Има ли деца, които всяка събота пътуват по 500 км в едната посока, за да отидат на училище?
Или такива, които, въпреки подигравките на съученици, съвестно залягат над уроците? Отговорът на тези въпроси е в Хамбург – в българското училище, което обучава на роден език, история и география 50 деца на живеещи там наши сънародници.
До миналата година имаше семейство, което всяка събота пътуваше от Магдебург – на 500 км оттук, за да могат децата му да посещават занятията, разказва Димитър Луизов – председател на управителния съвет.
Има и ученици, които от пет години идват от 150 километра за занятията. Радетели за съществуването на училището са предимно млади българи, завършили висшето си образование в Германия и намерили работа в страната. Голяма помощ оказва и почетният ни консул в Хамбург – проф. Герд-Винард Имайер. Благодарение на него днес училището провежда занятията си в сградата, която е културен дом на общината. Така има атмосфера за учене, в непосредствена близост е и един от филиалите на градската библиотека. Истинска ценност за сънародниците ни е и детската градина, която се грижи за още 17 малчугани. Така всеки желаещ – от тригодишните до абитуриентите, са добре дошли тук.
Има ли деца, които ходят насила на училище? Вероятно, но те не са сред българчетата в Хамбург.
В Германия – особено в гимназията, учебната програма е много тежка. Това прави все по-малко времето, което остава на българските деца за допълнителните занимания на роден език. За местните се оказва доста странен фактът, че можеш да ходиш на училище в почивен ден, какъвто е събота. Това често ставало повод за подигравки от страна на германчетата. Имало дори случаи, когато учители от германски училища сериозно порицавали сънародниците ни, че говорят на роден език с децата си и по този начин излишно ги натоварват допълнително.
Противно на тези притеснения, българчетата, посещаващи и нашето училище, се оказват сред най-умните и подготвени ученици. Масовата практика в Германия е децата да учат до задължителния Х клас и след това да се насочат към определена професия. Малко са тези, които изкарват останалите два класа, за да кандидатстват в университет. Възпитаниците на нашето училище обаче по правило са сред тях, като показват едни от най-високите резултати на зрелостните изпити.
Има ли смисъл от въвеждането на матури за зрелостниците зад граница? Категорично не, заявиха единодушно от училището ни в Хамбург.
Резултатът от подобна матура е приложим само за няколкото университета в България, решили да приемат студенти без приемен изпит. Много по-ценен за сънародниците ни би бил сертификат за владеене на езика, който да показва тяхната компетентност и да увеличи шансовете им за професионална реализация. Затова нашето училище в Хамбург е защитило лиценз за провеждане на изпити по български език за чужденци. От 2009 г. то има лиценз и за провеждане на изпити по български език за чужденци, признато е за официален изпитен център към ECL Consortium и издава сертификати за владеене на български на нива А2, В1, В2 и С1.
Самите ученици споделят, че учат български заради любовта към родината и желанието да познават българската история и култура. Има деца, които са в Германия за кратко – за няколко месеца или година. За тях е важно да не прекъсват училище, за да не се налага да държат приравнителни изпити, когато се върнат обратно в България. Останалите обаче, които живеят постоянно зад граница, имат амбициите да продължат с висшето си образование в Германия, за да намерят след това реализация там.
Що се отнася до нивото на преподаване у нас и в чужбина – оказва се, че учителите в Хамбург са доста по-взискателни от колегите си у нас. Имахме няколко случая на деца, които идват с шестица от България, но реално са за не повече от четворка, сподели Илина Дойкова, която отговаря за обучението в горните класове. Няма как да пишеш ниска оценка на такова дете, нашата задача е до края на учебната година да му помогнем то наистина да стигне до нивото на шестицата, обясни тя. Правим изпити – такива, каквито са и в България, така че оценките ни са реални. Държим на реномето си, подписи под фалшиви оценки не слагаме, категорична е г-жа Дойкова.
За съжаление, много от българчетата в Хамбург така и не стигат до нашето училище. Причината е в сериозното допълнително натоварване. Не сме мислили за дистанционно обучение, но имаме по-големи деца, които учат по индивидуален план или са на самостоятелна подготовка, обясниха оттам. Това им помага да не късат с родината, въпреки големите растояния. Така, макар и бавно, децата в българското ни училище в Хамбург непрекъснато се увеличават. И продължават да помнят българските си корени.
Зад граница
Българското училище в Хамбург обучава общо 67 деца от 3-годишна възраст до XII клас. Занятията – по пет часа седмично, се провеждат всяка събота. Училището вече получава финансиране и от българския бюджет, това е позволило да бъдат запазени символични таксите за обучение. По 60 евро на месец (средно 3 евро на час) плащат за дете сънародниците ни. За сравнение – урок по английски струва поне 20 евро, по танци – минимум 30 евро за час.
Повечето ученици в момента са в курса до VIII клас. По думите на децата след това програмата в основното училище става много тежка. Класовете са с по 7–8 ученици. Според петимата учители бройката е оптимална за спецификата на обучение зад граница. Уроците се провеждат по утвърдената от Министерството на образованието програма, изпитите и оценките в края на годината са еднакво валидни с тези, получени в училище в България.
Оказва се, за децата, които прекъсват за известно време, е много трудно отново да се върнат в клас. Затова е била създадена специална интеграционна група. Там учениците наваксват с езика, за да могат отново да се присъединят към обичайните занимания в час.
