Докато гледаме Пеевски и Борисов, кой гледа Домусчиеви?
Политическият пейзаж в България рядко страда от липса на фокус. В последните години общественото внимание е насочено към конкретни имена: Делян Пеевски – като символ на задкулисието и медийния монопол, и Бойко Борисов – като олицетворение на дългогодишната власт и нейното влияние.
И двамата са обект на обществени дебати, санкции, протести, дори карикатури.
Но докато фокусът е вперен в тях, има играчи, които минават под радара. Те не се появяват в телевизионни студия, не влизат в открити конфликти, не ги викат на разпити.
Един от тези играчи е кръгът около братята Домусчиеви.
Притежавайки значителни дялове в индустрията, фармацията, логистиката, спорта и дори медиите, те управляват икономическа територия, сравнима с малка държава. Връзките им с европейски структури са активни, инвестициите – стратегически, а публичното им присъствие – прецизно дозирано.
Те не се нуждаят от политическа партия, защото имат икономическа устойчивост.
Не влизат в новините със скандали, защото присъстват там с реклама.
И докато се водят кампании „срещу модела“, никой не казва дали моделът не е просто по-тих, по-ефективен – и съвсем реален.
Този текст не е упрек. Той е въпрос:
Когато говорим за власт в България, кого всъщност не споменаваме?
И не е ли време да обърнем внимание не само на тези, които са видими, но и на онези, които нямат нужда да бъдат?
Че те може да са в основата?
Аз пък не смятам, че тези „бяга“ от прожекторите. Напротив по-всякакъв начин демонстрират своята парвенющина. Не те са в сянката, а тези, които ги направиха богати. Стига с конспирации за това как тези „гениални“ бизнесмени , с невероятния си комбинативен ум са достигнали до милиардното си състояние. Да си спомним „Черепа“, гениалния атомен физик с пурите и мацките. Няма да връщам лентата назад и да споменава лицата , които вече не са сред живите. Аз смятам, че щом „мишките“ ги знаем, то това не са котките, а просто сервитьорите им.
Аз пък не смятам, че тези „бяга“ от прожекторите. Напротив по-всякакъв начин демонстрират своята парвенющина. Не те са в сянката, а тези, които ги направиха богати. Стига с конспирации за това как тези „гениални“ бизнесмени , с невероятния си комбинативен ум са достигнали до милиардното си състояние. Да си спомним „Черепа“, гениалния атомен физик с пурите и мацките. Няма да връщам лентата назад и да споменава лицата , които вече не са сред живите. Аз смятам, че щом „мишките“ ги знаем, то това не са котките, а просто сервитьорите им.
Браво Мунчо, за първи път ми харесваш!
Сред малоумните псувачи на Шиши, които вместо мозък имат някой от неговите телесни секрети, един разумен човек, не се разбира кой е.Точно Домус ага е Злокачественото образувание, Ламята, погълнала цялата държава, в сравнение с него Шиши и Тиквата са като дребни апаши, но някой сеща ли се за това?