В България толкова сме свикнали да няма държава, че сега някои се опитват да твърдят, че не е трябвало парламентарно мнозинство и правителство да отговарят на вчерашната изцепка на шефа на „Кауфланд“.
Било упражняване на „натиск“. Било нарушаване на независимостта на регулатора (КЗК).
Напомням, отговорът се съдържаше в това да се отбележи, че подобно поведение на плашене с аналогии с КТБ е недопустимо и никой не е над закона. И че правителството няма да отстъпи от своята политика.
Къде е натиска в това? Къде се нарушава независимостта на регулатора?
Правителството и парламентарно мнозинство провеждат определени политики според политическата си програма. Това е тяхната работа. За това са избрани. Тази политическа програма намира изражение в определени закони.
Тези закони след това трябва да се прилагат от регулатори като КЗК и КЗП. И когато самозабравил се селяндур в костюм се опитва да плаши КЗК и КЗП да НЕ прилагат тези закони, няма нищо по-естествено от това правителство и парламент (които са ги предложили и гласували) да му направят забележка и да му напомнят, че никой не е над закона, който регулаторът се опитва да прилага.
Така работят нещата в нормалните държави.
В България обаче явно сме специален случай. Тук за някои хора е скандално регулаторът да върши работата, която правителство и парламент са му дали да върши чрез законите, които са приели. Макар и така да трябва да се случват нещата по конституция.
Истината е, че най-големият ужас за някои хора е България един ден да проима държава. Отне ми доста време да го проумея, но всъщност това е много фундаментално залегнал манталитет у много хора у нас, и то най-вече у тези, които иначе претендират да са най-големите бранители на правовата държава.
Оттук и криворазбраното у нас „разделение на властите“. Днес ми се наложи да споря с някой, който си мисли, че това словосъчетание значи регулатори и парламент да ся някак в опозиция, напълно функционално отделени един от друг макар и двете да са част от един държавен апарат и едната от тези части буквално съществува, за да прилага волята на другата.
Именно там е работата – за много хора българската държавата не трябва да има воля. Защото това означава на българският избирател да му е позволено да изразява някаква воля, а това би било ужас, защото той е глупав Ганьо и всъщност не трябва да има право на мнение за нищо, камо ли нещо важно.
Затова последните години на два пъти „умниците“ не позволиха на „глупаците“ да проведат референдум относно присъединяването ни към еврозоната. Тази година всички видяхме, че опасенията на „глупаците“ бяха напълно резонни и дружно се смеем на „умниците“ за небивалиците, които те изговориха по темата. Но урок все още не е научен.
Истината е, че много хора искат България да изчезне като държава. И това го казвам без никакво преувеличение. Много уж „умни“ хора, които се занимават с политика и са много влиятелни в нашето общество. Това е същината на политическия им светоглед, без значение дали те го осъзнават. Ако ги наблюдавяш безпристрастно напълно естествено стигаш до този извод.
Неслучайно когато ножът опре до кокала те винаги загърбват борбата с корупцията и каузата за оздравяването на държавата в името на поредната „интеграция“ на България в някаква международна схема, която ограничава нейния суверенитет. Когато стане дума за такива казуси тези „умници“ без много да му мислят веднага се сглобяват с най-отвратителните типажи от преизподнята на българския народ.
Най-големият ужас за тези хора е в България да има някаква дори минимално функционална държава, която си позволява сама да взема важни решения. Която си позволява да шава. И именно това ги обединява с корпулентните екземпляри, с които се „сглобяват“. За тях да има функционална държава в България също е най-големият ужас, по причини, които са далеч по-очевидни и прозаични.
Сега е същата история. Този казус с търговските вериги е много по-дребен от останалите, но може би именно затова е и по-показателен за истинските мотиви и начин на мислене.
Георги Вулджев
