Развива се една много срамна и опасна за българското общество история, подобна на Аферата Драйфус – пародия на разследване от български интернационален аферист и руснак срещу български журналист, работил за едни от най – големите медии в България и по света – Нова ТВ, ТВ 7, Труд, CNN – лично аз съм я презентирал там през 2011 година и там беше много високо ценена в Лондон и Вашингтон (снимките са от този период). По същото време “разследващият журналист” Грозев работеше като лице назаем за Делян Пеевски.

Днес по бившата и телевизия (Нова) някакъв руснак – съдружник на афериста Грозев, обяви, че няма никакви доказателства срещу Диляна, но я посъветва доброволно да влезела в затвора за 2 години … Давате ли си сметка в каква антиутопия живеем? Според мен на финала на пълния либерален упадък върви някаква конспирация срещу обществото, свободните медии и правото на народа да взима ключови решения за бъдещето си – опитите да се удължи до безкрайност войната в Украйна, съпротивата на Дълбоката държава срещу Тръмп, терорът на брюкселската корумпирана меритокрация, отменените избори в Румъния, смачканият референдум за еврото – това са събития от една обща верига и “разследването” на международни аферисти срещу български журналист. Междудругото, Диляна наскоро ми писа, че едвам свързва двата края и трябваше да напусне София. Тя е отхвърлена от статуквото на мисирките в медиите от десетина години, откакто Пеевски и Борисов го овладяха напълно. Сега остава поантата на завладяната държава – след като Пеевски и Борисов напълно ликвидираха изборите, демократичния модел и свободата на словото – остава да хвърлят и 40 килограмовата и крехка физически Диляна в затвора. Как си представяте български журналист, изпълнил мисията си да разследва с риск за живота си, да лежи в затвора за това, което твърдят президентът на САЩ Тръмп и шефът на Американското разузнаване?
Когато Диляна Гайтанджиева работеше при мен в ТВ 7 и специализираше (отново с мен) в CNN – Лондон, Атланта и Вашингтон (2011-12), в същото време лицето Христо Грозев работеше “на повикване” при Делян Пеевски като лице на заем за определени негови бизнес проекти. Христо беше нещо като по-младото копие на “Спас Русев” – безсребърник и интернационален аферист, слуга на родната политическа олигархия.
При определени обстоятелства Христо Грозев можеше да е собственик на някой хотел на Халкидики, купен с кредит от ББР, а той дори взе Оскар за актьорско майсторство за някакъв филм за Навални покрай войната в Украйна. Толкова по въпроса. Не бъдете наивни.
Николай Бареков, Фейсбук
Разследването срещу журналистката Диляна Гайтанджиева се очертава не просто като личен удар, а като симптом на една по-дълбока криза – морална, институционална и историческа.
В историята на Европа и света неведнъж свидетели, разобличители и мислещи гласове са били подлагани на репресии под прикритието на „разследване“, „сигурност“ или „обществен интерес“. Случаят на Диляна напомня с болезнена точност за Аферата „Драйфус“ – съзнателно политическо и медийно линчуване, превърнало един невинен човек в символ на институционалната лъжа и антисемитизма в края на XIX век. Там, както и днес, лъжата бе официална истина, а истината – предателство.
Днес живеем в свят, в който лъжата носи медали, а истината – затвор. В свят, в който хората, които предупреждават обществото за оръжейни доставки, незаконни трансфери и корупция на високо равнище, биват обявявани за врагове, докато онези, които режисират геополитически сценарии и прехвърлят милиарди, се кичат с награди и се представят за „разследващи журналисти“. Христо Грозев, когото мнозина възприемат като герой от Запада, всъщност – ако вярваме на казаното от Николай Бареков и редица други наблюдатели – е работил дълги години в полза на българския мафиотски олигархат. Същият, който днес продължава да контролира медиите, прокуратурата, дори изборите.
Ако потърсим исторически паралели, пред очите ни изплуват образите на жертви на държавна репресия и пропаганден терор. Джулиан Асандж – журналист, държан години в изолация за това, че разкри военни престъпления. Анна Политковская – застреляна заради критиките си срещу режима в Кремъл. Георги Марков – убит от Държавна сигурност с отрова в чадър. Тези имена са вече легенда, но трагедията на Диляна е, че тя живее сред нас – тук и сега – и е изоставена, притисната, омаскарена, заплашена със затвор, защото е дръзнала да пита: „Кой продава оръжия от България за ислямистки фронтове?“.
Това не е лов на вещици в стила на Средновековието, това е модерна инквизиция – извършвана с помощта на НПО-та, фалшиви медии, транснационални мрежи и институции, които се представят като пазители на демокрацията, но всъщност пазят само собствените си интереси. Подобно на Меккартисткия терор в САЩ, на сталинските процеси в СССР, или на пропагандната машина в Третия райх, днешният либерален тоталитаризъм действа коварно – не с куршум, а с “репортаж”, “доклад”, “санкция”, “обвинение”. Репутацията е новата екзекуция.
Когато държавата не защитава своите граждани, а ги предава; когато медиите не отразяват истината, а я фабрикуват; когато правосъдието не прилага закона, а обслужва политическа поръчка – тогава обществото се нуждае от ново пробуждане. Не от мълчание, а от вик. Не от сервилност, а от съпротива.
Историята ще помни Диляна не с клеветите срещу нея, а с това, че е останала права там, където мнозина коленичат. Но ако ние – зрителите, читателите, хората с памет и съвест – не застанем до нея, ще потънем заедно в една антиутопия, в която свободата е престъпление, а подчинението – добродетел.
Днес на изпитание не е просто една жена, един журналист. На изпитание е българската съвест.
Николай Панков


Стига си се пенил, дудук 🙂
След публикуваното разследване на Христо Грозев – журналистката Диляна Гайтанджиева заявява, че твърденията, че е работила за ГРУ са „грозна манипулация и клевета“. Позицията ѝ е публикувана във Фейсбук профила ѝ.