Разказът е за този пожар в село Рани Лук, за който хората с изгорелите къщи разказаха, че в продължение на много часове са нямали връзка с помощ чрез телефона за спешни случаи 112.
„Моля ви, можете ли да помогнете?! Огънят стигна в гората на 20 метра от къщата ни!!“
Жената беше видяла, че имаме система за пожарогасене с резервоар с вода в каросерията на пикапа ни.
„Много къщи горят, пожарните просто не успяват да стигнат навсякъде!“ – продължи тя като човек, който сякаш се бепе хванал за крехка надежда, която му се беша явила.
Малко преди това заедно с местни доброволци точно бяхме потушили огъня в две ниви между с. Слишовци и с. Рани Лук край Трън и търсихме къде можем още да помогнем. Бяхме девет души с близо половин тон вода, помпа, и осен пълни ранцеви пожарогасителя.
„Можете ли да ни заведете до там?“ – попитах жената.
„Да“ – отвърна тя и понечи да се качи при нас, но като видя, че колите ни са пълни до горе с екипировка и оборудване, скочи в нейната кола и подкара по черния път. Последвахме я и след няколко минути ни отведе пред двора на една къща., а в гората зад нея се виждаха огнени езици, а в небето над върховете на дърветата хвърчаха искри. И същата тази гора свършваше буквало на 3-4 метра от къщите.
Вкарахме веднага пикапа с помпата и водата в двора и го позционирахме до задната телефна ограда почнахме да го приговяме да хвърлим, каквото имаме срещу огъня. В следващия момент със собтвениците на къщата преценихме, че оградата ще ни пречи и заедно я бутнахме.
Влязох на разузнаване в гората, за да огледам къде и колко серизоно гори да потърся подход, откъде да пуснем линията водата. Казах на колегите в това време да приготвят резачките, щото щеше да ни трябват, както и директен коридор до огъня, така и евентуално да увеличин просеката между къщите и гората, ако не успеехме да спрем огъня.
Беше голям гъстълак, но открих пътека и успях да стигна до мястото – 50-60 квадратни метра горявах и огнени езици пълзяха нагоре по няколко дървета. Единственият късмет до момента беше, че беше широколистна гора, която се разпалва доста по-бавно. За сметка на това огънят товно беше стигнал до стара изоставена дървена плевня, единият край на която пламна буквално пред очите ми!!!
„О, не!“ – помислих си – „разпали ли се това, ще вдигне такава температура, ще ще подпали всички дървета наоколо и къщите заминават“!!!
И тутакси дадох МНОГО зор на колегите:
- Направете директна просека с резачките през храстите и дърветата директно към моята светлина (на челника ми)!
- Разпънете линия през просеката!
- Методи на струйника, Калоян зад него!
- Пускай помпата!
- Дай вода!
И водата засвистя!
- Методи, ПЛЕВНЯТА вляво! Първо нея трябва да овладеем!
И Методи почна да облива. Да облива. И плмъците почнаха да падат надолу .. а бяха стигнали почти до покрива!
Плевнята угасна (засега!), време беше да овладеем и горящите стволове на дърветата. В същото време чувах как Звезди и Стефан жужат с резачките няколко метра зад нас, разширявайки просеката.
Знаех, че имаме вода за 12 минути на максимален дебит и за около 25 мин на среден. Междувременно Мето и Калоян бяха изгасили половината от ниските пламъци и обработваха другия фланг на пожара, за да го ограничат и до достигнат по-добра позиция до дърветата в средата.
Извиках няколко души с ранцеви пожарогасители да донапоят останалите въглени там, където пламъците бяха потушени и не беше опасно да се приближат. Дани, Ники, Тео се заеха, подкрепени от двама двама местни с лопати.
През това време Драго и собствениците на къщата бяха почнали да носят кофи с вода – оказа се, че имали басейн, и да пълнят цистерната ни и изпразнените ранцеви пожарогасители.
В един момент пратих Звезди да отреже тлеещите дървета, след като ги бяхме угасили, за да можем да ги напоим по-лесно на земята и доброволците с лопатите да ги зарият.
Близо два часа го борихме това огнище, но накрая успяхме да го напоим достатъчно и да зарием стабилно, където все още пушеше.
Не мога да ви опиша, каква беше благодарността в очите на хората, за чиито две къщи беше огънят. Извадиха храна, вода, сокове, да ни почерпят за благодарност. Напълниха ни резервоара и пожарогасителите в вода. Разменихме си контакти. Накрая ни помолиха да се снимаме, за да могат да качат снимката в трънските групи и да разкажат за доброволците от Спасителен Клуб за Бъдеще.
Приехме храната с благодарност. Казхме, че да помагаме ни е лична кауза, Полежахме няколко минути на тревата, за да съберем сили. И продължихме да търсим, къде можем да помогнем.
Слава Богу, повечето огнища, които по-рано светеха в планината и по полетата, вече бяха овладяни!!! <3 Обработихме още едно по-малко огнище до една къща и решиме, че е време да си ходим. Минаваше 3:00 сутринта.
Минахме през щаба в с. Главановци, взехме си довиждане в пожарникарите и полицаите там и потеглихме към Перник. По пътя взехме решение част от екипа да отиде да почива, а другата част да продължи към пожара в с. Илинденци в Кресненското дефиле, където бяхме поели ангажимент да се включим. Остаивихме половината екип до кръговро до Перник, откъдето ги събраха Павката, който дойде от София и който не беше спал, за да следи положението ни (Роси също).
Та, половинта отидохме да почивам, другата половина отидоха на Илинденци, там са ги разпределили с ДФ Петрич, с които са се погрижили за поне километър и половина от фронта на пожара.
Беше тежък ден още събота, защото стягахме водната екипировка. После тежка нощ, а след това още един тежък ден за половината от екипа.
Но си заслужаваше!
Пазете природата и бъдете отговорни!
А ако хванете някой, който пали и му въздадете балканска справедливост – не че ви го препоръчвам, понеже не е законно да се бият хора, но аз поне няма да ви се сърдя.
Пазвете се и бъдете здрави! <3
Лека
П.П. ще пусна някоко снимки от пожара и екипа в коментарите.
П.П.П. спеациални благодарности на комисаря от Трън, който ни гласува доверие и на пожарникарите от 07 РС ПБЗН София, които ни обучваха и продължават <3
Лазар Радков, доброволец и автор на инициативата Капачки за бъдеще
Браво на тези хора!!!