Вместо да го напусне, Тръмп превръща НАТО в своя военна структура! Големият проблем на ЕС не е Русия, а двойната зависимост от САЩ и Китай

Следващата седмица ще предложи нови невиждани събития. На форума в Давос ще видим с очите си как се разцепва светът на глобалистите. Техните планове и програми с участието на Тръмп ще коментирам допълнително, защото се наблюдават много нови неща там. Засега ще остана на нивото на вътрешно натовската свада, която без съмнение ще прерасне в разпадане на НАТО. Най-малкото излизане на една или повече държави от Алианса. Искам да покажа – Първо Тръмп искаше да извади САЩ от НАТО, и в първия и в началото на втория си мандат, като тези намерения бяха жестоко удавени от другите членки. Само за месеци политиката му промени ситуацията в Алианса до това други членки да бягат от НАТО, а генералният секретар Рюте, който буквално се проявява като куче на каишка, да започне изказвания, че действията на Доналд Тръмп са всъщност истинската природа и цел на НАТО, че така УКРЕПВА И СПАСЯВА НАТО. Тоест, настъпи този поврат в световната западна геополитическа система – северно атлантическият Алианс се превърна от евроатлантическо обединие в американски бич за Европа. И това ще засегне всички държави членки, включително България. Опасността е в това, че Тръмп ще прехвърли структурата на НАТО към структурата на националната сигурност на САЩ, а това ще означава директно създаване на военни колонии. Ако досегашното положение не беше достатъчно досадно и опасно чуждоземно присъствие на САЩ в държавите от НАТО.

ЕС също се разпада. Този процес продължава с пълна сила. Продължават глобалистките решения на ЕК , с които се унищожава икономиката, прогреса, автономността, свободата на държавите членки на ЕС. Продължава абсолютната неадекватност на Комисията и комисарите, включително търсенето на заобиколен път да бъде приета Украйна в ЕС. На фона на разпадащата се Европейска и Атлантическа реалност на Урсула фон дер Лайен и е важно едно – да освободи и демократизира Украйна…. Трудно може да се намери по-неадекватно поведение и по-неадекватни събития. Отново, форумът в Давос ще покаже дали и как господарите на глобалистите ще окажат въздействие върху собственото си чедо – ЕС.

Китай започна офанзива срещу опитите на САЩ да го изтласкат от Америка. Противно на очакванията, че Китай ще отговори на отвличането на Мадуро като присъедини Тайван, каквото очаквания са твърде повърхностен поглед, азиатската държава направи неочакваното – сключи договори за дългосрочно икономическо сътрудничество с …Канада. И преди да се наложи да се мисли кога в историята Китай и Канада са имали ключови геополитически отношения, ще обърна внимание не на съдържанието на договореното, а на принципите на договора. Много ясно, и двете държави направиха АНТИТРЪМПОВСКИ ХОД с този договор! Но тъй като Канада е доминион и следователно представлява интересите на британската корона, този договор е част от борбата на Тръмп с Англия за световното господство, а Китай няма нищо против да бъде включен. Точно както Путин няма нищо против Тръмп да превземе Гренландия и да обезглави Дания и Скандинавия. Канада прави опит за силен удар в гърба на Тръмп, извън всяко съмнение. Припомням, че именно през Канада вървеше едно от главните трасета на антикитайска геополитика в последните 5 години, борбата с Тик Ток и особено с гиганта Huawei. Днес няма и помен от тази антикитайщина в позицията на Канада. Оставям настрана, както казах, детайлите на договора. Обръщам внимание на принципите, които Си Дзинпин постави пред Карни преди подписването на договорите. Ще дам цитат на Си – „С чувство за отговорност към историята, към народа и към света, двете страни трябва да развиват новото стратегическо партньорство между Китай и Канада, да насочват връзките си по пътя на здравословно, стабилно и устойчиво развитие и да донесат повече ползи и за двата народа.“ Китайският президент постави на канадския премиер условието за 4 вида партньорство – равнопоставено зачитане един друг, споделяне на благата, доверие помежду и сътрудничество. Това е много важно, защото показва ПРОМЯНАТА В ОТНОШЕНИЯТА, КОИТО ИЗТОКЪТ ИСКА ОТ ЗАПАДА. Не източване, ограбване, дестабилизиране и унижаващо игнориране, а равнопоставено партньорство, сътрудничество, споделяне и взаимно уважение. Виждате ли как става промяната в света? Как Изтокът започва да възпитава Запада? След като Западът загива от собствената си отрова, тръгва да търси спасение на Изток и там се натъква на изисквания за отказ от имперско мислене и поведение и задължително зачитане, уважение и сътрудничество. Нещо, което досега беше невъзможно да се случи, сега се случва.

Също извън всяко съмнение предстои опит за убийството или отвличането на Аятолах Хаменей. Както и военен удар по Иран. Дали ще е по време на Давос или след това, ще видим. Ще видим и как Глобалният Юг ще отрази този опит и удар. За Украйна пък предстоят тежки дни, както на фронта, така и на масата за преговори.

Анастасия Григорова Гешева

Проблемът на Европа не е Русия, а двойната зависимост от САЩ и Китай

В момента най-големият геополитически проблем на Европа дори не е Русия, а двойната зависимост от САЩ и от Китай.

От САЩ сме зависими както за износ, като най-големия пазар за европейски стоки, така и за ключов внос, най-вече енергиен и в сферата на дигиталните услуги. Този внос няма алтернатива в краткосрочен план. Особено енергийния, след разпада на отношенията с Русия. Говорих именно за това, когато през март миналата година писах за сп. „Мениджър“ статия на тема „Защо ЕС не може да спечели търговска война със САЩ“.

За военните зависимости от САЩ няма нужда дори да споменавам. Мащабът и дълбочината на тези зависимости ги прави системни. Това е най-голямата външна зависимост на ЕС, която, впрочем, той сам избра да задълбочи по време на администрацията на Байдън. Ключовото решение беше направено във връзка с войната в Украйна. По-неутрална позиция на Европейските държави тогава щеше да им позволи много по-голяма гъвкавост сега.

Зависимостта от Китай също е дълбока, макар и все още не толкова. Дълбока е най-вече за европейската промишленост по линия на суровините и компонентите, които се внасят от Китай. И докато от една страна европейски промишлени фирми искат да има търговски бариери в отговор на все по-конкурентния внос на китайски крайни продукти (като електромобили), от друга трябва да внимават, защото внасят много компоненти от Китай.

Гренландия, със своите ресурси и стратегическа локация е много важна именно в контекста на тези дуални зависимости и враждебните отношения с Русия. Европа спешно се нуждае от значително разширение на собствените източници на редкоземни метали и енергийни суровини.

САЩ вижда Европа като провинция и това се демонстрира все по-експлицитно. Основният плюс от „купуването“ на Гренландия за Вашингтон в по-краткосрочен план би бил превръщането на САЩ във все по-безалтернативен „голям брат“ за ЕС и допълнителното бетониране на системната ни американска зависимост.

Затова ЕС трябва да запази Гренландия на всяка цена, дори това да изисква огромна ескалация. В противен случай единствената алтернатива на дълбоката системна зависимост от САЩ ще е дълбока системна зависимост от Китай.

Европейските политици трябва да спрат с пожелателното мислене. Политиката на Доналд Тръмп няма да е изключение. Бъдеща администрация на Демократите няма да ни „върне“ отнетото. Администрацията на Тръмп е по-директна отколкото други администрации (минали и бъдещи), но логиката на отношението на САЩ спрямо Европа няма да е различна. И всъщност е таква от доста дълго време преди Тръмп.

Георги Вулджев

Канада обяви Китай за по-предсказуем партньор от САЩ

Карни отваря Канада за китайски електромобили, Китай намалява тарифите за рапица, съобщава американският Политико.

Си Дзинпин и Марк Карни отбелязват ново „стратегическо партньорство“.
Премиерът Марк Карни отваря вратата за по-голям внос на електрически превозни средства от Китай с очакванията, че маслиновата клонка ще доведе до „значителни“ китайски инвестиции в автомобилния сектор на Канада „в рамките на три години“ – рискувайки потенциален ответен удар от Вашингтон.
Ходът идва в момент, когато Карни и китайският президент Си Дзинпин очертават нова ера в отношенията между Канада и Китай и диверсифицират търговските връзки в отговор на президента на САЩ Доналд Тръмп.

„По отношение на начина, по който отношенията ни с Китай се развиха през последните месеци, те са по-предсказуеми“, каза Карни пред репортери в Пекин в петък, когато беше попитан за ненадеждността на Вашингтон като търговски партньор.
Отношенията между Канада и САЩ са „по-многостранни, много по-дълбоки, много по-широки“, каза той.
Докато търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър каза пред CNBC в петък, че новата квота на Канада за внос на електрически превозни средства от Китай е „проблематична“, президентът имаше само хубави думи да каже.
„Това е добре“, каза Тръмп пред репортери, добавяйки, че това е работа, която Карни трябва да върши за Канада. „Ако можете да постигнете сделка с Китай, трябва да го направите.“
Карни обяви, че чрез „предварителна, но знакова“ сделка с Китай, Канада ще позволи вноса на до 49 000 китайски електромобила в страната под тарифната ставка за най-облагодетелствана нация от 6,1 процента. Съгласно споразумението, лимитът за внос ще се увеличи до 70 000 електромобила до петата година.
„Това е връщане към нивата, наблюдавани за последно през 2023 г. … последната пълна година преди канадските тарифни действия“, каза Карни.

Промяната в политиката бележи обрат в канадската търговска политика от октомври 2024 г., когато Отава действаше в крак с Вашингтон, за да въведе 100-процентната тарифа – мярка, която ефективно блокира целия внос на китайски електромобили.
Миналият месец Сенатът на Мексико одобри законопроект за увеличаване на собствената си тарифа от 20% на 50%, за да се ограничи допълнително вносът на китайски електромобили на северноамериканския пазар, тъй като производителите на автомобили започват да преоборудват поточните линии, за да произвеждат повече електрифицирани модели. Тази тарифа влезе в сила на 1 януари.
В отговор Пекин се съгласи да намали ответната си тарифа върху вноса на канадска рапица от комбинирана 85% митническа ставка до „приблизително 15%“ до 1 март.
Премиерът отхвърли опасенията, че новите китайски квоти за електромобили представляват екзистенциален риск за канадския автомобилен сектор.
„Той все още е в нисък, едноцифрен дял от размера на канадския автомобилен сектор“, каза Карни. „Канадците купуват около 1,8 милиона автомобила годишно.“

Войнственият подход на Тръмп към външните работи принуди Отава да се обърне към Китай и Близкия изток, за да увеличи търговията и да привлече чуждестранни инвестиции. Правителството на Карни си е поставило амбициозната цел да удвои търговията извън САЩ за едно десетилетие, за да намали зависимостта от американския пазар.

През последните години американски и канадски законодатели и синдикални лидери твърдят, че притокът на евтин китайски внос застрашава бъдещето на северноамериканската индустрия.
Премиерът на Онтарио Дъг Форд умолява Карни да не сваля тарифите върху китайските електрически превозни средства от страх от заливане на канадския пазар с евтин внос.
„Не можем да се откажем, толкова е просто“, каза Форд пред репортери миналата седмица, но разкри условията, при които би се чувствал комфортно да намали или премахне тарифите.
„Те искат да дойдат и да отворят голямо производствено съоръжение и да наемат служители на Unifor, нека поговорим. Но не доставяйте автомобили, които не са произведени от жителите на Онтарио.“
Промяната на канадската политика в ястребовата ѝ политика, насочена към китайските електрически превозни средства, не идва от нищото.
Правителството на Карни започна неофициален преглед на тарифната политика миналата година, тъй като Китай се насочи към канадската индустрия за рапица с наказателни тарифи, които затвориха китайския пазар за канадските производители. Прегледът се проведе в тайна, тъй като федералното правителство отказа да потвърди началото или края му.
Новото търговско разведряване с Пекин е поредна демонстрация на начина, по който либералното правителство на Карни се диференцира от ерата на Джъстин Трюдо като министър-председател, която водеше по-ястреба политика по отношение на Китай.

Бившият министър на индустрията на Трюдо, Франсоа-Филип Шампань, представи преглед на националната сигурност, насочен към китайските инвестиции в канадски критични минерали.
Шампань беше повишен в министър на финансите от Карни, но не беше част от федералната делегация в Китай тази седмица.
Китай е вторият по големина търговски партньор на Канада след Съединените щати, с обща годишна двустранна търговия на стойност 118 милиарда канадски долара.