Ромският барон Пеевски извади етническата карта с циганите и заплаши България, а после напълни гащите пред Ивайло Мирчев! (ВИДЕО)

След кратката малограмотна изява на Пеевски в НюзКурника го дебнеше неприятна изненада пред кабинета на Тодор Живков, където го причакаха Ивайло Мирчев, колегата му Божидар Божанов от ДБ, Асен Василев и Найо Тицин от ПП, за да потърсят сметка за поредните му лъжи.

Преди това пред медиите Пеевски се изкара жертва на етнически насилие на протеста от над 100 000 български граждани, които поискаха той да се махне завинаги от БГ политика. Пеевски заяви видимо уплашен и с разширени зеници от злоупотреба със стимуланти, че него можели да го уволнят само избирателите му – предимно купени роми и много бедни турци и помаци, които му придават гласа си за по 50 – 100 лева. След това дерибеят на българи и турци се изкара жертва на етническо насилие, въпреки че самият Пеевски чрез Ревански нае агитките и им плати, за да трошат лъскавия палат на ДПС и да плаши турците. Етническата карта е последният коз в ръцете на отчаяния корупционер по Магнитски, но няма да хване дикиш, защото турците са не по-малко отвратени от него, отколкото и българите, че дори и циганската общност, която му взима парите. Пеевски показа, че смята политическата омраза към него персонално и обществената нетърпимост към корупционната му разюзданост за такава на етническа основа, макар, че той е етнически българин, който ограби турците, открадна им партията и остави почетния председател Ахмед Доган на улицата.

Преди да се появи Пеевски вратата на кабинета на Тодор Живков отвори личният му слуга и ковчежник Ради Ревански, който буквално си глътна граматиката, каквато няма по принцип. Мъжката секретарка на Шишкото загуби ума и дума от страх. Безсловесният селски кмет на община Белица е делничен ден не си гледа общинската работа, а подгъзува на боса си Пеевски и му прислугва в кабинета в Партийния дом заедно с другата секретарка и депутат от НеНе Ертен Анисова.

“Пред такива боклуци като теб не се навеждам!“ Ивайло Мирчев атакува Пеевски, той се скри в кабинета си:

Съпредседателят на ДаБГ причака лидера на Новото начало пред кабинета му.

„Седяха в кабинета ми, пиеха си кафетата и ми подгъзурваха, директно го казвам; стояха ми в скутчето и ми се молеха, и ми се молеха. Къде е Христо Иванов? Мирчев, който ми се навеждаше, наведен да подписвам… Просто не се съгласих да бъда част от тяхната олигархия. Те забравиха ли къде бяха до вчера, по цял ден стояха в моя кабинет, тогава бях добър, сега съм лош защото не ги подкрепям.“

Тези думи на Делян Пеевски, казани пред журналисти „пред асансьора“, разгневиха съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев, който причака Пеевски пред кабинета му, в забранената за медии зона, за да му потърси сметка. Разразилият се скандал бе заснет на живо от депутата Манол Пейков.

На кадрите се вижда как Мирчев, описан като „наведен“, в компанията на другия съпредседател на партията – Божидар Божанов, Елисавета Белобрадова и Асен Василев, отива пред кабинета на Пеевски, като бива посрещнат от Валентин Ревански. „Преди малко каза, че съм се навеждал, да излиза да каже къде съм се навеждал. Нали е много смел, да идва“ – призовава Мирчев.

Ревански обяснява, че лидерът му не е в стаята, на което Мирчев настоява да му звънне и да го повика. Любимата мъжка секретарка на Пеевски и кмет на фантомите в помашките села затръшва вратата страхливо. Напоследък дребният Ради Ролекса се движи с тежки охрани от по 20-30 гавази, подобно шефа си, който е не по-малък пъзльо.

Шефовете на ДБ обаче не се отказаха и застанаха отпред и причакаха лидера на Новото начало.

Пеевски показа същите топки и “смелост” като кюнлията отвътре – димек, никакви.

„Защо лъжеш, че съм се навеждал! Хората казаха да изчезваш от политическия живот на страната! Хората казаха да изчезваш и няма да лъжеш, че съм се навеждал! Пред такива боклуци като теб не се навеждам, разбра ли ме добре! Мафия мръсна!“ – виква видимо разгневентият Мирчев срещу Пеевски, който в този момент се задава по коридора.
Съпредседателят на ДаБГ опитва и да го спре с ръка, но служител на НСО застава между него и Пеевски и лидерът на НН бързо се шмугва в кабинета си, видимо уплашен и стресиран. И вече отвърте крещи: „Не на лъжата! Не на омразата!“.

Вратата пак се затръшва, а Мирчев се обръща към гарда на НСО:

„Защо го пазиш! Ти служиш на България, ти разбираш ли го това?! Ти си Национална служба за охрана, защо пазиш този боклук!“

Източник Фейсбук, Клуб Зет

Коментари в мрежата:

Еваларка Мирчев, здраво стоиш срещу Пееф. Не се навеждаш. Но не е достатъчно, за да гласувам пак за теб.
Отиди в секретното деловодство на НС, вземи делото „Барселонагейт“ и причакай Сарафов пред кабинета му с викове: „Що лъжеш. че няма престъпление!“
Оти аз помня как не искаше да ходиш да го четеш преди сглобката…

Атанас Чобанов, BIRD

“Новият образ” на Делян Пеевски бе разрушен за един ден! Време му е за еднопосочен билет

След 2013–2014 г. Делян Пеевски просто изчезна. Сякаш се изпари – в чужбина, по курорти, по места, където не го снимат. Върна се след години – отслабнал, променен, амбициран – и с онова самочувствие, с което някога обещаваше, че „ще дойде време да му се извиняваме“.
И се върна не тихо, а с трясък. С демонстрация. С открит сблъсък с хората, от които зависеше политическият му живот.

И докато течеше неговото голямо завръщане, започна бавното, методично пребоядисване на образа му – с много труд, с много страхове, с много помощ, включително от онези, които преди години го сочеха като причината да излязат на протести. Превърнаха го в „реабилитиран“. В „стожер“. В човек, който уж работи за държавността.

Но истината е проста: модерната версия на Делян Пеевски е произведена в един много конкретен офис. От един много конкретен човек – Велислава Кръстева. Същата, която винаги се появява, надничайки зад него. Същата, която в онзи коридор на НДК му прошепна „спокойно, спокойно“, докато чакахме отговор на най-простия въпрос: кой го предложи за шеф на ДАНС?

Това „спокойно“ се превърна в саундтрак на цялата му кариера: образ, който трябва да бъде пазен, прикриван, изглаждан. Образ, който трябваше да бъде по-голям от човека зад него.

Но напоследък фасадата му започна да се пропуква.
И през пукнатините се показва старото, добре познато нещо: същият мутренски тон, същото самодоволство, същата арогантност, която в нормални демокрации приключва кариерата на подобен политик още същия ден.

Днешният му изказ – буквално от тази сутрин – беше грандиозен пробив в собствената му маска.
Пеевски размаха „етническата карта“ така, както никой в България не би трябвало да си позволява. Заговори собственически за „моите“ братя турци, за помаци и за всички останали, сякаш хората и страната са негово лично притежание. И заплаши: „който сее омраза, ще жъне омраза“.

Това не е език на лидер. Това е език, който дърпа обществото назад. Език, който създава напрежение там, където то трябва да бъде лекувано, не разпалвано.

И тук идва въпросът, който той така упорито избягва:
Какво направи за хората, които нарича „свои“?
За жертвите на Възродителния процес, на които обеща справедливост?
За тютюнопроизводителите, които десетилетия живеят в мизерия?
За селското стопанство, от което зависят цели региони, включително и „неговите“ хора?

Нищо! Нищо, освен думи, които звучат силно от екрана, но са празни от съдържание.

Хора като Пеевски са силни само когато обществото мълчи. Когато е изплашено. Когато гледа надолу.
Но ако вдигнеш глава и го попиташ: „Защо говориш така?“, той изчезва. Скрива се. Колегите му започват хоровото „няма го, не е тук“, както винаги.

И да – нямаше да го има в тази роля, ако демократичната общност не беше допускала грешки. Ако Борисов не беше треперил пред него. Ако поне няколко души бяха отказали да се страхуват от онези прословути записи и снимки, които от години държат хора като него на повърхността.

Но днес е друго време.

И точно затова десетките и стотиците хиляди, които му се подиграват, които го осветяват, които показват голото самодоволство зад пиара, са реалната му слабост и най-големият му кошмар.

И те не трябва да спират.

Докато Пеевски не се върне там, където му е мястото – извън политиката.

Обратно, в онези среди, които го създадоха.
Обратно към онези зависимости, от които никога не се е освободил.

И ако може – пиарката му да го придружи дотам.

Еднопосочно.

Асен Генов, автор на Контракоментар