Лидерите на ЕС в сблъсък за миграцията, Украйна и бюджета в Брюксел – но отлагат важните решения за по-нататък, пише либералният флагман Политико от сърцето на ЕС.
Лидерите отложиха вземането на ключови решения относно дългосрочния бюджет на блока и финансовите нужди на Украйна за следващи срещи през ноември и декември.
Politico: Лидерите на ЕС влязоха в остри спорове по широк кръг от въпроси – от правилата за климата до миграционната политика и дългосрочните финансови нужди на Украйна – по време на двудневни напрегнати дискусии в Брюксел.
Въпреки призивите за спешни действия обаче, основният извод от срещата на върха на Европейския съвет в четвъртък и петък е, че ключовите решения са отложени за по-късен етап.
На фона на предстоящите избори в Испания и Франция и позициите на лидерите, които изглеждат по-непоколебими от всякога, не беше постигнато никакво конкретно писмено споразумение. Украинският президент Володимир Зеленски, който пътува до Белгия, не получи много повече от топли прегръдки и мили думи. А от други европейски лидери и това не получи – освен едно рутинно ръкостискане, както направи българският премиер Румен Радев и чешкият му колега Бабиш.
В изказване пред журналисти по време на препълнена пресконференция, украинският лидер призова европейските си колеги да изготвят финансов план, предупреждавайки, че в противен случай рискуват да се сблъскат с безпрецедентна миграционна криза, при която „20 милиона украинци“ ще потърсят убежище в Европа.
„Войната ще струва 155 милиарда евро през следващата година. И се нуждаем от поне още 70 милиарда евро от вас – за отбрана, за оръжия и за нашата устойчивост“, заяви Зеленски. „Това е реалистична сума. И ви моля да осигурите тази подкрепа. Тя ще ни помогне да спрем Русия.“
Двама дипломати обаче заявиха пред POLITICO, че столиците ще продължат да проучват различни варианти за задоволяване на нуждите на Киев, включително евентуален нов заем от ЕС.
Дебатът относно това дали да се мобилизират замразени руски активи на стойност около 300 милиарда евро в помощ на Украйна е показателен пример. Почти година след като лидерите на ЕС отхвърлиха идеята за използване на тези активи поради възражения от страна на Белгия, Франция и Италия, няколко държави поискаха въпросът да бъде разгледан отново, а върховният представител на ЕС Кая Калас заяви, че темата за замразените активи ще бъде обсъдена по време на срещата на лидерите в Брюксел.
Но след часове на разговори за Украйна „нищо не се е променило“, каза шведският министър-председател Улф Кристершон. „Парите не са загубени, но според мен не се е случило нищо ново, откакто обсъждахме въпроса последния път.“ „В краткосрочен план средствата за подкрепа на Украйна трябва да идват от източници, различни от замразените активи“, заключи той.
Двама дипломати от ЕС заявиха пред POLITICO, че Европейската комисия и столиците на страните от ЕС работят по алтернативни варианти за финансиране, включително търсене на средства от съюзници на Украйна извън ЕС, мобилизиране на все още неизползвани фондове на Съюза и изготвяне на нов съвместен заем, който да допълни кредита от 90 милиарда евро, договорен миналата година.
Лидерите „не отделиха много време“ за изготвяне на план за финансиране на Украйна през 2027 г., след като Зеленски заяви, че през следващата година страната му ще се сблъска с бюджетен дефицит от 70 милиарда евро, каза председателят на Европейския съвет Антонио Коща. „Веднага се съгласихме, че трябва да отговорим на допълнителните нужди за финансиране на Украйна през 2027 г., и помолихме Комисията да излезе с конкретно предложение.“
Въпреки това лидерите отказаха да подкрепят който и да е от тези варианти по време на пресконференциите в края на срещата на върха.
Преговорите за финансирането се проточват
Срещата беше обявена и като възможност лидерите да излязат от продължаващата от месеци безизходица относно размера и структурата на дългосрочния бюджет на ЕС, възлизащ на близо 2 трилиона евро.
Френският президент Еманюел Макрон, който напуска поста си догодина преди президентските избори през април и юни, предупреди лидерите, че вече няма да разполага с политически мандат за подписване на споразумение, ако такова не бъде сключено до края на тази година.
Но въпреки часовете преговори в четвъртък, нито лагерът на „пестеливите“ начело с Германия – които настояват за по-малък бюджет – нито групата „Приятели на кохезията“, призоваваща за по-голям финансов пакет, не направиха съществена стъпка една към друга.
„Мисля, че [решение] е възможно до края на годината“, каза Макрон пред журналисти в края на срещата, като добави, че липсата на споразумение тази година не би била „добър подход от демократична гледна точка“.
Вместо това лидерите прекараха голяма част от двудневната среща в опити да спечелят тактическо предимство пред опонентите си по въпросите на климатичните правила и миграционната политика на ЕС.
„Окопна война“
Настояването на полския министър-председател Доналд Туск за смекчаване на схемата за търговия с емисии, известна като ETS2, доминираше дискусиите в продължение на часове в четвъртък. Но въпреки че позицията на Туск се ползваше с по-широка подкрепа, отколкото на предишни срещи на върха, тя беше лесно отхвърлена от държави, които подкрепят настоящата схема.
По въпроса за миграцията Дания, Италия и Полша оглавиха решителен опит за втвърдяване на позицията на ЕС, като предложиха промени в заключенията от срещата на върха. Тези предложения щяха изрично да свържат нередовната миграция с нивата на престъпност и да определят това явление като заплаха за сплотеността на европейските общества.
Според двама дипломати от ЕС, предложението – което в крайна сметка получи подкрепата на група от около 10 държави, включително Унгария – беше насочено косвено и срещу Испания. Там решението на министър-председателя Педро Санчес да узакони статута на около 1 милион нередовни мигранти предизвика сблъсъци с италианския премиер Джорджа Мелони и датския министър-председател Мете Фредериксен.
Урсула фон дер Лайен потвърди, че до края на годината Европейската комисия ще представи рамка за спешно реагиране. Тя ще позволи на държавите от ЕС да отговорят на внезапен масов приток на хора – подобен на онзи, който през лятото предизвика хаос в испанския анклав Сеута.
Опитът, воден от Мелони и Фредериксен, обаче завърши с неуспех: предложените текстове бяха премахнати от окончателните заключения на срещата на върха, в които остана само съкратена версия.
Макрон разкритикува дискусиите по темата за миграцията, като заяви, че те са били прекомерно „политизирани“.
„Това беше лош дебат, тъй като беше силно политизиран и се превърна в основен източник на разделение сред участниците“, заяви френският президент.
Политико
