След публикуваното цяло видео от боя за паркиране и ваденето на пистолет срещу човек с голи ръце, Димитър Стоянов реши да даде още по абдурдни обяснения. Неговият некадърен адвокат го е посъветвал да обяснява как ваденето на пистолет срещу човек с голи ръце може да бъде тълкувано като “самозащита”! Нищо подобно. Оръжието при самозащита трябва да е равностойно. Няма самозащита с пистолет срещу някой невъоръжен. Още по-малко ваденето на пистолет трябва да служи за превенция на по сериозен проблем. Ако човек владее истински бойни изкуства, той трябва да умее да владее нервите си. В случая със Стоянов е точно обратното.
Ето цялото самопризнание на Стоянов.
Зная, че не правилно да коментирам, но не мога да се въздържа. Гледам записа на бТВ, за които съм им благодарен. На 01:38 ясно се вижда, че Павел Иванов Лисев нанася удари по мен, пръв и последователно, което ме принужда да се отбранявам. Това се случва, след множество заплахи и обиди. Павел Лисев е лице, което съм виждал един единствен път в живота си – при инцидента. Първото, което чух от него са заплахи и псувни. Първият ни физически контакт е в момента, в който той ме блъсна. Ясно се вижда, че той идва, за да се бие с мен. Аз се движа с ръце в джобовете, за да покажа, че не смятам да се бия с него. Няколко пъти се опитвам да приключа с тази свада. Павел Лисев тръгва след мен всеки път, когато обърна гръб. На 01:24 Лисев замахва от кръста си, което ще направи и по-късно, но го спирам с ляв крак, преди да разгърне удара си. Само го спирам, не го ритам, опитва се да туширам атаката. В този момент си мисля, че всичко е приключило. Видял е, че не смятам да бягам от него, че не ме страх, а той ту идва, ту си отива. Ясно се чете по устните ми как му казвам „разкарай се“, не го предизвиквам. През цялото време Павел Лисев ме псува и заплашва. Аз вярвам, че когато съм го спрял с крак, той е разколебан. Замахнал е, отказал се е, край. Поне аз така си мислех тогава. В момента, в който обърнах гръб, той отново тръгна след мен, за да ме атакува. Моля, обърнете внимание на 01:38 от записа. Това са първите удари в конфликтната ситуация. Павел Лисев започва да удря в момента, в който аз се опитвам да се отдалеча. Засилва се и не улучва. На 01:38 е първият удар в цялата конфликтна ситуация. Аз не отвръщам. Много ясно се вижда как полита и аз го хващам с моята лява ръка. Вместо да спре, той пак посяга да ме удари с лявата си ръка. Не се сбиваме. Опитвам да не се стигне до размяна на удари. Той обаче пак напита и аз го спирам с преден крак. След това Лисев напада пак с два кроса, под които аз оставам, те само ме надират. Факт нито един от ударите не достигна до главата ми – само ме жулят, но няма попадение. Едната тупалка я спрях с лявата си ръка, пред брадата си. До този момент нямам нито един удар по него. Полива ме и с някакви напитки. Когато оставам под него имам само един десен прав, който го връща назад. Това се вижда ясно. Удрям го в гърдите, когато вижда, че той няма да спре да удря. За разлика от него не удрям в главата. Това се случва на 01:43. Само един удар и Лисев бяга. Мъжът се скрива в безистена и започва да ме заплашва с брат си, който бил полицай. Не го гоня, не го заплашвам, нищо. Няма втори удар. В момента, в който му обръщам гръб се опитвам за пореден път най-сетне да ида до аптеката Павел Иванов Лисев пак решава да ни нападне. Факт, страхувам се жена ми да не пострада. Имам две опции.
а) Да го „нулирам“, защото той явно не се отказва, което ще ми създаде много проблеми на следващ етап.
б) Да опитам да прекратя конфликта без повече насилие, за да приключим до тук.
Мисля си, че има вариант, в който ситуацията да ескалира, но явно греша.
