Една година от убийството на двете момичета от мутрата с държавен чадър Семерджиев в София. Каране със 160 км/ч, самозабравяне, масов социален тормоз, убийства… Една година по-късно ситуацията в страната се влошава. Хиляди са като него навън. Социалната измет, която се отличава със сходни марки скъпи коли (обикновено черни на цвят), определени прически, идентично облекло, агресивно поведение и действия вилнее по улиците. Буквално! Всеки ден! Каране с бясна скорост, предреждане на светофарите, зиг-заг между колите, притискане на останалите – залепят се зад тебе и ти присвяткват, докато те избут, а после бият спирачки, за да те засичат, вербална и физическа агресия… Не се търпи! Пари ли имат, полицейски чадъри ли, карти за „ценни“ сътрудници, наркомани ли са…? Тази измет е първостепенен социален дразнител. Днес сутринта поредният джип с немски номера помлял възрастен човек в Люлин. Ограниченията на скоростта като мярка са прах в очите – загуба на време. Не е проблем скоростта, а типажът. В случая трябва да се върви от престъпника към престъплението. Тази оформила се социална група трябва да бъде разбита, изкарана от пътя, проверена за свръх-доходи, постоянно притискана, профилактирана, превъзпитавана, докато изчезне като социална категория. Няма друга европейска, че дори и Балканска страна, в която да има такава агресия, такова поведение, такива заплахи, такъв тормоз в движението по пътищата, убийства на невинни… От улицата започва редът в една държава! Подобно безредие и беззаконие се решава с твърди мерки към конкретната група, а не с шумни акции, които притискат останалатата част от обществото за няколко дни. Лекуване на проблема с интервенция към жертвите е безсмислено. Нормалните хора не търпят, напускат страната и изкарват децата си. Социалната измет се разраства като зараза, завладява територии, набира нови хора, има чувство за недосегаемост, овладява социалния климат…. Само радикална политика в сингапурски стил вече може да реши проблема, който ни прави единствена европейска държава, в най-лошия смисъл на думата, с мутри на пътя.
Калоян Методиев, политолог
