През първия мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп Пентагонът се противопостави на желанието му за военен парад във Вашингтон, тъй като искаше да държи въоръжените сили далеч от политиката. През втория мандат на Тръмп обаче тези съображения изчезнаха – този юни ще има парад, и то на 79-ия рожден ден на президента, тъй като той съвпада с 250-годишнината от създаването на американската армия, пише в. „Ню Йорк Таймс“.
Планът за парада включва грандиозен спектакъл в центъра на Вашингтон – 28 танка „Ейбрамс“ (Abrams), 28 бронирани машини „Страйкър“ (Stryker), повече от 100 други превозни средства, бомбардировач Б-25 от Втората световна война, 6700 военнослужещи, 50 хеликоптера, 34 коня, две мулета и едно куче ще преминат по улиците на американската столица, отбелязва изданието.
На 14 юни сутринта ще се състои церемония по полагане на венци в Националното гробище в Арлингтън, следвана от състезание по фитнес и фестивал по случай рождения ден на армията на САЩ на Националната алея във Вашингтон, съобщава Ройтерс. Фестивалът ще включва изложба на военна техника и демонстрации. Денят ще завърши с парад и церемония по повторно полагане на клетва на войници. Ще има и фойерверки. След парада екипът на „Златните рицари“ на американската армия ще се спусне с парашути и ще връчи на Тръмп знаме.
По оценки на армията за спектакъла ще бъдат изразходвани между 25 и 45 милиона долара, посочва „Ню Йорк Таймс“. Възможно е обаче разходите да бъдат и по-високи, защото армията е обещала да ремонтира всички улици, които парадът повреди, а разходите за почистване и полицейска охрана все още не са включени в оценката. Макар сумата 45 милиона долара да представлява само малка част от предложения от Тръмп бюджет на Пентагона на стойност 1,01 трилиона долара за фискалната 2026 година, това се случва в момент, в който администрацията се стреми да съкрати финансирането за образование, здравеопазване и социално подпомагане, коментира вестникът.
„Това са много пари“, признава говорителят на армията Стив Уорън. „Но мисля, че тази сума е нищожна в сравнение с 250-годишната служба и жертви на американската армия“, добавя той.
Законодатели от Демократическата партия обвиниха републиканеца Тръмп, че си присвоява рождения ден на армията, посочва Ройтерс.
„Това е Тръмп. Става въпрос за егото му и за това да направи така, че всичко да се върти около него, което според мен позори въоръжените сили и армията“, казва сенаторът Джак Рийд от Род Айлънд, който е най-високопоставеният демократ в сенатската Комисия по въоръжените сили.
Законодателят в Камарата на представителите от щата Тенеси Стив Коен пък внесе законопроект за забрана на използването на публични средства за „демонстрации на военна сила за лична слава“.
Официални представители обаче твърдят, че планирането на честването на 250-годишнината на армията е започнало още миналата година – преди Тръмп да спечели президентските избори през ноември.
Желанието на Тръмп да организира парад е свързано с участието му през 2017 г. в ежегодния национален празник на Франция „Денят на Бастилията“, който чества революционната история, ценностите и културата на тази страна, отбелязва „Ю Ес Ей Тудей“. След като проследява с възхита преминаването на танкове и изтребители по „Шанз Елизе“ в Париж, Тръмп казва на френския президент Еманюел Макрон, че иска да го „надмине“. „Това беше един от най-великите паради, които съм виждал. Това беше военна мощ“, добавя той няколко месеца по-късно
Но френският парад всъщност не е демонстрация на военна мощ, казват историци и военни експерти. А страни като Иран, Северна Корея и Русия, които редовно организират големи военни паради, го правят отчасти, за да изпратят агресивни политически и пропагандни послания към противниците си в страната и в чужбина, коментира изданието.
„Определено има връзка между организирането на военни паради и авторитарните режими“, казва Маркус Шилер, главен изпълнителен директор на базираната в Мюнхен консултантска компания в сферата на сигурността „Ес Ти Аналитикс“ (ST Analytics).
„Тези паради имат за цел да изпратят послание към други страни, а също и към вътрешни политически съперници“, казва той.
„Няма да видите подобни паради в Германия, Норвегия или Австралия, защото струват много пари и всички хора просто ще поклатят глави и ще кажат: „Защо правителството трябва да прави това?“, посочва Шилер.
Тръмп казва, че разходите за парада ще си струват. „Това са дребни пари в сравнение с ползата от него“, твърди той. „Имаме най-добрите ракети в света. Имаме най-добрите подводници в света. Имаме най-добрите танкове в света. Имаме най-добрите оръжия в света. И ще го отпразнуваме“.
Самият той се похвали с оръжията на американската армия. Тръмп заяви, че САЩ се въоръжават с безпрецедентна скорост.
„Току-що проведох чудесен разговор с нашите военни лидери. Това е най-силната армия, която някога сме имали, включително факта, че складираме оръжия с темпове, каквито страната ни не е виждала досега. Да се надяваме обаче, че никога няма да ни се наложи да ги използваме!“
Бившият професор във Военноморското училище на САЩ Лайл Голдстийн казва, че макар военните паради в чужбина често да се свързват с авторитарни режими, „чиито цели се проявяват чрез парада, и много от тези цели са свързани с национализма“, парадите могат да имат и по-възвишена цел. Те почитат жертвите, внушават национална гордост и дават увереност относно разходите за отбрана, изброява той.
Те могат също така да действат като възпиращ фактор за демокрацията и да разкриват несигурност, предупреждава обаче Голдстийн.
„От човешкото поведение знаем, че ако се чувстваш несигурен, може да реагираш агресивно или да се опиташ да си придадеш важност. Ако като американци бяхме наистина уверени в нашите въоръжени сили, нямаше да се налага да демонстрираме военната си мощ“, казва Голдстийн, който в момента ръководи програмата за Азия във вашингтонския мозъчен тръст „Дифенс Прайоритис“ (Defense Priorities).
И докато критиците наричат парада авторитарна демонстрация на сила, публичният дискурс в Америка се фокусира главно върху логистиката, разходите и потенциалните щети върху инфраструктурата, като се обръща ограничено внимание на политическите и символични последици, пише „Гардиън“. Тази сдържана реакция повдига въпроси относно нормализирането на авторитарната естетика в американската политическа култура, коментира изданието. Британският вестник предупреждава, че акцентът на американските медии върху повърхностни въпроси отвлича вниманието от по-дълбоките и по-тревожни аспекти на събитието.
