Президентът Румен Радев наложи вето върху измененията и допълненията в Закона за енергетиката, приет от Народното събрание на 5 октомври. Сред мотивите му е записано, че законът се е отдалечил от целите на социалната държава и че не е направена пълноценна оценка на въздействието. Според президента, предвидената в текста либерализация на пазара на ток до края на 2025 година предполага отпадане на компенсирането за битовите потребители, което рискува да доведе до рязък скок на цените към началото на 2026-а.
Държавният глава предупреждава, че заличаването на фигурата на обществения доставчик и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производство на електрическа енергия от ТЕЦ „Марица-Изток 2“ и ще застраши функционирането на „Мини Марица-Изток“ още в средата на следващата година.
„Стандартът на живот на мнозинството от българските граждани остава най-ниският в Европейския съюз, а предвидените промени биха могли още повече да затруднят именно хората, които и без това трудно посрещат базовите си житейски разходи“, пише държавният глава в мотивите си.
Радев отбелязва, че приетият закон се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, като не са направени необходимите модели и прогнози, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система.
Въпреки че не оспорва необходимостта от нормативни промени съгласно поетите от страната ни ангажименти към Европейския съюз, държавният глава припомня, че именно европейското право позволява и изисква от страните членки да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти. Прекалено ограничената дефиниция за енергийна бедност, неяснотата в компенсаторния механизъм и несигурността за наличието на достатъчно средства за подпомагане на нуждаещите се, не гарантират в достатъчна степен постигането на тази цел.
„Ново обсъждане на приетия на 5 октомври 2023 година Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е възможност за народните представители повторно да преценят както параметрите на реформата, така и механизмите за подпомагане на засегнатите“, обръща се към народните представители президентът.
По ветото дойде коментат и от ротационния капитан на Сглобката Денков.
Тази либерализация трябваше да се случи, регламентът е от 2019 г., България закъснява значително спрямо договорите, които е подписала, каза премиерът. При подготовката на Закона за енергетиката, при тези изменения, бяха направени механизми, които ще бъдат използвани, за да не се случат тези страшни апокалиптични сценарии на опозицията, каза още Николай Денков. Той посочи, че чрез тези механизми ще са защитени уязвимите. Не очаквам да има проблеми при прегласуването на закона, добави той.
„Първо – това трябва да се направи. Второ – налице са механизмите, по които това няма да създаде проблеми нито за потребителите на ток, нито за производителите“, допълни премиерът за либерализацията на пазара.
Денков допълни, че след нея цените на тока могат да се увеличат, по думите му с малко – около 2%, но могат и да се намалят. „Голяма част от новите технологии, които навлизат при производството на енергия, произвеждат доста по-евтин ток от този, който използваме в момента. Проблемът с тях е, че не работят постоянно. За това съвременното производство на енергия изисква да се комбинират базови мощности – каквито са ядрените и въглищните, с другите мощности“, подчерта Денков.
„Опозицията се опитва да плаши хората, надявам се, че президентът не е влязъл в същия коловоз“, допълни още премиерът за наложеното вето.
