Напоследък често се подменя моята и на други, мислещи като мене, теза и нашироко се критикува подменената теза. Това се прави от много хора. Те твърдят, че ние, които поставаме под въпрос претенцията за шеметна политическа кариера на Васил Терзиев, вменяваме вина на този човек за действията на роднините му, т. е. вменяваме на него и такива като него не тяхна вина. Няма такова нещо. Децата не могат да носят вини на своите родители и прародители. Тук става дума за нещо друго. Става дума дума за нишките на властта, които се държаха от червената върхушка до 10 ноември и оплитат със своята паяжина обществото и днес. Преди 10 ноември привилегированите червени притежаваха политическата власт и си бяха осигурили правото да разполагат по свое усмотрение с икономическите ресурси. След промяната те се оттеглиха временно от представителната политическат власт, запазвайки в свои ръце икономическите ресурси. Те разполагаха изпреварващо с икономическата информация и с това имаха инициативата в разпределение на националното богатство в условията на все по-разрастваща се частна собственост. Много от тях направо крадяха. Не искам да казвам имената на дипломати, които изнасяха с неприкосновени дипломатически куфари валута зад граница? Някои от тях, на които това тежеше на съвестта, ми са се изповядали. Но това беше само един от многобройните начини. В същото време привелигированите червени бяха далече пред другите по отношение на своите деца и внуци, които в условията на противоконституционни привилегии, получиха средно по-добро от останалите образование – много от тях на Запад. (Да не говорим за забавеното развитие на много хора, набедени за „противник“, чиито деца особено в началото не можеха дори да следват, имаха трудности в намирането на работа, както и не можеха да развиват нормални работни контакти със своите колеги в чужбина.) След промяната на 89-та година възникнаха нови политически субекти, изцяло владяни от офицери на бившата Държавна сигурност. Емблематичен пример е Мултигруп. Такива са също така и „Кимкооп Трейдинт“ (за търговия с оръжие) и свързаният с него „Телерик“, в който е имал дялово участие Васил Терзиев. Въпросът е за произхода на тези икономически субекти и техните първоначални капитали. Въпросът е за връзките на сина, внука, племеника, внуко-племеника на офицери от ДС Васил Терзиев с управляващите тези фирми. Или с прости думи – въпросът е за ресурсите (включително паричните ресурси) и връзките, от които се е възползвал Терзиев в началото на своята кариера. Никой не поставя под въпрос неговите качества. Но с не по-лоши качества има на неговата възраст и други млади хора, които не са мултимилионери, нали? Ето за това става дума. От друга страна нашето общество е пример за търпимост към децата на червената върхушка. То не драматизира обществения авторитет на Сергей Станишев и Кристиян Таков, например, въпреки техния произход. Що се отнася до Васил Терзиев, при него има и още едно обстоятелство. Той (кандидат за кмет на столицата) както други относително млади хора (например Кирил Петков – министър председател), дошли от бизнеса, направо влизат в политиката на най-високи постове. Това повдига два въпроса: 1. Управлението на икономическите системи съществено се различава от управлението на обществените системи. За успешна политическа кариера е необходимо натрупването на политически опит. 2. Симбиозата на бизнес и политика или, иначе казано, сливането на икономическата власт с политическата власт е същностна характеристика на олигархичния модел на управление.
Михаил Иванов
