Съдиите, които са позволили използването на СРС-та за подслушване на общественици, политици и журналисти, да излязат пред обществото с лицата си и да започнат да обясняват защо са позволили превратното прилагане на закона.
В случая техният аргумент, че нямат право на отказ при направено искане, няма да има обществена цена. Магистратите са задължени по ЕКПЧ и ЗСРС, защото всяко едно нарушаване на личната свобода на гражданите следва да се аргументира подробно. И тъй като искането на разрешение за прилагане на СРС следва да съдържа все пак и факти, а не единствено имагинерни съмнения и твърдения, то скандалът с подслушванията придобива особена острота.
Процесуалният представител на Цветан Цветанов призна, че 885 телефона на известни български личности са подслушвани на законно основание,
което означава че е имало основателни съмнения на искащите по закон прилагане на СРС-та за извършване на предвидените в хипотезата на чл.172, ал.2 от НПК деяния.
Този скандал съвсем спокойно може да бъде наречен българският „Уотъргейт”, защото представлява злоупотреба с власт и основателно обществото ни има нагласата за съответна реакция от страна на държавата.
Ангажиментите на „България без цензура” свързани с реформирането на съдебната система освен с прякото избиране на съдии, прокурори и следователи, и премахването на политическата квота във ВСС ще обхване и създаването на Единен регистър за използваните СРС. Чрез нормативна промяна ще бъдат въведени ясни правила за подсъдността при разрешаването им, а така също и задължения за съответния съдия да изиска оперативното дело, за да прецени фактите и дали въобще има такива или са налице само твърдения, както и право на дискреционна власт, включително и право на отказ от допускане прилагане на СРС.
Разумно е да бъде помислено и за надзор върху прилагането на СРС-та от съответен наблюдаващ прокурор за самото производство по реализирането им, а не от наблюдаващия прокурор по общото досъдебно производство.
Това би позволило да има взаимен контрол и преценка на позиции.
Признанието на колегата Менко Менков обаче поставя и още въпроси – какви са били основателните съмнения на искащите СРС-та,
резултатите от разработките унищожени ли са или не, излизали ли са разработките извън рамките на полученото разрешение на прилагане на СРС, кои оперативни работници и какви технически средства и правила са използвани, за да се гарантират целостта на автентичността на материалите и ако е удължаван законовия срок за използването на СРС на какво основание?
Контролиращите дейността на съдебната власт дължат отговори на поставените въпроси, за да бъдат адекватни на обществените очаквания, а останалото е въпрос на законодателна воля.