Краят на Бойко Борисов и защо слуховете за смъртта му не са силно преувеличени.
Американските “началници” обявиха официално Бойко Борисов за корумпиран, с което изчетоха смъртната му присъда в политиката. Изтичането на документи с подобно чувствително и секретно съдържание от официалните власти на Щатите към медиите в България въобще не е случайно точно в този момент, в който Борисов е непотребен никому в българската политика и започна да се скатава и да бойкотира гласуването, когато е в интерес на неговите отвъдокеански господари. Последните десетина години Борисов бе възможен герой от първия ред в българската политика само, защото отвън го поддържаха на изкуствено дишане, за да продава българските национални интереси в замяна на личното со оцеляване. Сега само един клет побойник Ивайло Мирчев е останал да си вярва, че Борисов няма защо да бъде даден за разследване на МВР и на Прокуратурата.
Животът на Бойко Борисов в политиката виси на косъм. Няма партия, няма хора, няма власт, няма пари, няма политически тези, няма идеология, има едни имагинерни 10-12% и някакви структури по документи, но няма нито външна подкрепа, нито се очертават някакви сглобки на хоризонта, с които да финтира ниските си проценти. Един Магнитски и Борисов е финито.
Косъмът с живота на Борисов ще падне много скоро наесен, когато стане ясно, че ГЕРБ нито има кандидат за президент, нито има кой да издигне, за да се докопа поне до почетна загуба на балотажа от Илияна Йотова със 70 на 30%.
В ГЕРБ е като след тежък погром, а от нийде взорът надежда не види и само жетварка – пиарка без прашки под полата на име Ванина пее нейде самотно в полето. Качествените и харесвани политици като Живко Тодоров и Делян Добрев напуснаха сами от липсата на перспективи за промяна, други като Томислав Дончев предвидливо се дръпнаха назад и бяха посъветвани да се скрият, трети като Митко Николов от Бургас седят в ГЕРБ само, защото се надяват Борисов да им метне ключовете от партийния офис, веднага щом хвърли кърпата след поредния погром, който го очаква.
Разгромът тази есен ще отнесе Борисов с 200 и ще очертае 2027 догодина като последната година на ГЕРБ точно 21 години след нейното основаване. Догодина са местните избори и ГЕРБ, която възникна като партия на кметовете и на местната власт, ще загуби окончателно и последния си капитал – общините. ГЕРБ тръгна с кметовете, а сега ще остане без тях и без пукнат кмет, защото по-голямата част от тях ще загубят тежко изборите, а малката част от по-читавите от тях, като Живко Тодоров, Митко Николов и някои други, ще се явяват в най-добрия случай като независими кандидати и ще стоят далеч от Бойко Борисов, който от ракета – носител, за тях се превърна в оловна топка за краката, която ги влачи към дъното на политическата бездна.
Това е краят на ГЕРБ и той е разписан по часове и дни, а истерията и заплахите на Борисов го правят да изглежда като гротеска в една бутафория. ГЕРБ и Борисов преминаха точката на пречупване в рейтингите и доверието, от която връщане назад вече няма. Последните 5-6 години бяха подарък за Борисов, който преди да бъде размазан от Румен Радев, мамеше избирателите и управляваше в разни сглобки и със служебни правителства, въпреки че губеше изборите или вадеше мижавите за “победител” 20%. След появата на Радев историята на управлението на изтеклите мандати и режимът на И.Ф.-тата приключи. Основно Борисов управляваше благодарение на това, че държеше съдебната власт и най-вече прокуратурата, която го пазеше и той използваше за бухалка срещу неудобните. За останалото му трябваше подкрепата на ДПС и на неговите полезни идиоти от жълтите павета – ПП и ДБ.
С ниския си рейтинг и в нежеланието си да пусне властта в партията Борисов се озова в един порочен кръг подобно на хамстер в клетка, който тича във вътрешността на колелото и хаби енергията си безцелно и без полезен ефект.
Като всяка хранителна стока с изтекъл срок на годност, така и политиците, които хранеха дълго време тълпата с лъжи и я крадяха, накрая отиват на боклука или на политическото бунище.
Въпросът е, че Борисов се отправи към сметището и сам, но накрая пътят му може да го отведе в затвора. Именно затова Борисов е притеснен и като стареца на Шекспир Крал Лир, изпаднал в абстиненция и истерия от загубата ба властта и привилегиите от нея, крещи за улични метежи и бълнува за връщане на върха на държавата, ако не на бял кон, то поне на бяло магаре.
Илюзията умира последна, също като мерака, при 70 годишните мъже тип Дедо Бойко.
Слуховете за смъртта на политическия труп Бойко Борисов въобще не са силно преувеличени, защото погребението на ГЕРБ ще бъде най-късно догодина по време на кметските избори есента. Както би казал великият Марк Твен, слуховете за това, че ГЕРБ и Борисов са живи и имат някакво бъдеще, са силно преувеличени.
