42-ото Народно събрание проведе на 4 август последното си пленарно заседание.
То беше избрано на извънредни избори на 12 май 2013 г., след като масови протести срещу високите сметки за ток принудиха Бойко Борисов да подаде оставката на ръководения от него кабинет. Първото си пленарно заседание новият парламент проведе на 21 май 2013 г. Така той просъществува само година и два месеца, а на 5 октомври отново на предсрочен вот ще избираме 43-то Народно събрание. И беше първото с непълен състав на ръководството си и на комисиите, опозицията ГЕРБ не даде свои представители.
Краткият мандат на този парламент беше труден. Той работеше мъчително под обсада отвън и бойкот отвътре.
Почти цяла година около сградата на депутатите се провеждаха ежедневни протести, които започнаха спонтанно в деня, в който беше направен гафът с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. По-късно към възмутените граждани се присъединиха представители на старата десница и на опозицията в лицето на ГЕРБ. Народните представители от управляващото мнозинство, излъчило правителството, приемаха и поправяха закони под акомпанимента на вувузели и викове „оставка”.
В сградата на парламента често пъти пленарната зала беше полупразна, тъй като Бойко Борисов и парламентарната му група ту влизаха, ту излизаха, а през миналата година повече от месец бойкотираха заседанията и не идваха на работа. Крехкият кворум всеки ден се крепеше на несигурния „златен пръст” на Волен Сидеров, т.е. лидерът на „Атака” осигуряваше нужния брой депутати, за да може парламентът да работи.
През есента депутатите на ГЕРБ се върнаха в залата, но за да правят основно обструкции и при всяка възможност да провалят кворума, за да докажат, че управляващата коалиция не е двойна, а тройна – БСП, ДПС, „Атака” и че две антагонистични партии са се гушнали в името на властта.
Едно от нещата, с които ще запомним 42-ото НС са почти целогодишните яки железни заграждения и полицаите, разделящи народни представители от народ. Ескалацията на протестите в „нощта на белия автобус”. И окървавяването на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски” от камъни и полицейски палки, заради нескопосания опит на МВР да изведе заседаващите в сградата депутати с големия, виден от далече и дразнещ недоволните хора бял автобус.
Покачване на градуса имаше и в началото на септември 2013 г., когато депутатите се събраха за новата пленарна сесия. Опитът обаче да бъдат съборени загражденията с вериги не успя.
Ще запомним този парламент и с нескончаемите скандали в залата и кулоарите. Грубите и обидни реплики между депутатите от опозицията и управлението.
Няколкото искани вотове на недоверие на правителството от ГЕРБ с неубедителни мотиви и още по-неубедителни и безсмислени дебати. Редовните брифинги, които даваше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов почти всяка сутрин, когато беше в НС, пред журналистите по коридорите. Пред тях се оплакваше, пред тях съобщаваше новини, пред тях чертаеше стартегии и тактики за проваляне на работата на парламента, пак пред тях редеше квалификации за опоненти и „приятели”. От кулоарната трибунка често се възползваше и Волен Сидеров, който също громеше наред, който не му изнасяше в момента.
Махленското поведение на депутатите както от опозицията, така и от управляващите срина рекордно рейтинга на парламента. Поредният парадокс – оказа се, че в републиката с парламентарно управление, носителят на върховната власт е на дъното на класацията по доверие и одобрение от суверена.
Затова много български граждани изпращат с облекчение в историята 42-ото Народно събрание. С облекчение го изпращат и част от политиците, които работиха година и 2 месеца в него – трудно, на ръба на кворума и под обсада.