Опенхаймер е хубав филм, направен от човек, който прекалява с въображението, само и само да е още по-интересен от тези преди него. Силата на Опенхаймер филм се крие в историята на Роберт Опенхаймер и в Килиън Мърфи. Нищо друго! Всичко останало, ефекти, музики, е красиво и претенциозно бла-бла.
Миналата година, когато гледах филма, написах конкретен пост в Телеграм, чиито основни тези ще изложа отново и тук.
Опенхаймер – със 7 “Оскара”
(Новините от снощните Оскари в Холивуд:
„Опенхаймер“ – впечатляващ тричасов биографичен опус и неочаквана касова сензация за близо милиард долара, триумфира на 96-ата церемония за наградите „Оскар“, която се превърна в коронация и за режисьора и продуцент на филма Кристофър Нолан, съобщават световните осведомителни агенции.
След като години наред подминаваха един от най-значимите холивудски създатели на продукции за големия екран, „Оскар“-ите наваксаха пропуснатото време, връчвайки седем награди на блокбастъра на Нолан, включително за най-добър режисьор, най-добър актьор (Килиън Мърфи) и най-добър поддържащ актьор (Робърт Дауни младши).
С награждаването на „Опенхаймер“ американската Академия за кинематографично изкуство и наука направи нещо, което не й се е случвало от повече от десетилетие – присъди водещата си награда на масово гледан, високобюджетен студиен филм.
Във филмова индустрия, в която пелерина, динозавър или Том Круз често са били изискване за подобен бокс-офис успех, „Опенхаймер“ привлече тълпи от почитатели на седмото изкуство в кината с една сложна, изпълнена с ядрен разпад драма за Робърт Опенхаймер и създаването на атомната бомба.
„За добро или лошо, всички ние живеем в света на Опенхаймер“, сподели Килиън Мърфи в речта си при приемането на наградата за най-добър актьор. „Бих искал да посветя това на миротворците“, допълни призьорът, за когото това е първи „Оскар“ в кариерата.
Като филм, изпълнен с безпокойство за човешките възможности за масово унищожение, „Опенхаймер“ се открои пред своя партньор като културен феномен „Барби“ като уместно предусещащ разказ за времена, изпълнени с катаклизми, причинени или не от човека.
Без изненади – украинската връзка
Наградите „Оскар“, раздадени за 96-и път в театър „Долби“ в Лос Анджелис, се разиграха на фона на войните в Газа и Украйна и на потенциално важни избори на хоризонта в САЩ. Отличията за победителите в категориите за най-добър документален филм („20 дни в Мариупол“) и най-добър международен филм („Зоната на интерес“) поставиха геополитиката в центъра на фокуса на церемонията., БТА, бел. ред. на BNEWS).
Ползваните снимки са автентични на Опенхаймер с Алберт Айнщайн:
Филмът е интересен и много важен не с друго, а с това, че чрез него, чрез разказа за създаването на атомната бомба, защото исторически е точно така, САЩ признаха пред света, че са били и все още са агресивен световен хищен Хегемон, който чрез атомната бомба се изкуши да разкрие и успя своите най-дълбоки помисли на завладяване, поробване, подтискане, изтискване и ограбване на всичко живо за себе си. Аз мисля, че никой в създаването на този филм не си дава сметка, че това са показали, нито режисьор, нито сценаристи, нито актьори, нито дори критиката. Защото са слепи!
И за да не пиша дълго, ще се огранича до същественото, което аз видях, чух и оцених в този филм. С уговорката, че ако не се прочете и книгата, филмът остава куц.
Роберт Опенхаймер е бил социалист, с уклон към комунизма. Бил е човек на честта и много е харесвал СССР и Сталин. Сега казват, че било защото той и тези като него нищо не разбирали от Сталин и били наивни глупаци. Може!
Опенхаймер е бил нечовешки пацифист съвсем открито и филмът не може да прикрие борбата му с американската Дълбока Държава в лицето на военните, правителството и личното му дуелиране с Хари Труман. Точно това е фактът, че да бъде направен този филм и пуснат точно сега, когато светът разкрива ужасяващите лъжи на тези САЩ и поразиите, които намесиха в целия свят след 1945 г., са недвусмислено, неосъзнато и буквално покаяние.
Опенхаймер през целия си път като физик и особено по време на проекта Манхатън е повтаряш като развален грамофон, че атомната реакция и бомба трябва да бъдат РАЗКАЗАНИ И СПОДЕЛЕНИ ВЕДНАГА СЪС СССР, защото САЩ и СССР са СЪЮЗНИЦИ. Глас в пустиня! Нещо повече, за тези неща Опенхаймер е бил обект както на ФБР, така и на комисията Макарти. Тоест, репресиран за симпатии към Русия. Той не е обичал особено Русия, но смятал, че САЩ трябва да са почтени и открити в отношенията си с нея и много е искал да отиде да я види.
Опенхаймер преживява изключително тежко бомбардировките над Япония! До края на живота си обвинява правителството си, че постъпват лошо и е прав. Постъпват лошо!
Опенхаймер остава като гръмнат от реакцията на Хари Труман, показана е във филма, в Овалния кабинет президентът Труман, един от първите неокони в Белия дом, тотален русофоб, нарича Опи „глупак“, защото е искал да бъдат лоялни към СССР.
Опенхаймер не прощава на САЩ, че използваха творението му, бомбата, за да убиват хора и да подчиняват народи.
Ето защо този филм е невероятно явление, наградено с Оскар точно сега, когато Хегемонът рухва. И понеже знам, че там в Холивуд няма абсолютно нито един буден, казвам, че ставаме свидетели на епохално признание, което е напълно неосъзнато у САЩ, че са световен агресор.
Кристофър Нолан, всичките ти други филми са за душевно болни индивиди, какъвто вероятно си и ти, но аз разбирам и приемам изповедта ти и молбата ти за прошка чрез Опенхаймер! Бог ще ви съди!
Анастасия Григорова Гешева
