Продължава популярността на дискусията за смисъла и съдържанието на понятия като санитарен кордон, задкулисие, сфери на влияния, обръч от фирми, „метастази във всички структури на държавата“ (определени така от президентът Радев на 11.12.2024 г.) и т.н. А на Националната конференция на ДПС-Ново начало, проведена на 22.12.2024 г., бе официално и със задоволство заявено, че „ДПС е реализирал десетки и стотици кадри на постове в държавната администрация“.
Въпросът за това кой е „метастазът“ (сиреч кадърът) на ДПС в Министерството на отбраната, е и във фокуса на нетолкова отдавнашното и все още актуално задържане на депутата от ДПС Джейхан Ибрямов (настоящ от АПС, пуснат за да се закълне в Народното събрание, но с неотнет имунитет) с обвинение за обещания за лобиране чрез влияние за обществени поръчки в Министерство на отбраната. Ибрямов, който в редица парламенти бе член на комисията за отбрана, беше арестуван при получаване на белязани пари от неговия бивш приближен Мирослав Тодоров „за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица“ (цитат от съобщение на прокуратурата). Тогава обществото се запита как той и чрез кой може да оказва влияние в отбранителното ведомство. Подобно неразбиране изказа пред журналисти и самият тогавашен(служебен) и сегашен министър Атанас Запрянов. Макар, че както за него, така и за работещите в Министерството на отбраната, отдавна това не е тайна, както и за имащите отношение с обществените поръчки във ведомството.

В тази връзка, ползвайки информация, която е достъпна по Закона за достъп до обществена информация, отпостановления на Военно-окръжна прокуратура – София(ВОП-София) и Военно-апелативна прокуратура (ВАП) от 2020 и 2021 г., свързани с назначаването в Министерството на отбраната на цивилната служителка Аделина Емилова Николова (на снимката) – понастоящем заместник-министър на отбраната, такава и в служебните кабинети на Д. Главчев, с ресор обществените поръчки, а до април 2024 г. директор на дирекция „Обществени поръчки в отбраната“, научаваме, че в периода от 01.10.2015 г., когато е доведена от тогавашният заместник-министър Орхан Исмаилов (по това време човек на ДПС), до 01.04.2020 г., в рамките на само четири години и половина, без нито един ден като държавен служител преди това, без задължителните конкурси и без да отговаря на първоначалните изисквания за назначаване преминава твърде и неестествено бързо през поредица от длъжности:като държавен експерт, началник на отдел, заместник-директор, изпълняваща длъжността директор, и директор на дирекция.
Прокуратурата е установила, че въпросната служителка е назначена с министерска заповед (МЗ) № РД-26-476/30.09.2015 г. по заместване в дирекция „Отбранителна политика“, считано от 01.10.2015 г., а веднага на същият ден със следващата по ред МЗ № РД-26-477/30.09.2015 г. е преназначена на постоянна длъжност в дирекция „Отбранителна аквизиция“ на Министерството на отбраната.В служебното досие на Николова е приложено сведение за трудовия стаж, който е признат от дирекцията по човешките ресурси за такъв по специалността. Обаче за коя от двете длъжности? За длъжността, на която е първоначално назначена – държавен експерт в отдел „Европейски съюз и международни организации“ в дирекция „Отбранителна политика“ (по заместване на г-жа Теодора Генчовска, бившвъншен министър от ИТН и бивш заместник-министър на отбраната, тогава на мандат в чужбина) или за длъжността държавен експерт в отдел „Придобиване на материални средства“ в дирекция „Отбранителна аквизиция“? Защото професионалните области и съответно изискуеми функционални задължения за двете са коренно различни и несъвместими, което е установено от прокуратурата присравняване на двете длъжностни характеристики.
Този кадрови фарс е разигран, защото в този момент във втората дирекция, която се занимава с обществените поръчки, е нямало място, на което да бъде назначена без конкурс по заместване, а за свободното място, където после е преназначена, ако бъде обявен конкурс (така както изисква ЗДСл) няма да отговаря на изискванията (ранг II-ри младши и 5 г. професионален опит в предметната област). По този начин, вече с присвоен ранг от първото назначение и с незнайно как постигнат и признат професионален опит, е било вече само кадрова еквилибристика да бъде назначена на втората длъжност. Това става, разбира се, и със съответнатапротекция на отговорни длъжностни лица от министерството, които имат ангажимент за нейното развитие. Едно от тях, и най-преданото през цялото това време, е Антон Ластарджиев (в периода 2015-2017 г. директор на кадровата дирекция, а от тогава до сега все постоянен секретар на отбраната).
Прокуратурата прави обоснован извод, че при първоначалното си назначаване служителката не е притежавала минималния професионален опит за заемане на длъжността „държавен експерт“, съгл. условията на ЗДСл, чл. 7, ал. 1, т. 6. Което, според нея, е нарушение, но не е престъпление. Както бе посочено, в един ден, с две поредни заповеди, служителката е назначена и преназначена на длъжности, с което дефектът от първата длъжност се санира с втората, а от първата се получава необходимият ранг за заемане на втората. Хитро, браво! Обаче след като първото назначение е незаконосъобразно, юридически следва, четакива са и последващите назначения, които се явяватнищожни.
А от друга страна, при тълкуването до колко едно нарушение е престъпно, и отчитайки степента на обществената опасност, освен понятието незаконосъобразност, трябва да се третира и понятието морал, към което обществото е винаги особено чувствително и критично.
Въпросната г-жа Николова години наред е удобно имплантирана от своите ментори на апетитната позиция като директор на дирекция „Обществени поръчки в отбраната“. Позиция в ръководството, но не съвсем високо, за да е постоянно под прожекторите, да не носи пряка отговорност за нещата ако не се случват правилно и навреме и да има опасност от смяна всяка година със смяната на кабинетите. Но пък достатъчно високо за да не се съобразява с който и да е, предвид сериозният гръб, който стои зад нея. Обаче при сглобяването на служебния политически кабинет през април 2024 г. е видимо подразнена и обезпокоена (навярно доистерия и може би е имало защо) от поставянето на поста заместник-министър на отбраната, с точно нейния ресор, на бившия ú началник Иван Пейков Иванов, който тя така усърдно и умело успява да изхвърли и измести като директор в министерството, и който получаваше възможност за реванш. (Да, ама не!) В рамките на само няколко часа, в същия ден, тя успя да стане трети заместник-министър, като трима заместници не е имало в това министерство повече от 15 години, като за Пейков остана само ресора за инфраструктурата на отбраната, а при втория кабинет на Д. Главчев му изфабрикуваха разни, така или иначе недоказани обвинения, заради които той напусна (министър Запрянов взе такова решение) и Николова пое и неговите задължения.
Колко да е била голяма заплахата върху спокойната и ценна позиция като директор на обществените поръчки и облагите за нея и нейния „спонсор“ за да може последният веднага да се разпореди и да я уреди с поста на отговорен заместник-министър? Сигурно е станало действително много опасно и икономически неизгодно. На път да бъде изгубена толкова дълго отглежданата „златната кокошка“. А кой можеше да изиска от министър-председателя Главчев такова назначение незабавно, само за часове, е повече отясно дори на непредубедените?
Обществена тайна е, че се назначават служители в държавните и общински органи по доставки и обществени поръчки, които да контролират или да лобират за определени фирми, в които те са работили или работят техни роднини,бизнес (политически) приятели или други свързани лица.
Възниква резонният въпрос: Как ще коментира ръководството на министерството историята на „най-популярната калинка на Министерството на отбраната, превърнала се в язва и метастаз“, която все повече се държи властно и неадекватно на поста си и определя какво да става във ведомството и докога ще са съвместими такова поведение и стил на работа там, без аргументи, а защото „тя така е казала или така иска“, с политиката и морала на правителството и обществените нагласи за промяна и изкореняване на зависими и корумпирани длъжностни лица, вкопали се във властта?
Нека се каже ясно (от Главчев и Запрянов) кой предложи за заместник-министър Аделина Николова веднага след като вече бе оповестен екипът на министъра на отбраната през месец април 2024 г.? По предложението на кой и с каква обосновка тогава е назначена за трети заместник-министър на отбраната въпросното лице, само часове след като вече бе оповестен политическият кабинет на министъра на отбраната? И сега, при редовното вече правителство („Борисов/ГЕРБ-4“), кой налага нейното оставане на същия пост и като предложение на коя партия от управляващата коалиция (съгласно договореното в коалиционното споразумения между ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН, наречено Споразумение за парламентарно мнозинство за изпълнение на управленската програма, пропорционално представителство в политическите кабинети на министерствата на партиите, подкрепящи кабинета, за което обаче хич не се споменава напоследък), с подкрепата първо на ДПС на Доган, а после на ДПС-НН? С какви качества и с каква експертиза тя заема това място, с такъв ресор, особено в светлината на последните приоритети, свързани със спешното превъоръжаване и инвестиции в областта на въоръженията и отбранителната индустрия и предстоящото даване на все повече и повече пари за оръжие и модернизация?
Автор: Антон Николов
Аделина Николова има да дава на банките по близо 6 бона на месец! КОНПИ не пита откъде!

Извлечение от данъчната декларация, която Аделина Николова подава пред Комисията за противодействише на корупцията, доказва тежка банкова задлъжнялост
Зам.-министърът на отбраната Аделина Николова дали е проверявана от избухналата напоследък бухалка – Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) поради недопустими за ранга й зависимости?

46-годишна перничанка, която бе директор на една от най-важните дирекции в Министерството на отбраната – „Обществени поръчки в отбраната“, а от април 2024-а и до момента е зам.-министър, има няколко банкови кредита, от окито единият е за близо 300 000 лева, струващи й по 5700 лева всеки месец за покриване на вноски и лихви.
Големият въпрос, на който КОНПИ трябва да открие отговора е: как натоканата зам.-министърка оцелява в тия тежки времена с рестото от заплатата и дали това необяснимо от фактите оцеляване не индикация за потенциална зависимост от корупционни схеми?


Всеки дебил има право на мнение, нали?
Къде е парламентарния контрол? Защо не е сменен до сега „несменяемия“ постоянен секретар? Защо за министър е назначен руски възпитаник? Защо министерството няма никакви резултати по отношение на дигитализация и административна реформа? Какво се прави в стратегическо отношение за отбраната при увеличения бюджет? Защо никой не задава правилните въпроси на политическото ръководство?
Всеки дебил има право на мнение, нали?