Защо мандатността в политиката е важна и от нея има смисъл?
Наблюдава се един революционен ентусиазъм у т. нар. демократична общност, сякаш още малко и ще падне правителството на Радев. Бензинът скъп, цени високи, глобяват „Кауфланд“, не искат да дават пари за Украйна, ще ни изкарат от НАТО и ЕС и др. Два-три протеста, една зима и напролет избори.
Само че мнозинството българи не ги разбират така нещата. Цените на бензина не ги стряскат – потреблението не е намаляло, а се е увеличило в литри (по данни на НСИ през 2026 до септември 4,2% повече бензин от 2025 и половин процент повече дизел). Глобата за „Кауфланд“ я приемат като справедлива, спирането на парите за Украйна – също. За излизане от НАТО въобще не е ставало дума, Радев тия дни декларира, че искането на Путин НАТО да се оттегли от Източна Европа е изключено. За ЕС пък никой не поставя под въпрос, колкото и някои да се плашат.
Гафове правителството прави, но ако сравним, не са повече от първия мандат на Борисов – калинки, далавери, подслушване, че даже бюджетът „малка пица“ на Дянков, който направи някакви еквилибристики, взе пари от Здравната каса, преизчисли дефицита от предишната година, щеше да закрива Института по метеорология, че времето го казват по Си Ен Ен, щеше да закрива дори целия БАН, и др. Сегашният Гълъб не изглежда да е по-голямо недоразумение от него, с все кариерата си на военен.
Нито пък сега има такава цензура и превземане на медиии като при Борисов.
Но да предположим, че напролет отидем на избори.
Кой колко ще вземе на следващи избори след година?
Обзалагам се, че прогресистите отново ще са първа политическа сила. Второто място е най-вероятно отново да е за Бойко Борисов. Чак след това ще дойде ПП, вероятно самостоятелно на избори и накрая ДБ.
Какви шансове има за промяна?
Така се очертават две сглобки – една на прогресистите – с когото успеят да се споразумеят, друга на Борисов и прочее насипни кауфландци.
Борисов и ДБ със сигурност ще се сглобят, вече са го правили. През 2014 на изборите 5 партии направиха Реформаторски блок – ДСБ, ДБГ, СДС, земеделци и още някакви. Със своите 23 депутати и още 11 от АБВ направиха втория кабинет на Борисов (97 депутати) и му развързаха ръцете. Лъгаха напоително преди изборите – „никога Борисов!“ След изборите дори си признаха, че нарочно са лъгали. Сега вече дори няма да лъжат – откровено си харесват повече Борисов пред Радев и работят да се прегърнат с Банкята.
Въпросът е, че само ДБ и Борисов няма да стигнат за мнозинство. Ще им трябва и ПП, а те се дърпат.
Така пред ПП и ДБ се изправя неизбежното – да правят сглобка с Борисов.
За да получат мнозинство тези прогресивни сили пред прогресистите, Радев трябва да си изкара пълния мандат, за да се разочароват достатъчно от него.
Основен елемент на демокрацията не са само свободните избори, а и мандатност. У нас свикнаха на избори през година и дори на по-често. Не им увря акъла, че избори начесто нищо не променят. Накрая на избирателите им писна и на осмия път дадоха голямо мнозинство на Радев. Не на ДБ, не на ПП, не на Борисов. И това положение не може да се промени за година. Който се надява, че може да стане бързо, се лъже.
Иван Бакалов, журналист, фейсбук

