Техеран се опитва да консолидира контрола си над Ормузкия проток — The New York Times!
Изданието съобщава, че САЩ и Иран може би се приближават до нов етап от непреките преговори: възобновяване на корабоплаването през Ормузкия проток. Техеран и Оман в момента обсъждат план за това.
„Ирански представители казват, че изготвят споразумението, за да консолидират способността си да контролират пролива и по този начин да запазят стратегическото си предимство, с което не са се радвали преди войната“, пише изданието.
Според обсъждания план, корабите, влизащи в Персийския залив, ще следват маршрут през контролираните от Иран води, докато тези, които напускат, ще плават по крайбрежието на Оман.
На превозните средства може да бъде начислена и „такса за обслужване“. Очаква се тази такса да покрие разходите за опазване на околната среда, безопасност на корабоплаването и поддръжка на инфраструктурата. Според ирански представители, получените средства се планират да бъдат разпределени между Иран и Оман.
САЩ не планират нови контакти с Иран, въпреки по-ранното съобщение на Тръмп, че преговорите са насрочени за понеделник, съобщава CBS.
„Въпреки съобщението на президента Тръмп, че преговорите с Иран са планирани да започнат в понеделник следобед, американски представители заявиха пред CBS News, че не са планирани „нови“ преговори. Вместо това те включват текущи контакти между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф, Джаред Кушнер, преговарящия екип на САЩ и иранската страна чрез посредници.“
По-рано говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей заяви на пресконференция в понеделник, че Техеран няма планове да провежда директни преговори с Вашингтон след забележките на Тръмп, че „сделката е близо“.
Доналд Тръмп заяви, че е дал на Иран „последен шанс“.
[Това е поне петият път от април насам, в който спирате въздушните удари срещу Иран, за да преговаряте. Какво послание искате да предадете на американския народ, който се чуди: „Какво е различното този път?“ Защо трябва да е различно?]
„Ами, вие не знаете. Аз не знам. Мисля, че може би ще успеем да постигнем нещо, но искам да им дам последен шанс, преди да прибегнем до крайни мерки. Много е трудно да се приложи това, което сме планирали. Ще видим какво ще се случи, но това е много, много трудна задача. Гордея се, че давам шанс на хората, живеещи под „окупация“. Това е много важна стъпка. Бих предпочел да не предприемаме толкова мащабна атака срещу страната. Вече сме извършили много мащабни операции, но те бяха обикновени мащабни операции. Надявам се да се осъзнаят, защото случилото се не би трябвало да доведе до използване на ядрени оръжия.“
