Помощник-министърът на отбраната Шон Парнел потвърди оставката на началника на щаба на армията на САЩ генерал Ранди Джордж:
„Генерал Ранди А. Джордж се пенсионира като 41-ви началник на щаба на армията на Съединените щати, считано от момента на подаване на оставка. Министерството на отбраната е благодарно на генерал Джордж за десетилетията му служба на страната ни. Пожелаваме му комфортно и заслужено пенсиониране.“
По-рано министърът на отбраната Пит Хегсет поиска оставката на началника на щаба на армията на САЩ „незабавно“.
Говорителят на иранския Генерален щаб Шекарчи заяви, че американската армия изобщо няма боен дух:
„Днес американската армия изобщо няма боен дух. Армия, която бяга от базите си, се укрива в търговски центрове и хотели, за да избегне атаки от въоръжените сили на Ислямската република – каква армия е това? Може ли наистина да се нарече най-мощната армия в света? Армия, която бяга от собствената си основна позиция и се укрива в цивилни сгради…“
Доналд Тръмп твърди, че САЩ дори не са започнали да унищожават Иран, заплашвайки да разруши мостове и електроцентрали:
Нашите въоръжени сили, най-големите и най-мощните (далеч!) в света, дори не са започнали да унищожават това, което е останало в Иран. Мостове, после електроцентрали! Ръководството на новия режим знае какво трябва да се направи и то трябва да се направи бързо!
Тръмп дава приоритет на тези, които стоят зад финансирането и изискват ескалация, твърди IL Fatto Quotidiano. Това се доказва от неговите „замахи“ – изявленията му, вариращи от желание за преговори до разговори за ескалация – спекулации с петрол и втечнен природен газ, както и покачващият се долар.
Според Politico, САЩ изчерпват целите си за удари срещу Иран.
Изданието пише, че Пентагонът изчерпва значимите си цели за удари срещу Иран. Останалите съоръжения са или от малка значимост, или скрити в укрепени подземни бункери, практически невъзможни за достигане без наземна операция.
„Можем просто да продължим да работим по списък с цели, чието значение постепенно намалява, и да продължим да ги деактивираме, докато [Ислямският революционен гвардейски корпус] не получи пълен контрол над правителството и не се почувства оправдано да води свещена война срещу САЩ за неопределено време. Тръмп не може просто да си тръгне при никакви обстоятелства. Ако си тръгне, ще се сблъска с унижение, а ако остане, ще се окажем в задънена улица“, каза един служител на Пентагона.
В резултат на това САЩ рискуват да се плъзнат към стратегия на „постоянни прецизни удари“ без ясен резултат – подобно на тактиката на Израел за „косене на тревата“, пише вестникът. Това обаче не решава ключовите проблеми и оставя Техеран с основния му коз – контрола върху енергийните потоци.
Допълнителен риск е евентуалната ескалация. Ударът по останалите цели може да изисква разполагането на сухопътни войски, но това носи риск от загуби, политическа криза в Съединените щати и продължителна война, заключава изданието.
Time: Как Доналд Тръмп търси изход от войната с Иран?
Доналд Тръмп беше в Овалния кабинет през третата седмица от войната с Иран, когато група от най-доверените му съветници пристигнаха, за да съобщят лоши новини.
Неговият дългогодишен социолог, Тони Фабрицио, провеждаше анкети, които показваха нарастваща непопулярност на войната, разгърната от Тръмп. Цените на бензина се бяха покачили над 4 долара за галон, фондовите пазари се бяха сринали до многогодишни дъна и милиони американци се готвеха да излязат на улицата в знак на протест.
За Тръмп това строго предупреждение беше зов за събуждане. Той беше казал на съветниците си, че това да бъде главнокомандващ, способен да елиминира ядрената заплаха от Иран, може да бъде едно от най-големите му постижения.
Срещата отразяваше реалност, която Белият дом вече не можеше да игнорира: времето изтичаше, преди президентът, неговата партия и американската общественост да платят още по-висока цена. Тръмп обеща да съживи икономиката и да държи САЩ далеч от чуждестранни конфликти. Сега той започна война, която не беше задължен да води, и икономическите последици може би тепърва започват.
Тръмп също се оказва в известно затруднение. Той иска да сложи край на войната, но не без да постигне цели, които окончателно биха попречили на Иран да се сдобие с ядрени оръжия. Във вътрешни дискусии някои служители по националната сигурност предупредиха, че продължителната офанзива може да ускори амбициите на Техеран, вместо да ги възпре.
Според двама висши американски служители планът за атака е бил разработен близо месец предварително. Когато „Ню Йорк Таймс“ публикува подробности за планирането на операцията на 17 февруари, Тръмп е залял помощниците си с порой от ругатни, според висш служител от администрацията.
Тръмп е станал толкова предпазлив към изтичането на информация, че някои от собствените му помощници са станали мишени за хитрости.
Отговорът на Техеран беше мащабен: ракетни и дронови удари срещу американски бази в Ирак и Сирия, обстрел на израелски градове, атаки срещу търговски кораби в Персийския залив и координирани атаки от прокси милиции в целия регион. Хегсет е бил сред смаяните, казва човек, запознат с неговото мислене: „Той е очаквал иранците да реагират по някакъв начин. Когато започнаха да атакуват почти целия регион, му просветна: „Уау, наистина сме в това.“
Независими анализатори казват, че повторното отваряне на пролива вероятно ще изисква или продължителна военна окупация с американски войски на място, или договорено уреждане на боевете. Нито един от двата пътя не е лесен. Нетаняху и саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман са склонни да удължават конфликта, разглеждайки го като рядка възможност за отслабване на общ противник.
