Игралната индустрия: Държавата ни излъга, промените спират инвестиции от чужбина

В 12 без 5 депутатите вдигнаха данъчни такси в хазарта за лиценз. Комисията по бюджет и финанси одобри на второ четене и последните елементи от Законопроекта за държавния бюджет за 2024 г., който предстои да бъде догласуван в пленарна зала.

Нова методика на МФ ще доведе до фалит на хазартни компании

Народните избраници приеха по предложение на Министерството на финансите методика, по която да се изчислява данъчното облагане на хазарта. Методиката не беше поставена на обсъждане в игралната индустрия и ще доведе до фалит на хазартни компании и освобождаване на служителите.

По време на неделното извънредно заседание на комисията беше решено значително да се повишат таксите за хазарт през Закона за държавния бюджет.

Така за лиценз за онлайн залагания се предлага държавната такса от 100 000 лв. да стане 400 000 лв., като ще се плаща още и 20% върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби. От 100 000 лв. на 300 000 лв. се вдига таксата за лиценз за игри в казино със срок на лиценза 5 години, а за лиценз от 10 години от 200 000 лв. на 600 000 лв.

Три пъти се увеличава таксата за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години – до 75 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и до 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места с над 500 000 жители.

Вдигат данъчните такси в хазарта

Днес бюджетната комисия реши да събира еднакви по-високи данъчни такси в хазарта, на оператори, получили лиценз през декември на 2023 г., и тези, получили през януари на 2024 г.

Реакцията на бранша не закъсня: За пореден път браншът ни е мачкан от държавата и се прави опит голяма част от участниците в него да бъдат унищожени като компании, за да бъде освободено място за други „подходящи“ фирми. Това предупреждение отправя председателят на Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ) Милен Тотев в Писмо до председателя на Народното събрание и всички парламентарни групи.

„Считаме, че така направеното предложение и решението за това таксите да бъдат събирани за вече издадени лицензи е несъвместимо с принципите на правовата държава и пазарната икономика. С това решение значимо и рязко се завишават изискванията, на които трябва да отговарят организаторите на хазартни игри. Става въпрос за такси, които се събират за поддържане на лиценз, без изобщо в закона да има дефиниция какво означава да се поддържа издадения лиценз“, се посочва в писмото.

Изразеното становище от законодателите, че таксите всъщност били данък и организаторите нямали други данъци е невярно. Организаторите на хазартни игри с игрални автомати и в игрално казино наземно се облагат с алтернативен данък за всеки един игрален автомат и за всяко игрално съоръжение по ЗКПО (чл. 245 и сл.), като със същото предложение се увеличава и този данък.

Промените останаха на тъмно преди да бъдат гласувани

 Подобно решение разклаща представите за държавата ни като място подходящо за бизнес, ясен знак е за нестабилната бизнес среда и е пречка за каквито и да е инвестиции от чужбина, каквито има и сега в сектора. От бранша също така считат, че така направеното предложение ще облагодетелства определени големи играчи на пазара и зад същото прозират лобистки интереси.

Припомняме, че работна група между държавата и хазартната индустрия трябваше да подготви промени в Закона за хазарта. По информация на бранша по-високи такси изобщо не са коментирани по време срещите на работната група.

„Обещанията на властта, че няма да се вдигат таксите се оказа напразно и бяхме излъгани“, се казва още в писмото на СОХИДБ. Предвидените държавни такси от една страна са непосилни за организаторите, а от друга страна тяхната незабавна изискуемост ги изправя пред само една възможност – да приключат своята дейност. Както в краткосрочен, така и в дългосрочен план това ще доведе до щети в държавния бюджет.

Очакват се фалити и съдебни дела

Освен фалит на множество дружества от игралната индустрия, се очаква да бъдат засегнати пряко или косвено и други свързани с нея отрасли – строителство, реклама, производство на игрални съоръжения, IT индустрия, производство на храни и напитки.