На какво учи Бойко Борисов младите хора в България и какво им “набива” с 200 в главите?

Напоследък Бойко Борисов обикаля през уикендите страната и проповядва своите разбирания за политиката и своята житейска мъдрост на млади хора – предимно на деца и внуци на гербери, които са неизменна част от административния апарат на общините и на държавата. Седенките на Бойко Борисов под надслов Новите умове имат за цел да форматират бъдещето на ГЕРБ по калъпа на Бойко Борисов. Щом утрото се познава по вечерта, да видим какво ни готви Борисов и каква манджа или каша забърква в главите на новите му умове. Повече от следващия анализ на връстник на новата генерация умове на ГЕРБ:

(На снимката Борисов учи младите пред кмета на Пловдив – един от малкото кметове на големи градове, които са все още с ГЕРБ).

Когато един политик присъства във властта близо две десетилетия, той вече не е просто участник в обществения живот. Той се превръща в пример – независимо дали добър, или лош. Бойко Борисов е кмет на София, три пъти министър-председател, партиен лидер и една от най-разпознаваемите фигури в България. Затова е напълно основателно да попитаме: на какво всъщност учи младите хора неговият политически модел?

Не може да се отрече, че Борисов успява многократно да се върне в центъра на властта след оставки, протести и политически кризи. Но когато погледнем отвъд личното му политическо оцеляване, картината става значително по-мрачна. За много млади българи неговото управление се свързва не толкова с развитие, колкото със съмнения за корупция, непрозрачни обществени поръчки, зависими институции, унизителен език и грабеж от народа. Дали някой помни, че в края на първия си мандат Борисов прати младите хора в България да стават овчари, след като имат претенции за високи заплати. Тогава Борисов обяви, че пенсиите на възрастните хора тежат на бюджета и му пречат да строи магистрали. Пенсионерите му отвърнаха, че асфалтът не се яде, а днес самият Борисов е пенсионер и взима най-високата пенсия в държавата, която надвишава десетки пъти минималната пенсия, която взимат повечето му връстници.

Един от простите примери за корупция и схемаджийство насочваме към автомагистрала „Хемус“, която трябваше да бъде символ на модернизацията на Северна България. Вместо това тя се превърна в символ на огромните суми, раздадени предварително, сложните договорни схеми и липсата на завършен резултат. Години наред слушаме за магистрали, километри, строителство и милиарди. После дойдоха разследванията и въпросите за парите около строителството. И тук дори не е необходимо ние да произнасяме присъди. Има много по-прост въпрос: когато си управлявал държавата толкова години, кой носи политическата отговорност за начина, по който тя е управлявана? Не може при откриването на всеки нов път заслугата да е твоя, а когато започнат въпросите за парите – изведнъж никой да не е отговорен.

Одитът на Сметната палата показва, че до края на 2020 г. „Автомагистрали“ е извършило плащания за над 672 млн. лева по договори, свързани с участъци от „Хемус“. От тях приблизително 550 млн. лева са аванси, срещу които към момента на проверката не е имало приета работа. За други участъци държавното дружество е получило около 478 млн. лева авансово, въпреки че не е имало приети завършени дейности. Оправданието на Борисов относно всичко беше абсурдно виновни били щъркелите на пътя, които спират цялата дейност. По същия начин Борисов превърна в гротеска сцената как лично пренасял кокичетата и археологическите артефакти от строежите, за да угоди на зелените.

После идва най – знаковият за Борисов случай „Барселонагейт“. Това е върхът на неговия корупционен айсберг. Прокуратурата по времето на Иван Гешев поиска имунитета на Борисов във връзка с разследването, а той заявява, че няма да го даде доброволно. И точно тук историята става още по-абсурдна, защото хората, които години наред се представяха като алтернативата на модела „Борисов“, в един момент сядат на една политическа маса с него.

ПП-ДБ предлагат специална парламентарна комисия, която да разглежда поисканите имунитети, включително тези на Борисов и Кирил Петков. На изтекъл запис Кирил Петков разсъждава на глас пред депутатите на Промяната, че тази комисия е измислена като схема от лидера на ДБ Христо Иванов, за да тури на трупчета въпроса с имунитета на Борисов. Комисията бива създадена с подкрепата и на ГЕРБ-СДС, и на ПП-ДБ. И тук следва прост въпрос към Кирил Петков, Христо Иванов и останалите:

Това ли беше промяната? Защото отстрани изглежда потресаващо удобно. Човекът, срещу чийто модел уж се борят, изведнъж се превърна в човека, без когото не могат да управляват. А когато на дневен ред дойде имунитетът му, се сформира цяла комисия. 
Ако един проблем трябва да бъде зачетен под килима, създай комисия да го решава, това е стар бюрократичен постулат от времето на Сталин.

Младият човек наблюдава всичко това и си прави изводи. Вижда как огромни суми се раздават авансово, как сроковете се променят, как магистралата остава недовършена и как политиците продължават да си приписват успехи. Така постепенно се създава опасното усещане, че правилата са само за обикновените граждани. Правителства падат. Партии се появяват и изчезват. Протести започват и приключват. Политици обещават, че ще го отстранят, а след това сядат да преговарят с него, а медиите не могат да отразят случващото се заради огромното влияние на Борисов над тях.

И накрая след всичко това – пак говорим за Бойко Борисов, който обещава да организира големи протести със старите си приятели от Сглобката и зимата отново да се върне на власт. Може би точно това е неговият най-голям политически талант – да оцелява на всяка цена и с огромните ресурси, които е заделил от държавната хазна – неговите черни пари за черни дни. И едновременно с това най-лошият пример за младите хора. Защото не може младото поколение да израсне с убеждението, че успехът означава да си недосегаем. Че можеш да оставиш след себе си десетки въпроси без отговори, стига да си достатъчно силен политически, за да няма кой да ти поиска отговорите. И най-вече не може да се приема за нормално политикът да се държи така, сякаш държавата е негова собственост. По този въпрос има една стара, крайно вулгарна реплика, произнесена от самия Борисов към един от неговите вицепремиери Т. Дончев: „На прост човек, Томиславе, кур се набива.“ Тези думи останаха в общественото пространство, защото мнозина разпознаха в тях отношението на властта към гражданите – високомерие, грубост и презрение. Простите трябва да сме ние, а Борисов да ни го набива. Така излиза според неговите приказки.

Ако политическият пример показва, че обществените средства могат да бъдат разпределяни без достатъчна прозрачност, урокът на Борисов към младите е жесток: не е необходимо да си най-способният – необходимо е да си близо до властта. Не е важно да спечелиш честно състезание – важно е някой да избере точно теб. Не е важно кога ще завършиш работата – важно е предварително да получиш парите. Това е остатъка от действията на Борисов и неговите последователи и това е което виждат младите хора от него. За жалост ще е, ако този урок им харесва и го считат за предаване на ценен опит и ценности.

ЗАРА