Тази седмица парламентът реши да изпрати на Украйна дефектни ракети С-300 и патрони. Решението предизвика бурна реакция сред опозиционните партии, а това бе поредният транш военна помощ, който редовното правителство на Николай Денков предоставя на украинската страна.
Темата поставя въпроса за това колко и каква помощ е изпратила до момента България към нападната от Русия страна. Важно е да се уточни, че официална информация, с пълните списъци с военно-техническата помощ, която страната ни е предоставила към този момент и ще продължи да доставя, е секретна, уточнява Фокус.
Хуманитарна помощ
Войната, която избухна на 24 февруари 2022 година предизвика силна реакция както в обществения, така и в политическия живот на страната. По това време България бе управлявана от редовния кабинет на Кирил Петков – той бе сформиран от „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, БСП и „Демократична България“.
Широката коалиция не позволи на правителството да заеме категорична позиция по темата и дори доведе до оставката на тогавашния министър на отбраната Стефан Янев, който нарече войната „специална военна операция“, както самият руски президент Путин определи действията на Руската федерация на украинска територия.
Правителството осъди агресията и се включи към санкциите на Европейския съюз срещу Русия. Когато обаче останалите западноевропейски страни започнаха да пращат военна помощ, България пое в различна посока. Страната ни изпращаше единствено хуманитарна помощ в продължение на 10 месеца след началото на войната. А от правителствената пресслужба съобщиха в края на месец август на тази година, че към онзи момент помощта възлиза на близо 12 млн. лева.
Освен това, страната отвори врати за украинските бежанци. По данни на Eurostat България е приютила 162 980 бежанци от Украйна, а преди два дни правителството със свое решение одобри продължаването на разплащанията по Програмата за хуманитарното подпомагане на разселени лица от Украйна.
Първият опит за изпращането на военната помощ – неуспешен
Официалната позиция на правителството на Кирил Петков през цялото време бе, че няма да изпраща военна помощ към Украйна. От украинското посолство неколкократно заявяваха, че са отправяли официални молби с искане за военно-техническа помощ, но премиерът Петков бе категоричен, че такава към онзи момент не е можело да бъде оказана.
В началото на май на 2022 година българският парламент прие решение, с което одобри ремонтирането на украинското въоръжение, но не одобри изпращането на собствено такова за фронта. Важно е да се уточни, че към онзи момент „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ гласуваха „против“ изпращането и въпреки че първите сега са сред вносителите на решенията за изпращането на военно-техническа помощ, тогава те не изразяваха тази категоричност.
Причините за това както тогава, така и сега, остават неясни. Анализаторите обаче обясняваха това заради опасността да бъде развалено правителството с излизането на БСП от него, които и до момента се обявяват „против“ пращането на оръжия.
Вторият опит за изпращане на оръжия – успешен
С падането на правителството на Кирил Петков, на власт дойде служебното правителство на Гълъб Донев. По Конституция служебните правителства трябва да подготвят страната за новите избори, като от тях не се очаква да взимат дългосрочните решения, определящи вътрешната и външната политика на страната. Случаят с кабинетът „Донев“ бе различен, той не само се превърна в най-дълго управлявалия, но и бе преназначен, след изтичането на първите шест месеца.
Позицията на служебният кабинет по въпроса с Украйна съвпадаше с тази на държавния глава, който осъждаше и продължава да осъжда руската агресия, но е твърдо против изпращането военна помощ.
В края на миналата година обаче 48-ото Народно събрание прие решение, с което де факто задължи правителството да изпрати военно-техническа помощ към Украйна. Така бе формиран и първият транш с военна пмощ. Неговите параметри остават засекретени, но изказванията на тогавашния военен министър се знае, че страната е изпращала предимно леко въоръжение.
С встъпването на кабинета на Николай Денков на власт бързо бе определен и новият курс на страната – по-задълбочено сътрудничество с Украйна и изпращането на нови траншове към фронта. Така в края на юни тази година бе одобрен нов транш, който бе съизмерим с първия.
В края на юли обаче бе прието първото решение за изпращането на тежко въоръжение – то се състоеше в 100 БТР-и от складовете на МВР, които по думите на управляващите никога не са били използвали.
През тази седмица българският парламент реши да предостави и дефектни ракети С-300 на украинците. Това бе прието с остра реакция от опозицията, която обвини министъра на отбраната Тодор Тагарев в това, че застрашава националната сигурност на страната, а самият държавен глава Румен Радев бе категоричен, че „Българската армия не трябва да става донор за чужди“.
Спекулациите
Разбира се, няма как да бъдат избегнати и спекулациите. Въпреки че кабинетът „Петков“ официално бе срещу изпращането на оръжия, Politico и Die Welt публикуваха статии в началото на тази година, в която разказаха как последното редовно правителство де факто е спасило Украйна в първите дни, осигурявайки гориво и жизненоважни оръжия от съветската епоха.
Това повдигна въпросът защо правителството не е обявило публично тези си действия и знаела ли е БСП за това, която участваше в коалицията по това време (бел. от ред. – по това време министър на икономиката бе председателят на левицата Корнелия Нинова, която често бе обвинявана, че с нейните подписи са изпращани оръжия).
Друга въпросителна предизвикаха изтеклите в началото на тази година секретни документи на Пентагона, част от които, свързани с България и това, че страната ни е обсъждала възможността за предаване на своите МиГ-29 на Украйна. Информацията бързо бе отхвърлена от ръководството на Министерството на отбраната.
Спекулации имаше около това дали българската страна ще изпраща военни на фронта, те бяха отречени неколкократно както от министър Тагарев, така и от премиера Денков.
Равносметката
Управляващите политически сили в момента са поддръжници на подпомагането на Украйна, както във военно, така и в хуманитарно отношение. Те имат мнозинството да гарантират нови и нови траншове, въпреки че опозиционните сили са категорични, че това застрашава националната сигурност.
Самият президент Зеленски пристигна на посещение в България, където бе подписан и двустранен меморандум за сътрудничество в областта на на енергетиката и отбраната.
На този фон, докато страната ни продължава да помага на украинската държава, все още предстои да стане ясно какво ще получим обратно за това, очакваме новите F-16 Block-70 през 2025 година и същевременно се предвижда закупуването на американските машини „Страйкър“.
Източник Блиц, Фокус
