Финалната среща на Джо Байдън с президента на Китай мина под дебелата сянка на Доналд Тръмп.
Китайският президент Си Цзинпин обеща да работи с правителството на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп в последния си разговор с Джо Байдън, който се оттегля от Белия дом след два месеца, предаде Ройтерс.
Двамата лидери се срещнаха в Лима в кулоарите на срещата на върха на форума Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) и обсъдиха редица въпроси, пораждащи напрежение, като киберпрестъпността, търговията, отношенията с Тайван и Русия и др. Байдън и Си не бяха разговаряли от април.
Перспективи пред двустранните отношения
„Целта на Китай за стабилни, здрави и устойчиви китайско-американски отношения остава непроменена“ след изборите, заяви Си, признавайки „възходите и паденията“ в двустранните връзки. „Китай е готов да работи с новото американско правителство за поддържане на комуникацията, разширяване на сътрудничеството и контролиране на различията“. Байдън от своя страна каза пред китайския си колега, че макар и невинаги да са постигали съгласие, дискусиите между двамата винаги са били „честни“ и „откровени“.
Си посочи, че въпросите за Тайван, демокрацията, правата на човека и правото на развитие са „червени линии“ за Китай и не бива да бъдат оспорвани, допълва Синхуа. Китайският президент предупреди САЩ да не се замесват в двустранните спорове за островите и рифовете в Южнокитайско море, нито да „подпомагат или подтикват към провокации“ в този регион. Пекин и Вашингтон могат влошат отношенията си, ако си съперничат, но също така са способни да постигнат значителен напредък, ако се отнасят един към друг като партньори и приятели, допълни Си.
Тръмп, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, се зарече да наложи общи 60-процентни мита върху вноса на китайски стоки в САЩ, припомня Ройтерс. Пекин се противопостави на подобни мерки. Освен това новоизбраният президент от Републиканската партия номинира на висши държавни постове политици, известни с твърдолинейните си позиции по отношение на Китай. Сред тях са сенаторът републиканец Марко Рубио и Майк Уолц, член на Камарата на представителите на от Флорида, който бе номиниран за съветник на Белия дом по националната сигурност.
Байдън през целия си мандат се стремеше да намали напрежението с Китай, но в последно време Вашингтон бе разгневен от свързаната с Китай хакерска атака срещу телефонните комуникации на представители на американското правителство и на предизборни щабове. Освен това САЩ са обезпокоени от засилващия се натиск на Пекин върху Тайван и подкрепата му за Русия, допълва Ройтерс.
Президентът на Тайван Уилям Лай планира през следващите седмици да посети американския щат Хавай и вероятно остров Гуам и тази визита със сигурност ще предизвика остро недоволство в Пекин. Освен това по-рано в събота тайванският представител на срещата на върха на АТИС разговаря с Байдън и го покани да посети острова в близко бъдеще. Китай разглежда демократично управлявания Тайван като своя територия. САЩ са най-важният международен поддръжник и доставчик на оръжие на Тайван.
Въпросът за ядрените оръжия
В хода на днешния си разговор Байдън и Си се съгласиха, че решенията за използване на ядрени оръжия трябва да се вземат от хора, а не от изкуствен интелект, пише в изявление на Белия дом, цитирано от Ройтерс. „Двамата лидери потвърдиха необходимостта от запазване на човешкия контрол върху решението за използване на ядрени оръжия. Двамата лидери също така подчертаха необходимостта от внимателно обмисляне на потенциалните рискове и от разумно и отговорно разработване на технологията на изкуствения интелект във военната сфера“, пише в текста.
Месеци наред Вашингтон настоява Пекин да прекъсне дългогодишната си съпротива срещу преговорите за ядрените оръжия, отбелязва Ройтерс.
През ноември двете страни за кратко възобновиха разговорите за ядрените оръжия на официално равнище, но оттогава те са в застой и не е се очаква скоро да се подновят въпреки загрижеността на САЩ за бързото разрастване на китайския ядрен арсенал, допълва британската агенция.
Що се отнася до изкуствения интелект, Китай и САЩ започнаха първите си официални двустранни преговори по този въпрос през май в Женева, но се смята, че консултациите не са засегнали темата за вземането на решения относно ядрените оръжия.
Министерството на отбраната на САЩ миналата година изчисли, че Пекин разполага с 500 оперативни ядрени бойни глави и че до 2030 г. вероятно ще разполага с повече от 1000. За сравнение – САЩ и Русия имат съответно 1770 и 1710 оперативни бойни глави. Пентагонът заяви, че до 2030 г. голяма част от оръжията на Пекин вероятно ще бъдат поддържани в по-високи нива на готовност.
От 2020 г. насам Китай модернизира и ядрената си програма, като започна производството на подводница с балистични ракети от следващо поколение, тества хиперзвукови глави и провежда редовни морски патрули с ядрени оръжия. Оръжията на сушата, във въздуха и в морето дават на Китай т.нар. ядрена триада, която е отличителен белег за една голяма ядрена сила.
Китай не е представил официално подробна информация за арсенала си, но поддържа политика на отказ от първа употреба и поддържане на модерно ядрено възпиране.
Източник БТА, снимки Телеграм
