Три потенциални процепи на старото статукво в новия ВСС, но дали в него има ДДС и ДПС ще се разбере малко по-късно. КОЙ кой е сред новоизбраните членове.
ВСС епизод IX – Нова надежда
„Междузвездни войни“. Но ако трябва да кажа къде мисля, че сме днес, с препратка към класиката на Лукас, това е епизод „Нова надежда“. Дочакахме GTA VI. Дочакахме и нов Висш съдебен съвет. Сега остава да дочакаме и работещо правосъдие.
След изслушвания, продължили общо 38 часа, включително до късно вечер, и след една действително изключително публична процедура Народното събрание избра своите единадесет членове на Висшия съдебен съвет – шестима за Съдийската колегия и петима за Прокурорската колегия. Наблюдавах този процес от самото му начало: от измененията в Закона за съдебната власт, през приемането на процедурните правила, проверката на професионалния път на кандидатите и техните концепции, до изслушванията и окончателното гласуване. Днес мога да кажа, че този избор ми дава надежда. Надежда системата да започне отново да функционира нормално и да се направи опит за възстановяване на доверието в нея. Без очакване за чудеса и без илюзия, че проблемите могат да бъдат решени отведнъж. Има хора, чието избиране ми дава конкретни основания за тази надежда. Има и компромиси. Те също трябва да бъдат назовани.
За Съдийската колегия бяха избрани четирима съдии – Емил Дечев, Иван Ранчев, Калин Баталски и Цветко Лазаров, и двама адвокати – Петьо Славов и Таня Радуловска-Мадамжиева, която е започнала професионалния си път като съдия. За Прокурорската колегия парламентът избра Андрей Янкулов – адвокат, бивш прокурор и министър на правосъдието; професор Веселин Вучков – бивш министър на вътрешните работи; професор Екатерина Салкова Гетова; Иван Калибацев – съдия и бивш председател на Районните съдилища в Пловдив и Асеновград; и Красимир Комсалов – председател на Окръжния съд в Пазарджик.
Какво показа самото изслушване. По време на изслушванията за мен се откроиха два вида кандидати. Едните четяха своите концепции. Другите разказваха за проблеми, които са преживели, и за решения, които са търсили през професионалния си път. Това е показателно за отношението към самия проблем. Едно е да седнеш месец преди изслушването и да напишеш концепция. Друго е години наред да си мислил и работил по тези въпроси. В първия случай влизаш и прочиташ написаното. Във втория не ти е необходимо да четеш, за да разкажеш собствената си история, какво си видял и как според теб може да бъде променена системата. За мен сред избраните има няколко много ярки личности, които именно по този начин дадоха основания за надежда.
Съдийската колегия
1. Емил Дечев
Емил Дечев е един от авторитетните съдии с професионална репутация и последователен публичен глас срещу проблемите в системата. Човек, който не се е притеснявал открито да заявява позицията си. Когато е имал възможност да участва в изпълнителната власт като заместник-министър на правосъдието, той е успявал и да реализира част от реформите, за които преди това е говорил. В краткия си период като министър на вътрешните работи успя да възстанови доверието, че полицията може да опазва честността на вота.
Именно сега имаме нужда някой да възстанови доверието в съдебната власт. Дечев доказа, че може да го направи. Затова за мен той е човек, който е доказал, че освен знания и умения има и куража да поеме отговорност и да върши работа. Именно такова поведение придава съдържание на конституционното изискване за високи професионални и нравствени качества на членовете на ВСС.
2. Петьо Славов
Адвокат Петьо Славов направи изключително силно впечатление по време на изслушването. Представянето му беше непринудено. Не се налагаше да чете от лист, за да обясни какви проблеми вижда. Той разказа за досега си със съдебната система като човек, който работи ежедневно с нея, но е извън магистратската общност. Това даде необходимия различен поглед.
Запомнил съм една негова реплика: по-добре добър съдия да прилага лош закон, отколкото лош съдия да прилага добър закон. Колкото и съвършено да изглежда едно правило, накрая то се прилага от човек. Именно качествата на този човек определят дали правилото ще изпълни предназначението си.
3. Таня Радуловска-Мадамжиева
Таня Радуловска-Мадамжиева демонстрира задълбочено познаване на проблемите, причините за тях и възможните решения. За мен тя даде на народните представители урок за състоянието на съдебната система. И на нея не ѝ беше необходимо да чете подготвен текст. Тя разказваше за собствения си път, за своята борба и за опита си както вътре в системата, така и извън нея.
Има нещо символично в това хора, които години наред са се противопоставяли на тези проблеми, да получат възможност от нова позиция да работят за тяхното решаване. От нейното изказване съм запомнил и думите, с които е била посрещната в Националния институт по правосъдието: за един съдия най-важно е да бъде добър човек, а след това – да разбира от право.
4. Цветко Лазаров
При Цветко Лазаров виждам ясно проявление на нравствените качества, за които толкова много се говори по време на процедурата. Той е сред малкото съдии, които при натиск са избрали открито да защитят независимостта си. Вместо да се отведе от делото и да се спаси от проблема, той е потърсил институционална защита във връзка с опитите на Мартин Божанов – Нотариуса, да влияе върху работата му.
Точно такива действия показват, че независимостта не се изчерпва със записаното в закона. Тя се въплъщава в поведението на конкретния човек, когато бъде поставена на изпитание.
5. Иван Ранчев
За съдия Иван Ранчев от Апелативния съд в Пловдив впечатленията ми са единствено от процедурата, концепцията му и самото изслушване. Той направи добро представяне, макар да беше видимо притеснен от необходимостта да говори пред пълна зала с народни представители. Успяваше да обсъжда същността на проблемите и да ги обяснява през професионалния си опит. Ясно назоваваше пороците в кадровото управление. Даде конкретен пример с „вечните началници“ в собствения си апелативен район и с пренебрегването на общите събрания на съдиите.
6. Калин Баталски
Изборът на Калин Баталски е един от компромисите, които виждам в този състав. В Окръжния съд в Перник има сериозен проблем с кадровото обезпечаване и голямо участие на командировани магистрати. Не твърдя, че съдът непременно се използва като стъпало за последващо командироване. Проблемът, на който обръщам внимание, е постоянното движение на хора и липсата на достатъчно устойчив състав от титуляри. Това неизбежно се отразява върху организацията на работата и достъпа до правосъдие. Към резервите ми се добавят и съмненията за непотизъм – за ролята на близките лични отношения при кадровите предложения. По време на изслушването Баталски зае по-защитна позиция и по част от въпросите гледната му точка беше различна от тази на кандидатите, които критикуваха досегашните практики.
Сега ще бъде интересно да наблюдаваме действията му. Той има непосредствен опит с проблема на командироването и е видял различните му страни. Дано да използва този опит, за да помогне на ВСС да намери реално работещо решение в полза на съдебната система и обществото.
Прокурорската колегия
1. Андрей Янкулов
Андрей Янкулов е един от хората с най-съществен принос за осветяването на зависимостите в съдебната система. Той и екипът на Антикорупционния фонд разкриха мрежите на влияние в съдебната власт (Джуджетата на Пепи Еврото и СС клуба на Мартин Божанов – Нотариуса) във време, когато беше трудно дори да си представим, че самите институции ще дадат какъвто и да е отговор за случващото се. Осветяването е първа необходима стъпка към решението. Докато тези механизми остават скрити, обществото няма как да се противопостави на тях.
Като министър на правосъдието Янкулов показа и институционално мислене. Върна участието на изпълнителната власт в дебата на ВСС и неговите колегии, противопоставяше се на установеното мнозинство и оспорваше продължаващото заемане на поста главен прокурор от Борислав Сарафов.
Има и още един принос, който според мен заслужава внимание и за който сегашните управляващи му дължат немалко. Работата на неговия екип по антикорупционната уредба и по транспониране на няколко директивите в НПК създаде възможност България да запази над 400 милиона евро по Плана за възстановяване и устойчивост.
Извършеното в кратък срок даде на следващия парламент основа да продължи работата и възможност да се търси решение с Европейската комисия. Без тази подготовка следващата власт щеше да бъде поставена пред много по-тежка ситуация, а ние като общество – без тези средства.
Да направиш възможното следващото управление да има шанс да предотврати такава загуба за обществото показва надпартийно мислене. Мислиш за държавата след себе си, а не за това кой ще получи политическата полза. За мен това е проява на нравствени качества и институционална отговорност, от които голяма част от политиците ни могат да се поучат.
2. Веселин Вучков
Изслушването на професор Веселин Вучков беше истинска лекция по проблемите в наказателното правосъдие. За мен той е сред най-подготвените хора по въпросите на разследването и работата на прокуратурата. Представянето му си заслужава да бъде чуто както от съдии и прокурори, така и в университетите.
Но освен професионалните знания той има и конкретно доказателство за принципност. Като министър на вътрешните работи в кабинета на Бойко Борисов Вучков пое отговорност с намерение да решава проблеми, за което му беше обещана политическа подкрепа. Когато тази подкрепа беше оттеглена и действията му бяха бламирани, той подаде оставка като министър, а впоследствие напусна и парламента. Той запази името, честта и достойнството си, вместо да се задържи на високия пост на всяка цена. Това е пример как постъпва човек, който има принципи.
3. Екатерина Салкова Гетова
Професор Екатерина Салкова Гетова е един от ярките академични правни умове у нас. Един скромен и тих човек застана пред голяма група народни представители и демонстрира огромно познание. Не беше необходимо пред нея да има лист, защото говореше за материя, която владее в дълбочина.
Към академичния ѝ опит се добавя и работата ѝ като съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека. В момент, в който в нашата съдебна система постъпват и функционално неграмотни хора, имаме сериозно основание да очакваме точно обратното от подбора в Европейския съд по правата на човека – възможно най-качествените юристи. Такъв качествен юрист има място във Висшия съдебен съвет и може да допринесе много със знанията, които притежава. За мен представянето ѝ пред комисията беше блестящо.
4. Иван Калибацев
Иван Калибацев е вторият от трите компромиса, които лично аз виждам в избрания състав. В професионалния му път се откроява въпросът за „вечните съдебни началници“, който Иван Ранчев постави с примери от Пловдивския апелативен район. Има и спорни моменти около реализирането на дисциплинарна отговорност спрямо съдии, на които Калибацев е бил ръководител. Участвал е и в процедура за административен ръководител, при която предпочитанието на общото събрание е било за друг кандидат. Не се наемам да отсъждам кой е прав и кой е крив във всеки от тези случаи, но проявление на проблеми безспорно има.
Остава впечатлението за човек с тежък характер. Дано този характер да му помогне да отстоява добри решения на проблемите в съдебната система и да бъде независим в работата си като член на ВСС.
5. Красимир Комсалов
Красимир Комсалов, председателят на Окръжния съд в Пазарджик, е третият компромис в моята оценка. При него се проявява проблемът с отношението на ВСС към волята на съдиите. Досегашният състав на Съвета направи много, за да обезсмисли съдийското самоуправление. В процедурата за избор на Комсалов за председател има разминаване между предпочитанието на мнозинството от съдиите и решението на кадровия орган. Въпреки това предпочитание той е избран за ръководител от настоящия състав на ВСС от т.нар. чугунено мнозинство в него. Бил е и командирован съдия в Специализирания наказателен съд – така в професионалния му път се срещат проблемът с командироването и структура, чието създаване смятам за едно от най-лошите законодателни решения в съвременната ни история.
Представянето му на изслушването също не беше толкова убедително за мен, колкото представянията на част от останалите. Но той вече е избран за член на ВСС.
Оттук нататък очакването ми е с действията си да покаже, че действително познава проблемите и може да участва в решаването им.
Кандидатурата на Евгений Стайков
Извън избраните искам да обърна внимание на един изключително стойностен кандидат, който не получи необходимата подкрепа – Евгений Стайков. Вероятно най-възрастният кандидат в процедурата остана цял ден в залата от уважение към колегите, които се представяха преди него. Когато дойде неговият ред, демонстрира енергия, познание и професионализъм, достойни за изключителния му професионален път.
За жалост той не беше избран. Много се надявам избраните да почерпят от неговото представяне. Най-възрастният кандидат беше може би и най-енергичният в защитата на идеите за необходимата промяна.
Достойнствата на процедурата
Трябва да бъде оценена и самата процедура. По моите впечатления в съвременната ни парламентарна история не сме имали подобна степен на публичност при такъв избор. Партиите, които участваха в създаването и провеждането ѝ, положиха усилие. Това следва да бъде признато независимо от резервите към отделни кандидатури.
В деня на гласуването „Прогресивна България“ подходи дисциплинирано и постигнатото съгласие с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ беше реализирано в пленарната зала. Преди избора се обсъждаше възможността гласове от ДПС и ГЕРБ за други кандидати на управляващото мнозинство да променят резултата и да осуетят избора на част от хората, за които е договорена обща подкрепа. Като най-голяма парламентарна група „Прогресивна България“ организира гласуването си така, че договореното да бъде изпълнено. Председателката на Народното събрание Михаела Доцова също успя галантно да овладее процедурните опити за проваляне или затрудняване на избора, най-вече от страна на ДПС и Хамид Хамид.
Политическите реакции
Най-острата реакция дойде от ДПС и Делян Пеевски. За мен подобна реакция вече е позната. Когато Пеевски усети, че губи нещо, което е възприемал като свое, си изпуска нервите. Спомням си случая, когато след акция на ПП–ДБ му се наложи да извърви няколко десетки метра пеша и последваха реплики за пеньоари. Днес говори за рибки и аквариуми. Изглежда, когато загуби някоя от играчките си – било служебен автомобил, било влияние върху Висшия съдебен съвет – разговорът преминава към домашната тематика. Надеждата е да имаме ВСС без „ДДС за ДПС“.
„Възраждане“ също реагира остро, след като партийният им кандидат не беше избран, и гласува против всички. Накрая обявиха постигнатото съгласие за „кръвосмешение“. За мен това поведение отново цели да внуши една от тезите на партията им, че демокрацията не може да работи като форма на управление. А процедурата показа точно една от необходимите способности на демокрацията: да стигнеш до общо решение с хора, с които не мислите еднакво.
От ГЕРБ – Борисов от няколко дни си влезе в традиционния си поведенчески модел да сменя мнението си по няколко пъти на ден и не съм си направил труда да проследя каква е последната му позиция. Но в правна комисия и пленарна зала, позицията им може да бъде описана с една дума – тишина.
Компромисите и смисълът на постигнатото съгласие
За да има общо решение, са необходими и компромиси. За себе си посочих три – Калин Баталски, Иван Калибацев и Красимир Комсалов. Но въпреки тях остава надеждата, че този Висш съдебен съвет ще започне да работи. Този избор сам по себе си не е съдебна реформа. Съдебната реформа е нещо по-различно и по-голямо. Това е възстановяване на нормалния конституционен порядък – възможност органът да бъде обновен и да започне да изпълнява функциите си. Оттук нататък ще се види дали избраните хора могат да превърнат тази възможност в резултат.
Работата която предстои
Няма да има внезапна промяна. Проблемите са много и са натрупвани дълго. Сред първите задачи трябва да бъде разкриването и прекъсването на мрежите на влияние около Пепи Еврото, Нотариуса и други неформални кръгове. Отдавна отлежаващият във ВСС доклад за мрежата на Нотариуса трябва да бъде довършен и огласен.
Независимостта не може да бъде възстановена, ако тези зависимости останат заметени под килима.
Предстоят решения за конкурсите, командироването и предвидимото кариерно развитие. За формалното атестиране, дисциплинарната дейност и натовареността. За бюджета и прозрачността при разходването му. За щатовете, съдебната карта и справедливото заплащане.
Не изглежда справедливо най-натоварените служители в районните съдилища и прокуратури да започват с около 800 евро, докато директор на дирекция във ВСС получава около 4500 евро. Не е справедливо и най-натоварените магистрати на най-ниското ниво да получават два пъти по-малко от върховните магистрати, които, макар да притежават опит и знания, не работят при същата натовареност. Ножицата във възнагражденията трябва да бъде затворена.
Ако новият ВСС започне ударно работа по тези въпроси, убеден съм, че ще получи обществена подкрепа. Предстои най-трудното – възстановяването на доверието, че съдебната власт служи на закона и гражданите и може да се защитава от политически и неформални зависимости.
Оставам с надежда, че предстоят по-добри дни за съдебната система, а чрез нея – и за обществото. Защото без работеща съдебна система общественият организъм губи имунитета си срещу всички останали проблеми, които могат да го увредят.
Искам да пожелая успех на всички избрани. Надявам се тези, на които имам доверие, да докажат, че не съм сгрешил. А тези, към които имам съмнения, да ми докажат, че съмненията ми са били неоснователни.
*Снимката е от личния ми архив. Снимана е миналата година по време на протестите пред ВСС и илюстрира част от проблемите, които чакат решаване.
Янко Арнаудов, адвокатско дружество Арнаудов и Николова

