79 на сто от учителите разпознават в себе си симптомите на бърнаут. 72 на сто от тях твърдят, че в този момент са изложени на много висок стрес. От тези хора за 82% източник е професионалната сфера, а при 17% причините са лични. 71% от гилдията вярва, че може да се научи да управлява стреса. Това показва проучване на синдикат „Образование“ към „Подкрепа“, пише в. "Марица".
То е направено сред педагози от 6 региона, като са им зададени 7 въпроса. Допитването е част от проект за създаване на капацитет за подобряване на условията на труд и справяне с хроничния стрес, финансиран от фонд „Условия на труд“.
Според 64% от анкетираните стресът е вреден, а само 28 на сто виждат в него стимул за преодоляване на предизвикателства.
На въпроса как им се отразява това напрежение, в личен план за 85% то има негативни последици върху здравето, а на други 15% влошава отношенията в семейството. В професионален аспект за 75 на сто от учителите влошава отношенията, удовлетвореността от работата и стила на работа. Всеки пети твърди, че стресът се отразява зле и на организационно ниво в училище.
Резултатите от анкетата потвърждават констатации от предишно изследване на "Подкрепа" за бърнаут в гилдията – за 84% основна причина за професионално прегаряне е административната работа. На второ място преподавателите поставят лоша работна атмосфера – тя терзае 65%. На трета позиция излизат родителите, като отношенията с тях са основен проблем за 73% от учителите. Чак след това идват учениците, с които е свързана пряката им работа. Проблеми с тях стресират всеки втори даскал.
23 на сто от преподавателите не смятат, че има начин за справяне с напрежението и професионалното прегряване. Другата част, която е оптимистично настроена (71%), вижда решение основно в подкрепата как педагогът да си помогне сам (84%), в създаване на административни стратегии (74%), разписване на институционални стратегии (65%), организационни мерки (58%), създаване на позитивна работна среда.
Промени в Кодекса на труда, които трябва да бъдат приети до края на месеца, предвиждат възможност за по-ранно пенсиониране на педагозите при желание от тяхна страна, обяви социалният министър Деница Сачева на конференция, на която бяха представени резултатите от проучването. Подобна възможност съществува и сега – ако пенсията в този случай е твърде ниска, да се поучават допълнително пари от т. нар Учителски пенсионен фонд. Но според президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов е важно тя да бъде „облечена“ законодателно.
15 фактора влияят на стреса при учителите преди и след пандемията. „Понякога традиционната система, като не може да оцени работата, замества това с контрол върху документ. Това е контрапродуктивно. Затова отменихме тематичните разпределения като задължителни”, коментира министър Вълчев бумащината, която учителите сочат като най-затормозяваща.
В резултат педагозите имат възможност да проявяват повече гъвкавост, а от директорите се очаква да насърчават креативност и иновации. Вълчев съветва да се сключват споразумения между училището и родителите, в които те се договарят за ясни правила относно дисциплината и двете страни поемат ангажимент да ги спазват. Тези документи обаче не са със задължителен характер, целта е по-скоро да има разговор и взаимна подкрепа на тема възпитание в училище.
Лидерът на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ Юлиян Петров подчерта, че в Колективния трудов договор в сферата на образованието е заложено и разработване на национална програма за рехабилитация и възстановяване на педагозите като компенсаторен механизъм по отношение на бърнаут. Предвижда се първите мерки с цел облекчаване да са спрямо педагозите в по-напреднала възраст.
