Все още ли е способна Америка да наложи световния ред?
Докато войната с Иран изтощава жизненоважни запаси от ракети-прехващачи, американските съюзници все повече поставят под въпрос способността на Вашингтон да води конфликти на много фронтове.
Още от завръщането на президента Тръмп на поста съюзниците на Америка се тревожат за намеренията на Вашингтон. Сега, след като неубедителната война срещу Иран ерозира американските оръжейни запаси и разкри границите на американската твърда сила, те се тревожат и за американските възможности.
Може ли Америка все още да защити приятелите си, ако иска? Това пита авторът Ярослав Тофимов и отговаря.
Съюзниците се съмняват в способността на САЩ да водят множество големи конфликти, пише The Wall Street Journal.
Изданието пише, че войната с Иран е изчерпала сериозно американските оръжейни запаси и е накарала съюзниците на Вашингтон да поставят под въпрос способността на САЩ едновременно да водят големи конфликти в Близкия изток, Европа и Азия.
Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), САЩ вече са изразходвали около половината от предвоенния си запас от ракети-прехващачи, включително THAAD. Освен това, американските военни са изразходвали приблизително една трета от своите ракети Tomahawk и далекобойни JASSM. Пентагонът обаче официално отрича недостиг на боеприпаси.
Вашингтон е особено остро изправен пред недостиг на ракети за противовъздушна отбрана. Според оценки на CSIS, в американския арсенал са останали приблизително 800 ракети-прехващачи Patriot.
„Ние на Запад допуснахме грешка в стратегическото планиране, като не успяхме да съпоставим броя на прехващачите с броя на произвежданите балистични ракети. „Имаме проблеми с производството на системи за противоракетна отбрана, но те нямат проблеми с производството на балистични ракети – нито Русия, нито Китай, нито Северна Корея“, каза бившият висш служител на германското министерство на отбраната Нико Ланге.
Недостигът вече се отразява на възможностите на американските съюзници. Според вестника Украйна изпитва сериозен недостиг на ракети „Пейтриът“ за прехващане на руски балистични ракети, страните от Персийския залив се опасяват от нова размяна на удари с Иран, а европейските страни все още нямат достатъчно собствени системи за противоракетна отбрана.
FT: Илон Мъск отказа Starlink за Украйна
Киев иска разрешение да използва Starlink за удари с дронове до 200 км дълбоко в руска територия, съобщава Financial Times, позовавайки се на източници.
Според изданието, Украйна се нуждае от съгласието на Илон Мъск, който досега е отказвал да разреши използването на Starlink за удари на руска територия.
Подчертава се, че една от пречките за Киев е била оставката на бившия министър на отбраната Михаил Федоров, който е поддържал директен контакт с ръководителя на SpaceX и се е опитвал да го убеди да отмени ограниченията.
FT отбелязва, че Зеленски преди това е поискал от Тръмп да обсъди този въпрос с Мъск по време на среща в Белия дом през юли. Американският президент обаче не подкрепи тази инициатива.
