Може ли Особеният управител на Лукойл Пунта Румба да продаде рафинерията в Бургас на някой клошар в Дубай?

28 октомври BNEWS.BG, като най-информираната агенция в България, пише и публикува снимка от летището (виж в коментарите:

В разгара на събирането на приходите шефът на Данните хукна на топло в Дубай. Държавата сериозно закъса с данъчните приходи, които бяха надценени от бюджета, а дефицитът расте и гони 10%, но няма #КОЙ да юрка бирниците да дерат бизнеса и стадото, защото шефът им Румен Спецов хвана самолета за Емирствата.

Културистът бе засечен на летището и сниман от потребител на социалните мрежи. Той предположи, че Специ е получил дар от новия си бос Гуци – вероятно апартамент в някоя резиденция, която Корпулентния строи с краден кеш от липсващите магистрали на България.

Възникват серия въпроси, които вече са окъпани в нова светлина.
Какво ли е правил новият Особен управител на Лукойл България само преди 2 седмици в Дубай? Срещал ли се е с т.н. Таки, Орлин Алексиев или Пеевски там?

Ходи ли често в офисите на дясната ръка на боса на Новото начало в центъра на столицата Мирински и в подземията на Хотел Берлин при Пеевски?

Готов ли е Спецов да прехвърли акциите на Лукойл, на когото му кажат босовете, както направи със задлъжнялата си фирма с над 1 милион лева неплатени данъци, която прехвърли на клошар, който вече май не е между живите?

Николай Бареков

Още нещо за Спецов и „Лукойл“ през особен поглед.
Когато работих в „Малък театър зад канала“ преди 30 години, най-хитовата постановка беше „Българският модел“ от Станислав Стратиев с режисьор Борислав Чакринов, който направи театъра велик (светла им памет и на двамата), но постановката беше сатирична естрада. Аз не я харесвах (падах си по други постановки на Борето Чакринов – като „Хоровод“ на Шницлер, Стоян Камбарев и „Завръщане у дома“ на Пинтър, Маргарита Младенова и „Така познатото сънувано мечтание“ по Тургенев, Здравко Митков, и „Нощта на игуаната“ на Тенеси Уилямс…), защото не обичам публицистиката в театъра и ми стоеше халтурно, но публиката много я обичаше. Беше много остроумна от начало до край, с реплики на Ицко Финци от рода на: „Ще ми хвалят Кевин Костнър, че танцувал с вълци! Да дойде да танцува с българи…“ („Танцуващият с вълци“ беше получил „Оскар“ наскоро).

Сетих се за Станислав Стратиев, защото днес щеше да остане без хляб. Днешният български модел чупи всяко творческо въображение, а ако някой го опише в пиеса или литература, ще изглежда нелепо, преиграно и гротескно – истинска халтура.

Как да мине през ума на Станко Стратиев, че някакви български идиоти ще вземат състезател по културизъм, който е продал на роми фирмата си, за да не плати 1 милион лева данъци на държавата, и ще го направят шеф на НАП.

После, по същата схема – защото е зависим, ще го направят и управител на най-голямата чужда фирма в България, след като я национализират, защото всички останали с акъла си са отказали, понеже подписите им под последващата продажба могат да им струват и животеца, а е твърде вероятно България да бъде осъдена за милиарди след бандитското рейдърство, наредено от САЩ.

Човек на анаболни стероиди, който се снима по пликчета и мускули и който е продал на роми фирмата си, за да не плати данъци на държавата, е турен да събира данъците на същата държава и да ръководи най-голямата фирма, открадната пак от същата държава, с пълното съзнание, че всички нейни граждани ще извадят пари от джоба си, за да платят това малоумие.

Българският модел е бездънен кладенец на изконната българска простотия.

Явор Дачков

(от поредицата Малки нощни текстове, писани в изблик на писателска и журналистическа съвест, които трие безкомпромисно на сутринта)
Колаж – Николай Бареков

Първо, няма абсолютно никаква връзка между избора на особен управител и дерогацията, издадена от британските власти. Лондон предостави дерогацията преди да бъде обявено името на особен управител. В текста на генералния лиценз ясно е записано: разрешение се дава на четири конкретни дружества на „Лукойл“ – не на Румен Спецов, не на българското правителство, и не за прехвърляне на оперативен контрол.

Да се твърди, че е „по-добре“ особен управител да бъде човек, който не разбира от бизнес и не познава специфичната дейност на предприятието, е абсурд. Това е апогей на институционална некомпетентност. Ако следваме тази логика, няма никакъв смисъл от професионална специализация – достатъчно е да си данъчен инспектор, и това автоматично те прави годен да управляваш петролна рафинерия, банка или енергийна компания.

Аргументът, че Спецов „разбира“ от Нефтохим, защото е събирал данъци от компанията, е абсурден. Това означава да приемем, че той е толкова поливалентен, че утре може да поеме управлението на всяко предприятие в страната.

Конфликтът на интереси между данъчен администратор и предприятие, което е сред най-големите данъкоплатци, е очевиден. Този риск не може да се игнорира. И това може да се използва срещу България в съд.

Големият стратегически проблем остава нерешен: руската собственост и руският политически риск, които от години държат страната в състояние на постоянна несигурност. Назначаването на особен управител, който на практика не променя оперативния контрол, не предлага решение.

На този етап картината е ясна:
Спецов фактически спасява „Лукойл“ от санкциите, защото целият оперативен екип на компанията запазва управлението на „Нефтохим“. Доставките на нефт продължават, дистрибуцията на горива също.

Реалната трансформация на собствеността, управлението и риска – тази, която би имала дългосрочно значение – остава за пореден път отложена.

Илиян Василев

Явно Спецов е най-малкото общо кратно между интересите на сегашната власт, Кремъл и Тръмп.

С голяма вероятност е назначен за шеф на НАП през 2021 г след консултация с “посолството” (мнозина забравят, че централата на американската агенция за борба с наркотиците DEA за Балканите е в… София, а НАП и митниците имат основна роля.)

Това в голяма степен обяснява и защо не бе пипнат от поста си от Пеевски и Борисов – въпреки че го обвиняват, че е изпрал Пеевски пред американските власти. Сякаш американски вече актив има нужда да бъде изпиран, вместо държан в състояние за безотказна употреба.
Та в един момент Спецов вероятно се е оказал не нефтен специалист, а единственият човек едновременно приемлив и за Пеевски, и за OFAC. А работата му с Лукойл през последните години – от която тя първо плати за първи път доста преки данъци, а след това пак ги понамали – явно го направила съвместим и с Лукойл.

Такава е вероятно кратката история на логиката, по която се случват назначенията на тази територия. Сега Спецов ще е лице за пред OFAC, докато се случи трансформация на собствеността, еднакво приемлива за Кремъл и българския корпулент. Или не се случи въобще.

Човек – ако погледне голямата картина – ще види как ДС – уж бивш филиал на КГБ – всъщност продължава да изпълнява своята мисия. На филиал.

Да, защото както Путин е на КГБ, така Борисов и Пеевски са рожби на ДС. Разликата е само формална – само дали са продукти на първо или второ главно управление.

Евгени Кънев