За 3 месеца – 3 “знакови” битови убийства на трима бизнесмени разтресоха медиите и обществото.
Двама от убитите са били близки до Бойко Борисов преди да вземат завоя и да се дистанцират от него.
Третият убит е от Банкя.
И трите убийства изглежда са “битови”, защото са ВЪВ или ПРЕД дома на жертвите.
В два от случаите убийците ся бизнеспартньори на убитите, в третия случай е с неясен убиец.
Тримата убити да изключително известни в обществото, а двама от тях са спортни деятели на национално и европейско ниво.
Единият е бил доверен бизнесмен на Борисов, с другият убит е бил негов полукоалиционен партньор, с чийто глас е избран Борисов за премиер втори път през 2014 година.
Има поръчкови убийства, като това на друг приятел на Борисов – Алексей Петров, който преди три години бе убит в гората над София, а след убийството му Сглобката, която той създаде, очаквано попадна в еднолично в ръцете на Борисов.
Има и много скъпоструващи поръчкови убийства, които са направени така, че да изглеждат като битови убийства между съдружници, приятели, роднини, познати …
Важно е какво говорят тези медии и говорители, които гравитират около Борисов и стария му Модел – за тях тези три “битови” убийства не са точно битови и връщат мутренските времена от началото на Прехода и показват слабостта на правителството и силата на Улицата. Същото го каза и самият Борисов, по чието време като Главен секретар на МВР бяха извършени над 300 поръчкови убийства знакови бандити и бизнесмени с прякори, които така и не бяха разкрити. Злите езици твърдяха, че повечето от тези убийства са плод на интриги от тогавашния главен секретар, които той пуска сам в криминалния контингент, за да се разчистят улиците от мурите преди влизането на страната в ЕС и НАТО.
Днес Борисов е дълбока опозиция, не стъпва от много време на работното си място в парламента и очевидно насочва стрелите си към управлявашите от 3-4 месеца от “Прогресивна България”.
КОЙ има най-голяма полза от тези убийства, това е сложен въпрос, но с прост отговор – този, който не обича да губи отникъде и от нищо, единствено печели от дестабилизация в държавата и се надява на обръщане на палачинката.
Възможно е след такива убийства да се разчистват бизнес сметки между скрити партньорства през годините и едновременно с тях да се дестабилизира властта.
Дали бивш евродепутат и президент на федерация или на голям футболен клуб е убит в дома си или на улицата от приятел и съдружник, на които е пусната интрига, или от неизвестен наемник, степента на шока в обществото зависи не от това, а от медийната и политическата истерия.
Николай Бареков
Записките на Глимбо: Политикономия на куршума и фиктивните съдружия
Екранът в кабинета на Глимбо светеше в студено синьо. На монитора се редяха три имена, три некролога за броени дни.
Владимир Янков – човекът на вноса.
Илиян Филипов – логистиката и транспорта.
Слави Бинев – политическият чадър.
Телевизиите вече въртяха изтърканите ленти за „завръщане на мутренските години“ и търсеха лични мотиви. За публиката това беше криминална хроника. За Глимбо беше просто тежък счетоводен одит в условията на криза.
Някога, в старите университети, се изучаваше една тежка академична дисциплина – „ПОЛИТИКОНОМИЯ“. Тя обясняваше как политиката и икономиката са едно неразривно цяло.
Тази дисциплина не си е отишла с падането на комунизма.
Напротив, схемите от онова време просто се адаптираха към свободния пазар.
Независимо дали правителствата у нас се наричат леви, десни или служебни, моделът остава напълно непокътнат: държавният апарат диктува кой има право да генерира капитал.
Но Глимбо виждаше една огромна разлика в числата днес. Дълги години тази система работеше безотказно чрез „ресто“. Бизнесът печелеше и просто връщаше процент в куфарче към властта заради осигурения чадър.
След приемането на България е ЕС икономиката се промени. На фирмите вече не им достига самият оборот, за да покриват собствените си разходи, камо ли да плащат такса „спокойствие“. И точно тук политикономията на прехода еволюира в нещо много по-смразяващо.
Те вече не искат процент от печалбата. Те искат целия бизнес.
Схемата днес работи чрез принудителни фиктивни съдружия. Институционалната машина притиска успешния предприемач, проверява го и го задушава, докато той не се съгласи да приеме „правилния“ партньор в дружеството си.
Вкарват подставени лица в бордовете, прехвърлят дялове и мълчаливо завземат готовите структури отвътре.
А когато ликвидността в държавата изчезне напълно, „тихите съдружници“ вече нямат нужда от създателя на бизнеса. Тези три куршума не са улична война. Те са просто враждебно придобиване.
Срутването на старата симбиоза: Търговецът (Янков), Превозвачът (Филипов) и Брокерът (Бинев).
КАКВО ПРЕДСТОИ:
Глимбо затвори браузъра и изгаси настолната лампа. Истинските отговори никога няма да дойдат от балистичните експертизи на МВР.
През следващите месеци политиците ще използват тези трупове за предизборен шум.
Ще говорят за сигурност и твърда ръка, докато прокуратурата трупа папки срещу неизвестен извършител.
А през това време, съвсем тихо, в Търговския регистър ще се случи същинската част на Политикономията. Вносните канали на Янков, камионите на Филипов и влиянието на Бинев ще сменят собствеността си.
ФИКТИВНИТЕ СЪДРУЖНИЦИ ще заличат имената на основателите от документите и ще станат еднолични господари на активите.
Когато системата фалира, преразпределението винаги се прави с олово, но се узаконява с мастило.
Богомил Атанасов
