Politico: Стратегията на Пентагона може да промени приоритета от „сдържане“ на Китай и Русия към вътрешни заплахи и Западното полукълбо.
Представители на Пентагона предлагат ведомството да даде приоритет на защитата на родината и Западното полукълбо, което е рязко отклонение от десетилетния фокус на военните върху противодействието на заплахата от Китай.
Проект на новата Национална отбранителна стратегия, който попадна на бюрото на министъра на отбраната Пийт Хегсет миналата седмица, дава приоритет на вътрешните и регионалните мисии пред противодействието на противници като Пекин и Москва, според трима души, запознати с ранните версии на доклада.
„Това би било голяма промяна за Съединените щати и техните съюзници на множество континенти“, каза един от хората, запознати с проекта на документа. „Стари, надеждни обещания на САЩ се оспорват.“
Докладът обикновено се публикува в началото на всеки президентски мандат и Хегсет все още може да направи промени в плана. Но в много отношения промяната вече е в ход. Пентагонът мобилизира хиляди войници от Националната гвардия, за да подсилят правоприлагащите органи в Лос Анджелис и Вашингтон, и изпрати няколко военни кораба и изтребители F-35 в Карибите, за да спрат потока от наркотици към Съединените щати.
Тази седмица американски военен удар в международни води уж уби 11 заподозрени членове на венецуелската банда „Трен де Арагуа“, което е важна стъпка в използването на военните за убиване на мирни граждани.
Пентагонът също така създаде милитаризирана зона по южната граница с Мексико, която позволява на военните да задържат цивилни, задача, обикновено запазена за правоприлагащите органи.
Новата стратегия значително би променила фокуса на Националната отбранителна стратегия на първата администрация на Тръмп от 2018 г., която постави сдържането на Китай в централен фокус на усилията на Пентагона.
„Все по-ясно е, че Китай и Русия искат да оформят света, за да отговаря на техния авторитарен модел“, се казва в началните параграфи на документа.
Служител на Пентагона и европейски дипломат потвърдиха репортаж на Financial Times, че Балтийската инициатива за сигурност на Пентагона – която предоставя стотици милиони долари годишно на Латвия, Литва и Естония, за да помогне за изграждането на тяхната отбрана и военна инфраструктура – ще загуби финансиране тази година.
Дипломатът заяви, че парите от инициативата са били използвани за закупуване на американски оръжия и „са били подкрепени за ускоряване на развитието на ключови способности и ранното придобиване на американски системи като HIMARS“.
Китай идва, САЩ колабира, ние си отиваме!
Анализ на Калина Андролова:
Който е гледал парада в Китай, разбира, че се ражда нов свят. Геополитическият императив на САЩ е да не позволяват на нито една сила да установи господство в Евразия. Затова създаването на хаос от всякакъв характер е в основата на доктрината им за глобално надмощие. Украйна е именно такъв хаос, който следва да се разширява, а не да се свива. Това го знаят и децата. В този смисъл двойната игра на САЩ – Тръмп vs. глобалистите, и обратно – е просто трик в международната интервенция. Абе искаме мир в Украйна, но подготвяме Европа за война. Лошото е, че Европа става жертва на многостранни удари, и вместо да се свести, тя все повече затъва безпомощно. От гледна точка на САЩ… хаотизирането на Европа и превръщането й в активна зона за предизвикване на Русия, каквато беше Украйна доскоро, е добър изход, добър ход за забавяне на азиатското нарастване. Подходът към Китай минава през дърпане на килимчето по периферията. И опитите за фрагментиране на районите от различни страни на държавата-обект. САЩ демонстрират, че се опитват да намерят баланс и да умиротворяват, в любимата си позиция на вечния глобален полицай, уж по-разумен от другите. Но истината е съвсем обратна. САЩ следват доктрината си и истерично се опитват да задържат абсолютната хегемониална позиция, която имаха неотдавна. Парадът на Си Дзинпин и неговата реч обаче показват, че САЩ са изтървали нещо. Русия още не се е сгромолясала, какъвто израз обича да употребява Фридман, а Китай не е в тежка икономическа криза. Напротив, заради държавното планиране и целеполагане, Китай се развива три пъти по-бързо от САЩ. Дори да имат флуктуации, китайците вече не могат да бъдат спрени. В сравнение със сляпата и самоприключващата се Европа, китайците навлизат в следващия век. Мащабът ги защитава от възможна американска интервенция, затова американците имат обичайния си подход на бавно ронене оттук-оттам, на създаването на изкуствени конфликти по периферията или в съседство, на използване на враговете на Китай за предизвикване и харчене на енергия, на употребата на грандомански съюзи, мотивирани от китайската заплаха, на опити за вътрешно разграждане с инструментите на медиите, оглупяващия разгул, девалвирането на образованието и въвеждането на НПО-паралелната власт и пр. да не изброявам до безкрайност. Китай обаче нараства, защото е затворена система, която не пропуска голяма част този елементарен инструментариум да подрива държавността. Има проблеми, и там има подхранвани отвън либералстващи претенденти за властта, но все още Си Дзинпин ги удържа и опитва да се справи с тях. Не защото е диктатор, а защото с тях пристига и всичко останало – разтваряне на държавните институции и привеждането им в слабоработещ режим, граждански хаос и пробиви в сигурността. Западната демокрация се саморазгроми и сама даде ход за възход на източните автократични общества. Ще си помисли човек, че имаше и има някакъв сложен, тих, отмъстителен и „безшевен“ заговор за унищожаването на християнския свят, особено на Европа! Но да се върна на Китай. За да бъде натиснат Китай, смален и върнат в обратно в деградация, трябва да се пробие властта, да се либерализира и отвори за външни влияния. А Китайската комунистическа партия много внимава да не последва съдбата на Русия, когато се опита да направи преход към някакъв вид демократичен модел, но постигна олигархичен безпорядък и безпомощност на държавата. Парадът в Китай донесе аромат от новата игра в Азия. Можем много да говорим за недемократични властови практики, за замърсяването и лошите условия на живот в много градове на Китай, свързани с опасни производства, можем да говорим за граждански права, ограничителни режими на живот, липса на свобода в западния смисъл на тази дума, номенклатурни привилегии, култ към личността, изкривени пазарни отношения, назначени капиталисти, планирана икономика, корупция на средни нива, хиперболизиране на успехите и скриване на лошите страни, двойна реалност, и огромен брой хора, живеещи в бедност. НО истината е, че Китай ИДВА, а ние си ОТИВАМЕ.
Калина Андролова
