Свети Трифон се счита за пазач на лозята. Той е бил мъченик, светец лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч.
Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче – Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение.
Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.
Основен празничен обред е зарязването на лозята. Той се изпълнява обикновено от мъжете лозари, макар че на места в Югозападна България зарязват жени, моми и ергени или двама съпрузи.
Сутрин след църковна служба мъжете поемат на групи към лозята. На лозята си стопаните се прекръстват към изгрев слънце, отрязват няколко пръчки от една или три лози в средата или в краищата на лозето, поливат корените и отрязаното място с вино, а някъде посипват и пепел. Със светената трифоновска вода поръсват лозите.
Със зарязването в лозята се слага мъжка трапеза с донесеното от дома. Отрязаните лозови пръчки са натопени в бъклиците с вино; навити са на венец върху калпаците или преметнати през рамо на лозарите. Трифонският венец се отнася вкъщи и се поставя пред иконата.
След зимния слънчев кръговрат Трифон Зарезан е първият празник, чиято обредност с инициален стопански характер се изпълнява сред природата.
