Все още няма категорични доказателства за произхода на дроновете, с които бяха атакувани два търговски кораба в Черно море. Това заяви президентът и фаворит за победител след две седмици Илияна Йотова пред БТВ, като подчерта, че България очаква допълнителна информация и съдействие от международните си партньори.
По думите ѝ при извършените до момента огледи не са открити останки от дронове, които да позволят категорично да бъде установено кой стои зад нападенията.
Йотова съобщи, че е поискана помощ от Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) за осигуряване на подводен дрон, с който да бъде обследван потъналият кораб.
Президентът подчерта, че международните партньори на България също подхождат предпазливо към случая и настояват за събиране на достатъчно доказателства, преди да бъдат предприети конкретни действия.
Йотова коментира и обсъжданията в Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).
По думите ѝ съветът е осъдил остро атаките срещу търговските кораби, като ги е определил като нарушение на международното право.
Президентът посочи, че след установяване на достатъчно доказателства за отговорността за нападенията могат да бъдат предприети съответните дипломатически действия, включително изпращане на нота и провеждане на разговори със засегнатата страна.
Илияна Йотова заяви, че участниците в заседанието на КСНС са били единодушни да не се иска задействане на член 4 от Северноатлантическия договор във връзка с инцидента.
Тя обясни тази позиция с факта, че нападенията са извършени извън териториалните води на България – в изключителната икономическа зона.
Президентът подчерта, че на фона на зачестилите нападения в Черно море страната трябва внимателно да преценява необходимостта от подобна стъпка.
Според Йотова решенията за последващи мерки трябва да се основават на доказателства и на координация с международните партньори.
Според държавния глава България трябва да работи активно със съюзниците си за гарантиране на безопасността на корабоплаването.
Сред обсъжданите възможности са засилване на координацията с Румъния и Турция, по-широко използване на европейските системи за наблюдение и конкретизиране на мерките в стратегията на ЕС за Черно море.
Йотова настоя и за разговори относно възможен мораториум върху военните действия в региона.
Тя обясни, че първата стъпка трябва да бъдат консултации между България, Румъния и Турция, тъй като нападенията засягат морските коридори в изключителните икономически зони на трите държави.
Според нея безопасността на тези маршрути е от значение не само за региона, но и за световните доставки на зърно.
„България може да участва много активно в една коалиция за мир“
Президентът коментира и усилията за прекратяване на войната в Украйна. Според нея България трябва да има активна роля в дипломатическите инициативи, а Европейският съюз да изработи конкретно предложение за постигане на мир.
Йотова очерта три възможни сценария – политика на малките стъпки, включително евентуално енергийно примирие; по-широко прекратяване на огъня след преговори; и постигане на цялостно мирно споразумение.
„Лично аз разглеждам три варианта. Първият сценарий е политиката на малките стъпки. Една от тях е енергийно примирие, което означава спиране на ударите и в двете посоки. Това пряко засяга и Черно море, защото е първата стъпка за успокояване на ситуацията там, за забрана на употребата на дронове и за гарантиране на безопасните коридори и корабоплаването. В тези малки стъпки е и споразумение за Черно море, на което аз държа изключително много“, обясни президентът.
Тя очерта и другите два варианта: „Вторият сценарий е примирие. Примирие, което аз лично свързвам с европейско предложение, изготвено съвместно с Украйна, което да бъде представено на руската страна. Но на масата на преговорите трябва да бъдат поставени всички предложения, които Европейският съюз може да направи, да се чуе другата страна и евентуално да се стигне до споразумение. Пак казвам – чрез много активна, многостранна дипломация на различни нива. Третият вариант, който аз виждам, е истинско мирно споразумение. Ще бъде много трудно. Като имаме предвид цялата история на провала на Минските споразумения, на Нормандската четворка, ако внимателно изследваме причините защо се стигна дотам, защо не успяха тези инициативи, и се сложат всички претенции на масата, за да видим как да приключим този конфликт.“
По отношение на „Коалицията на желаещите“ Йотова заяви, че според нея форматът е насочен основно към гарантирането на мира след евентуално примирие, докато е необходимо да се работи и върху стъпките за достигане до такова споразумение.
За посещението на Кирил Буданов: „Дипломацията е сложно нещо“
Държавният глава коментира и посещението в България на Кирил Буданов, ръководител на украинската президентска администрация.
Йотова заяви, че няма информация за конкретното съдържание на разговорите му с българското правителство, тъй като не е била потърсена среща с президентската институция.
Тя защити необходимостта от известна дискретност при дипломатическите контакти, особено в условията на война.
„Дипломацията е сложно нещо. Тя в никакъв случай не са еднолинейни преговори, които се водят пред камери и прожектори“, посочи Йотова.
Предупреждение за високи енергийни цени
Президентът коментира и договореностите между Доналд Тръмп и Владимир Путин за доставки на руски дизел.
Според нея количествата, за които се говори, са сравнително малки на фона на световния енергиен пазар, но трябва да бъдат разглеждани в контекста на очакваното напрежение при доставките и цените на енергията през зимата.
Йотова изрази опасения, че дори при осигурени количества газ и горива високите цени могат да се превърнат в сериозен проблем.
„Имаме дизелова сделка, тя вече така е известна, която отблокира първоначално 300 хиляди тона, след това още 500 хиляди през ноември и след това около 1 милион. Ако трябва да сравним с решението, което взеха Г-7 и Европейският съюз за отблокирането на 100 милиона тона, това е една нищожна част. От друга страна, има още по-голяма картина и това е енергийната криза, която се задава много тежка тази зима. Ние всички сме убедени в твърдението, че няма да има проблем със самите доставки, но ще има проблем с много високите цени. Положението с количествата газ също е доста тревожно. Европейските хранилища в момента в най-добрия случай средно са около 70% запълнени. Да, те ще стигнат, но ще трябва очевидно едно допълнително количество, и то на много високи цени.“, каза президентът.
По отношение на България тя призова решенията за износа на горива да се основават на внимателна оценка на икономическите ползи и рискове.
За помилването на Огнян Атанасов: „Вярвам на лекари и експертизи“
Йотова коментира и случаят с помилването на Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар.
След разпространените кадри от затвора Йотова заяви, че се е запитала защо те не са били предоставени на президентската институция.
По думите ѝ решението за помилване е било взето въз основа на медицински документи, експертизи и становища на специалисти.
„Аз вярвам на лекари, на експертизи, на болници, на епикризи“, заяви президентът.
Тя уточни, че в президентската институция се извършва проверка в рамките на нейните правомощия.
Йотова не изключи необходимостта от промени в нормативната уредба, свързана с помилванията, за да се избегнат съмнения около процедурите и предоставяните документи.
На въпрос дали носи лична отговорност за подписания указ тя отговори:
„Аз винаги нося отговорност за всичко, което съм подписвала.“
За президентските избори: Готова е на дебат при балотаж
Илияна Йотова коментира и предстоящия президентски вот, както и критиките на опонента ѝ Андрей Гюров.
Тя заяви, че според нея най-подходящият момент за телевизионен дебат между двамата би бил седмицата между първия и втория тур, ако се стигне до балотаж. Две седмици преди първия тур Йотова води с двойна разлика на мъжката двойка Гюров – Кандев, но балотажът ще е неизбежен поради очакваната ниска избирателна активност.
БТВ
Чичо Дони не харесва това. Току виж нашата кака му измъкне Нобеловата награда за мир „из под носа“