Украйна вече тотално отсъства от предизборната кампания, която започна миналата седмица у нас. Никой от доскорошните първи родни „славоукраинци“ не говори за киевския шут Зеленски и как трябва да му се помага колкото е необходимо и до когато това е нужно. Сигурно започнаха да осъзнават, че дните на касиера на семейство Байдън начело на Незалежната са преброени. Проукраинските лозунги, които до скоро насищаха публичното пространство, сега са изчистени от предизборната пропаганда дори и на най-верните украинстващи верноподанници на Посолството като Борисов и ГЕРБ. А жалките променкаджии и псевдодемократи от т.нар. „добри сили“ тотално се маргинализираха и по един естествен начин почти изчезнаха от публичното пространство. Скриха се, за да не дразнят!
Това не е, защото са си променили възгледите и от утре ще започнат вярно да служат на България и ще поставят националните ни интереси над всичко останало – напротив! Слугинажът и слагачеството ще продължат с пълна сила след изборите и без никакви скрупули ще натикат Родината ни във войната. Просто се усетиха, че българския народ започна да се отвращава от чуждопоклонничеството на тези майкопродавци и решиха да се поприкрият малко, докато бъдат преизбрани и след това ще получим още от същото, та и по-лошо.
Успехите на Руската армия и тоталния колапс на Източния фронт също респектира родните кирякстефчовци и по-хитрите от тях, като Борисов, решиха да се поослушат и да видят накъде ще задухат ветровете.
За повечето кандидати за депутати в Европейския парламент от т.нар. „системни партии“, които се борят за запазване на статуквото и преизбиране на Урсула начело на Европеската комися, най-важното разбира се е суверенитетът и териториалната цялост на Украйна, които са свещенни и неприкосновенни и тя като „независима“ и „демократична“ държава има право на самоопределение. Украинския национализъм е нещо добро и високоморално, но когато някой в Европа или в България се обяви за националист и заговори за суверенитет на собствената си държава и народ, моментално бива стигматизиран от пропагандната машина на либералите, които единствени имат право на монопол върху истината. А както видяхме вчера в Словакия, дори вече посягат и физически на непокорни политици и лидери неподвластни на паралелни и дълбоки държави, на световни правителства в сянка и на банкови и финансови лобита.
Прави впечатление, че никой от родните ултралиберали в лицето на Кирил Петков – кретена и Христо Иванов – Шехерезадата не излезе публично и не осъди политическото покушение срещу Робърт Фицо, което е и форма на тероризъм! Явно за тях това е приемливо и след като извършителят е активист на тяхна „братска“ партия в Словакия, значи е постъпил правилно. Най-вероятно хипстърската шайка безродници, които се самопровъзгласиха за демократи и носители на промяна, считат, че Фицо си е получил заслуженото и тяхният съмишленик, който простреля словашкия премиер, няма за какво да бъде порицаван. Може би, според „новите“ демократични стандарти и евро либерастки ценности, да се стреля по политически противник е начин на „свободно“ изразяване на мнение и активна „гражданска позиция“!
По същият безпардонен и циничен начин, никой от групата на парапетаджиите и конституционалистите, представящи се за „градска десница“, не си направи труда да поднесе извинения на журналистката Соня Колтуклиева, която беше блъскана и ритана на предизборен „хепънинг“ в центъра на София. Видимо тези девианти не намират постъпката на фанатизираните им поддръжници за укорима и затова няма причина да се извиняват. И Соня и Фицо нямат право да съществуват, след като не споделят уродливите им възгледи за обкръжаващия ги свят.
Същевременно, случаят с политическия номад Явор Божанков, който отиде на ВИП парти на подземен бос във ВеликоТърново заедно със семейството си и невръстния му син, оставен без надзор, простреля друго дете с боен пистолет, беше потулен и на горнооряхвската гнида моментално бе осигурен медиен чадър! Този българоукраинец и политически инфантил Божанков, следвайки примера на вождовете си, също не каза, че съжалява и просто се скри, докато бурята отмине.
Тази напаст никога за нищо не се извинява, лицемерието и арогантността им преминават всякакви граници. На моменти всичко, което вършат и говорят е до такава степен извън всякакви морални норми на благоприличие, че оставя нормалните хора в шок и те трудно намират подходящи изразни средства, за да опишат случващото се. Степента на девиация е толкова висока, че оставя мнозина в ступор!
В обобщение може да се заключи, че ако яростно защитаваш и демонстрираш привързаност и лоялност към определена геополитическа конюнктура, в политически план получаваш имунитет и можеш да газиш закони и морални норми както и когато намериш за добре. Всяка низост и мерзост моментално получават публична индулгенция, стига извършителят да е верен на определени наративи и да вее украинския флаг достатъчно високо с розов лудешки болшевишки плам в очите!
Страхил Ангелов
