Реч за състоянието на Съюза – терминален стадий! Психично здрава ли е Европа?

Урсула фон дер Лайен предложи в Европейския парламент по време на годишното си обръщение за състоянието на Съюза да се премахне правилото за единодушие в ЕС за решения във външната политика.

„Трябва да преминем към гласуване с квалифицирано мнозинство в определени области, включително външната политика. Време е да се отървем от практиката на единодушие. Трябва да позволим на ЕС да действа по-бързо и да постига резултати.“

Тя поиска също така страните от ЕС да се откажат от правото си на вето в Съвета на ЕС, наричайки го „окови на единодушието“. Отбелязва се, че премахването на правото на вето значително ще разшири способността на Европейската комисия да взема най-трудните решения в Европа.

Анализ:

Реч за състоянието на Съюза – терминален стадий.

“Речта” на Урсула в ЕП е еманация на неолибералния дебилизъм. Реквием на ЕС, сдъвкан и изплют от политически хермафродит. На тази реч – епилог на цялата лудост на евроидиотите от Брюксел, подхожда най-добре следният цитат от Макбет на Уилям Шекспир:

„Животът е история, разказвана от идиот, пълна с врява и безумство – а и не означава нищо“!

Няма ли кой да я спре да се излага – и себе си и нас, европейците? Опорките в речта и са написани от неколцина евробюрократи така манипулативно и елементарно, че не отразяват мнението на повечето европейци по нито един важен въпрос – нито за войната в Украйна, нито за енергетиката, нито за европейската икономика, нито за свободата на словото и правото на информация. За какво тогава ни е този ЕС и защо бе създаден и деформиран в подобна гротеска като един нов ЕСССР?

Благодаря Ви за вниманието по този въпрос!

Николай Бареков

Психично здрава ли е Европа? Неадекватността и започва да става притеснителна!

Психично здрава ли е Европа?

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен ни даде поредното основание да смятаме, че психичното здраве на Европа е сериозно компрометирано.

Днешната й реч бе хаотична, повърхностна, без фокус – добър пример за амалгама. Обхващаше почти всичко, но накрая се получи едно голямо нищо.Това бе изтощително (за аудиторията) безкрайно маркиране на теми (къде значими, къде не чак толкова значими) – без мисъл и без смисъл.

От глобалните въпроси до патетичните частни случаи, като историята на Саша от Украйна – председателят на ЕК така интензивно препускаше през темите, че отстрани приличаше на робот, чиято система е излязла от строя. От Украйна, Русия и САЩ до квантовата среда, храните и автомобилостроенето, Урсула фон дер Лайен редеше клишета извън всякакъв нормален контекст и здрава логика. Речта й бе доминирана от морално остарели тези и лозунги, които са в тотален дисонанс с новите реалности и динамика в геополитическата среда. Лицемерието прозираше през клишетата и особено пролича в позициите относно Русия и Израел.

Говоренето по отношение на Руската Федерация бе безкомпромисно остро, както и се очакваше. Очертани бяха нови мерки и нов пакет санкции, които ще бъдат приложени към страната. Русия бе заклеймена в цялост.

Държавата Израел, от своя страна, бе пощадена от подобен генерален маниер. По отношение на нея се подходи формалистично, внимателно и селективно. Геноцидът в Газа бе маскиран като „случващото се“ и „промяната“, а на санкции щели да подлежат само определени екстремно настроени министри и заселниците, извършващи насилие. Двустранната подкрепа за Израел щяла да бъде прекратена, но без това да нарушава сътрудничеството с израелското общество. За да се застрахова, че не е прекалила с празните постановки и псевдокритики, Урсула фон дер Лайен побърза да подчертае, че е дългогодишен приятел на израелския народ и призова към безопасно бъдеще както за него, така и за всички палестинци.

Двойните стандарти в политиката никак не са рядкост и сме свикнали с тях, но определено предизвикват отвращение и погнуса, поне при нормалните хора, когато се прилагат към въпроси, касаещи стойността на човешкия живот. За Европа демокрацията и човешките права уж са важни, но зад мантрите и клишетата прозира двуличие, което е възмутително. Защото именно Европа, на практика, с действията си (в Украйна) и с бездействието си (в Газа) стимулира кръвопролитията и отнемането на човешки животи.

Европа не забелязва или се прави, че не забелязва, че отдавна вече не е геополитически фактор. Сякаш се опитва да възвърне загубения си статут преди и другите да са забелязали отсъствието му. И разглежда Украйна като инструмент за постигането на тази цел. Вкопчила се е в подкрепата си за украинския народ – за този проект, който смята, че ще я реабилитира като ключов субект на международната сцена. Но тя вече е сама в това си усилие.

САЩ отдавна не й пази гърба, пази собствения си! Консолидира се във вътрешнополитически план и същевременно се препозиционира в контекста на разместващите се геополитически пластове, така че да си гарантира добри позиции каквото и да се случи. С оглед на динамиката в средата на сигурност и на предстоящата, а може би и вече започналата нова технологична революция, да се изчака в този момент изглежда мъдро решение. Новите технологии ще изискват достъп до редкоземни минерали и Тръмп отлично знае кои са страните, които ги притежават. Той няма да рискува позициите на САЩ в новия световен ред, още по-малко заради една Украйна. В този контекст, като един добър бизнесмен, американският президент ще се опита да максимизира печалбата за САЩ и да минимизира загубата, и едва ли ще вкара страната си във война – не и ако има друг избор.

По всичко изглежда, че Големите, а Европа не е сред тях, вече са решили съдбата на украинската земя. Проект „Украйна“ потъва и заплашва да повлече след себе си и европейския. На този фон лансираните от Фон дер Лайен нови инициативи за финансова помощ и военно сътрудничество с Украйна изглеждат безумно неадекватни.

Неадекватността на Европа започва да става притеснителна. Изглежда, че тя е пред дилемата дали да воюва с Русия, или да прелива ресурс в Украйна, докато изтощи докрай икономиката си и срине напълно социалните системи на държавите членки. Една безумна дилема, която взривява разума… Но други сценарии дори не се обсъждат.

По важните социални въпроси, свързани с работните места, бедността, храните, жилищното настаняване – Урсула фон дер Лайен предлага пътни карти, пакети, доклади и планове. А за Украйна – милиарди.

Това е Европа днес – хаос, празни ходове и безпътица.

Мантрите за демокрация и свобода влизат в остро противоречие с изискването за политкоректност, рестрикциите по отношение на свободното изразяване на мнение и повсеместно зависимите медии. Призивите за централизация и реформа в механизмите за вземане на решения имат за цел да консолидират бюрократичния апарат в рамките на ЕС, но съвсем не са в полза на демокрацията. Ефектът ще е обратен.

Войнстващата външна политика на еврочиновниците, водена от някаква абсурдна инерция, и абсолютното игнориране на вътрешните проблеми, заплашват да разрушат европейския проект.

А въпросът с независимостта, който така тормози председателя на ЕК, на практика, е решен – вече нищо не зависи от ЕС.

Ралица Симеонова