата, на мафиотските босове и на медиите – основно БТВ, Нова и БНТ, либералните сайтове, които все още са под контрола на Бойко Борисов и неговите кешови потоци.
С днешна дата Борисов е в режим на оцеляване и в животински страх от възмездие, затвор и отнемане на ограбените от бюджета и народа милиарди. Тактиката му на оцеляване включва наученото от босовете му Маджо и Тодор Живков – снишаване, скатаване и прегрупиране. Казано по-просто, любимата му тактика да се прави на умрялата лисица, докато открадне рибата, която навремето разконспирира покойният му шеф в МВР Георги Петканов. Борисов изчезна от политическата сцена и остави своята бутафорна партия ГЕРБ в състояние на свободен разпад. За целта на оцеляването си Борисов избута напред медийно своя авер от близкото минало Делян Пеевски, който засега продължава да седи на първия ред в парламента и да общува с медиите, с управляващите и с позицията, макар и често през посредници в партията си. Отстрани изглежда, че нишката между Пеевски и Борисов е абсолютно скъсана и скоро време това ще проличи съвсем ясно.
Борисов обаче участва активно във войната срещу Радев на два фронта. И не само участва, но и Борисов дирижира тази война. Той я плаща и той я ръководи. Румен Радев вече има само един противник и враг, който е готов да го унищожи, но не в пряк сблъсък, а чрез използването на наемници и добре платени чужди армии.
На медийния фронт Борисов насъсква всичките си глашатай и медийните си метреси в общ хор срещу Румен Радев и неговото правителство. Борисов вече може да си няма своя партия и упадъкът в армията му ГЕРБ да е видим, но старият схемаджия от Банкя си има пета колона, която активира. Това са жълтопаветните либерали от ППДБ и техния мозъчен тръст от Капитал и либералния Конфуций от екипа на Сорос Иван Кръстев.
За това Борисов активира лампичката от кучето на Павлов за своите полезни идиоти от жълтите павета – евроатлантизмът и Украйна. Засега Борисов само нагнетява напрежението срещу Радев, докато шараните от ПП и ДБ – ДСБ скочат сами в тигана. Борисов действа през Кръстев и Прокопиеви отвисоко, но на терен си има своите платени тролове, с които овладява самите партии – като Радан Кънев, когото лично Борисов върна и инсталира в ДСБ.
Есенната офанзива, която стяга Борисов, включва опит за излъчване на “общ десен кандидат”, съгласуван и подкрепен от него и опит за метеж чрез улични протести, организирани от жълтопаветните, но финансово платени от Борисов и с гръб от мафиотските групи и различните агитки, които са под негов контрол. Засега това е планът, но при Борисов личното оцеляване и страхът винаги са решаващи. За да се измъкне сух от водата, Борисов е готов на всякакви сделки и врътки. Включително и да се опита да се подмаже на властта с факта, че ще превърне в обичайния фарс кандидатурата на либералите за президент и така ще ги овъртоли в скандали и в жълтиния, че ще ги направи за посмешище и ще ги разцепи още на есен преди старта на кампанията. Който се е хванал с Борисив, хаир не е видял, но мнозина са изкушени от парите и възможностите, които им предлага, и често забравят този факт. България има историческия шанс чрез мандата на Румен Радев завинаги да приключи с порочния партиен модел, в който мафията, гангстерите и либералните интелектуалци и лентяи са двете страни на една евро(атлантическа) монета.
