Победата на Илияна Йотова и Кирил Вълчев е безапелационна. Финалните данни на ЦИК го показват.
Двойката печели в почти всички избирателни райони на България, с изключение на само три – 23 МИР, 24 МИР и…Кърджали. Вотът в чужбина също е на страната на Гюров и Кандев, в Турция бият с 58.37%.
Не може да се отрича, че вотът на ДПС-НН е отишъл в голямото си мнозинство към Гюров и Кандев. Екзит полове също показаха, че над половината от гласоподавателите на ДПС, които са участвали на тези избори, са избрали тях. Резултатът на Гюров в Кърджали е 60.17%, което е вторият му най-висок след този в 23 МИР в София (61.43%).
Макар и избирателната активност да е много ниска в традиционните райони на ДПС, не можеш да кажеш на черното бяло. Медиите обвързани с Пеевски очевидно бяха настроени срещу Йотова. „Гражданинът“ Борисов също удари едно рамо, както видяхме.
В този контекст да кажеш, че „сглобката е жива“ значи просто да констатираш очевиден факт що се касае електоралната динамика на тези избори.
И въпреки това Йотова спечели почти навсякъде в страната.
Това има значение и за настоящото парламентарно мнозинство, разбира се, доколкото Йотова бе официално подкрепена от Румен Радев и „Прогресивна България“. Очевидно наративът как тези президентски избори ще се превърнат във „вот на недоверие“ срещу настоящата власт се сгромоляса изцяло.
Небесният мандат, който Румен Радев и „Прогресивна България“ получиха на парламентарните избори е препотвърден. Българските граждани можеха да изберат президент, който през цялата кампания обещаваше да играе експлицитна контра на правителство и парламентарно мнозинство. Но не го направиха. Това е ясен знак.
Тук трябва да се направят две много важни бележки обаче.
- С оглед на ниската избирателна активност препотвърждаването на мандата на управляващите не трябва да се интерпретира като абсолютно. Очевидно е, че имаме известна загуба на политическия заряд спрямо парламентарните избори.
Това най-вероятно е поради липсата на съществени действия с размах от страна на новото правителство и мнозинство. Бюджет, който изглежда като такъв на служебен кабинет, вместо на управление със самостоятелно мнозинство със сигурност няма да подпомогне този политически заряд да се върне. А догодина има местни избори…
- Грешка би било това да се интерпретира като „жълт картон“ в смисъл на това, че настоящото правителство и мнозинство трябва да са „по-умерени“. Изумително за мен виждам някои от собствените им поддръжници в медийното пространство да твърдят такива неща и дори да правят намеци, че Румен Радев трябва да търси някакво партньорство с Бойко Борисов.
Това са пълни безумия и „Прогресивна България“ сами ще си изкопаят политически гроб, ако се вслушат в тях. Всъщност трябва да се мисли в точно обратната посока. Доколкото ПБ разочароват избирателите си от пролетта, това е защото не действат достатъчно амбициозно, и да, дори „крайно“.
Значението на това да спечелиш самостоятелно мнозинство в многопартийна политическа система все още не е осъзнато.
Румен Радев и ПБ са първите от времето на Иван Костов и ОДС с такъв резултат. Което е знак, че от тях се очаква да управляват като Иван Костов и ОДС. Не от гледна точка на конкретния тип политики, а от гледна точка на мащаба на политическата визия, с която управляват. Засега мащабът все още липсва. И именно това е разочароващо за избирателите.
Георги Вулджев
