Циците и усмивката на Сидни Суини ще се помнят дълго, а тесните и дънки и готините гени взривиха либералните наративи!
Неколкократно писах напоследък за това как популярната култура на 20-ти век умира пред очите ни – музика, кино, кеч и т.н. Ако финансовата система е основата, то поп-културата са подпорните стени на къщата на политическата ни система.
Обаче има едно социално явление, което сякаш е обръщане на тая тенденция на загиване и изчезване на попкултурата на 20-ти век и об. „Секс-символите“ бяха неизменна част от тази култура. Като се започне през Мерилин Монро, мине се Мадона, Сидни Крауфорд, Памела Андерсън и може би последния секс-символ – Анжелина Джоли. Секс-символите бяха нещо като….ако примем, че светът е едно глобално село, секс-символите бяха като най-гиздавите моми в селото – всеки ги гледа и им се радва, мъжете в селското кафене ги обсъждат, жените се опитват да им намерят кусури. От всички списания, вестници, от новините и светските предавания по телевизията, рекламите, билбордовете ежедневно те заливаха с образи и информация за секс-символите. Даже в спортния вестник не можеш да се отървеш от тях. Бяха навлезли и в ежедневната реч – ако искаш да кажеш „тая да не се мисли за суперкрасавица“, просто казваш „Тая да не е Анджелина Джоли/Синди Крауфорд“.
Някъде в края на 2000-те секс-символите изчезнаха. С появата на социалните мрежи, се загуби смисъла на секс-символите. Ако всяка втора си показва разголени снимки, ако всяка се държи като „секс-символ“, значи никоя не е секс-символ. Получи се страхотна дефлация на „секс-символите’ и те изчезнаха.
Докато не се появи Сидни Суини. След почти две десетилетия без истински секс-символи, сега най-накрая има отново световен секс-символ. Дали това е опит за връщане към попкултурата на 20-ти век или е точно обратното? Според мен е точно обратното – това е последният пирон в ковчега на 20-ти век.
За разлика от секс-символите на 20-ти век, които бяха методично и планово промотирани в тая си роля от медии и големи продуценти, Сидни Суини беше издигната за секс-символ от „народа“ – от обикновените мъже в социалните мрежи. Не им беше натрапена от големите медии и рекламни агенции, а точно обратното – те принудиха рекламните агенции и медиите да започнат да я ангажират масово.
Другата голяма разлика със секс-символите на 20-ти век е, че Сидни Суини изглежда симпатична, но по някакъв изключително обикновен начин – като цицорестата и усмихната девойка на селския панаир. 90-те години тя никога нямаше да се класира за секс-символ. Прекалено естествена и с човешки несъвършенства, а секс-символите на 20-ти век трябваше да изглеждат абсолютно перфектни.
Иронията е, че точно в тази обикновенност е цялата тайна. Секс-символите на 20-ти век бяха някакваи жени, които дори не ги виждаш в реалния живот, камо ли да имаш шанс да са ти гаджета. Докато Сидни Суини прилича на симпатичната касиерка от бензиностанцията, на готината съседка, по която си падаш, на чаровната колежка. Сидни Суини прилича на реални жени от реалния ти живот, даже на някои, които може да са ти били гаджета – и там е цялата „тайна“ на популярността ѝ.
Сидни Суини е като началото на една много голяма културна революция. На хората им писна и са безкрайно уморени от целия фалш и изкуствена, добре аранжирана „перфектност“ и „идеалност“ на 20-ти век. Хората копнеят и са гладни за истинските неща, за реалността с всичките ѝ несъвършенства. Писна им да живеят във фантазия, искат истински неща.
Този вятър на промяната се усеща във всичко. В популярността на Сидни Суини, в това, че кечът на Хълк Хогън и Скалата, който беше тотален социален феномен през 20-ти век, умря и сега всички фенове на бойните спортове гледат ММА – където боят не е аранжиран и фантазия, а е възможно най-натурален и истински, почти без никакви правила и ограничения.
Хората вече не гледат телевизия и новини, а подкастове – където нормални хора като тях разговарят в напълно непринудена атмосфера без сценарий и без цензура.
Сега революцията на изкуствения интелект направо ще мултиплицира и катапултира това желание и стремеж към истинското и натуралното. Последната крепост на либерализма на 20-ти век, която ще падне, ще бъде образованието. На младите хора особено вече им е писнало от безмислени, скучни и изнасилващи ума абстракции, които трябва да им дадат „статус“ и „кариера“ – и които нямат нищо общо нито с душата им, нито с живота им. Измислени специалности, измислени „образователни титли“, измислени „професии“, измислена икономика и свят.
Хората искат истинското и реалното. И вече няма да аутсорсват сетивата, душата и интуицията си на някаква шаманска класа от експерти, учени, академици, политици и мениджъри, които внимателно да аранжират какво да се харесва, какво да се учи, какво да се мисли и какво да се чувства.
Помнете ми думите, след години ще се говори как цялата промяна е тръгнала от циците и усмивката на Сидни Суини.
Тихомир Чергов, фейсбук
В мрежите се появи колаж на Джей Ванс – консервативният вицепрезидент на Тръмп, също като Сидни Суини:
Уоук рекламата е мъртва – Сидни Суини я уби с едни страхотни дънки!
Рекламната кампания на „Американ Ийгъл“ с актрисата Сидни Суини се оказа в центъра на най-новия онлайн скандал със социално-политически измерения, съобщи американската телевизия Ен Би Си.
Суини, която стана известна с главните си роли в сериалите на Ейч Би О „Еуфория“ и „Белият лотос“, беше звездата на новата кампания на производителя на дрехи, фокусирана върху деним облеклата. Нейният лозунг е „Сидни Суини има страхотни дънки“.
Това е игра на думи със „страхотни гени“, тъй като дънки и гени на английски са омофони. В едно от видеата, което събра близо 40 000 харесвания в страницата на „Американ Ийгъл“ в „Инстаграм“, Суини стои пред плакат със заглавие „Сидни Суини има страхотни гени“, а думата „гени“ е зачеркната и заменена с „дънки“.
„Гените се предават от родителите на потомството, често определяйки черти като цвят на косата, личност и дори цвят на очите“, казва Суини в друго видео, преди камерата да се издигне към сините ѝ очи. „Моите дънки са сини“, добавя тя.
Кампанията беше за новата есенна колекция на „Американ Ийгъл“, която включваше лимитирано издание на дънково яке и дънки „Сидни“, създадени в сътрудничество със Суини. Дънките имат мотив с пеперуда, символизиращ информираността за домашното насилие, а всички приходи от продажбите им са дарени на Crisis Text Line – неправителствена организация, предлагаща безплатна денонощна подкрепа за психично здраве, се казва в кампанията.
„Очарованието на Суини на съседско момиче и енергията ѝ на главна героиня – в комбинация със способността ѝ да не се приема твърде сериозно – бяха отличителните черти на тази дръзка, закачлива кампания“, написа „Американ Ийгъл“ на сайта си миналата седмица.
Кампанията разпали яростни спорове в социалните мрежи с участието на политици, инфлуенсъри и обикновени потребители. От едната страна на барикадата са тези, които обвиняват „Американ Ийгъл“ в расистки подтекст, тъй като Суини е бяла, руса и със сини очи. От другата страна са отрицателите на уоук тенденцията в рекламния бизнес, както консерваторите наричат рекламите с участието на представители на расови, сексуални и други малцинства.
Някои критици твърдят, че препратката към „отличните гени“ в реклама с блондинка със сини очи прилича на препратка към евгениката – дискредитираната теория, че човешкото население може да бъде подобрено чрез селективно размножаване, пише в. „Ю Ес Ей Тудей“.
Това беше поредният скандал, който подчерта нарастващото културно разделение около уоукизма, тъй като културата, ориентирана към консервативните ценности, се завърна в мейнстрийма. През последните години хората от онлайн десницата често хвалеха медии, които неумолимо утвърждават традиционните стандарти за красота на белите американци, особено когато не се правят опити за включване на различни хора, отбелязва Ен Би Си.
Британският вестник „Гардиън“ публикува разнопосочни мнения на инфлуенсъри с хиляди последователи в социалните мрежи.
В „Екс“ един потребител написа, че „да избереш синеока, руса, бяла жена и да съсредоточиш кампанията си около това, че има перфектна генетика, е странно, особено като се има предвид настоящото състояние на Америка“, където една от доминиращите политически теми беше натискът на администрацията на Тръмп за премахване на инициативите за многообразие, равенство и приобщаване (DEI).
Един потребител в „ТикТок“ изтъкна: „Думите, които използваме, никога не са случайни“ и „не е случайност „Американ Ийгъл“ да каже, че Сидни Суини има добри гени“. „Това е кодирано послание за възхода на консерватизма в тази страна“, каза той.
В същото време други хора, включително някои от американската политическа десница, похвалиха актрисата и кампанията за това, че нанасят удар по левичарските идеологии.
„Уоук рекламата е мъртва, Сидни Суини я уби“, написа един потребител в „Екс“.
А някои наблюдатели описаха негативната реакция към кампанията като преувеличена и излишна.
Един потребител в „ТикТок“ каза: „Лично аз не виждам защо това предизвиква толкова много противоречия – за мен това е просто реклама на дънки“, допълва Гардиън.
Не останаха безразлични и някои политици.
„Леле. Лудата левица сега се надигна срещу хубавите жени“, реагира сенаторът републиканец Тед Круз на публикация на в. „Ню Йорк Пост“ по темата.
Директорът по комуникациите на Белия дом Стивън Чънг каза, че реакциите в отговор на полемичната реклама са пример за това как „културата на заличаване е изпаднала в амок“, използвайки термин, с който десните обвиняват левицата, че опитва да заглуши и заличи всички с различно мислене от нея. Ето защо „американците гласуваха така през 2024 г.“, написа той в „Екс“.
Маркъс Колинс, преподавател по маркетинг във Висшето училище по бизнес „Рос“ на Мичиганския университет, каза, че критиките е могло да бъдат избегнати, ако рекламите показваха модели от различни раси, използващи играта на думи с „гени“. „Може да се каже, че това е било невежество, че е било мързел, или че е било умишлено“, заяви Колинс. „И нито едно от трите не е добро.“
Други коментатори обвиниха критикуващите, че търсят прекален подтекст в посланието на кампанията.
„Обожавам как левичарската истерия около рекламата със Сидни Суини единствено доведе до това една красива бяла руса жена със сини очи да получи хиляда пъти повече внимание за своите добри гени“, написа бившата водеща на „Фокс Нюз“ Мегин Кели в „Екс“.
Освен заради спорния си маркетинг, кампанията с дънките привлече внимание и заради предполагаемите прилики с рекламата на „Келвин Клайн“ от 1980 г. с Брук Шийлдс, която предизвика полемика заради възприетия сексуален подтекст, посочи „Ю Ес Ей Тудей“.
По онова време рекламата с Шийлдс предизвика скандал, тъй като 15-годишната по онова време моделка изричаше двусмисления лозунг на марката: „Искате ли да знаете какво стои между мен и моите (дънки)? Нищо.“
Тя каза пред сп. „Вог“ през октомври 2021 г., че смята негативната реакция, съсредоточена върху предполагаемата сексуализация на непълнолетната тогава Шийлдс, за нелепа. „Бях наивна, не мислех нищо за това. Не мислех, че има нещо общо с бельо, не мислех, че е сексуално по природа. Бих го казала за сестра си: „Никой не може да застане между мен и сестра ми“, обясни тя.
Акциите на „Американ Ийгъл“ се повишиха с близо 14 процента в първите 5 дни от началото на рекламната кампания (от 10,56 долара за акция на 23 юли до 12,03 долара за акция на 28 юли), преди да се върнат на ниво от 10,90 долара в края на вчерашната търговия на Нюйоркската фондова борса, показва справка в портала „Яху Файнeнс“.
