Академик пита: Защо няма назначен психолог за медицинската експертиза на Дебора?

ПОТРЕСАВАЩО!
У НАС НЯМА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ, ПСИХИЧЕН ТОРМОЗ И НАНАСЯНЕ НА ПСИХИЧНИ УВРЕЖДАНИЯ!

Това пише академик Петър Иванов.

Съдебно-медицинската експертиза, назначена от съда в случая с нарязаното момиче, включвала трима съдебни лекари, хирург и естетичен хирург.

Състоянието на Дебора е изключително тежко, нейното възстановяване от „леката телесна повреда“ е под въпрос, според адвоката и!

Няма психолог или психотерапевт.
Сякаш нищо нередно и опасно в психиката на зверски измъчваната, остригвана, ругана, заплашвана, бита (счупен нос), ритана, рязана госпожица не се е случило и не би могло да ѝ се случи.
В правния мир у нас магистратите (и тъпите законотворци) признават и наказват само соматичните (телесните, по трупа, крайниците и главата) увреждания.
В наказателния кодекс (НК) се говори само за „телесна повреда“, която може да е лека, средна и тежка.
Забележете тъпия технически термин „повреда“, който според мен не е подходящ за етикиране на резултатите от побой, насилие, рязане, осакатяване; няма да обяснявам защо, тъй като ако не разбираш нещо, обясняването е излишно.
В НК нищо не се казва за психичните „повреди“, няма такива, те сякаш не са възможни, няма такива, и затова не се наказват.
Има само няколко състава в НК, които косвено и потайно се отнасят до психични „повреди“, в смисъл отнасят се до човешката психика: злепоставяне, обида и клевета.
Друго няма. Значи според НК могат само да те обидят, наклеветят и злепоставят, друго не могат, не могат да те накарат да се страхуваш неимоверно за здравето и живота си, не могат да те накарат да се страхуваш за близките си, да те накарат да се уплашиш, постоянно да се тревожиш, да се стресираш, да се паникьосаш, да се депресираш, няма суицидни помисли, няма причинени от някого душевни мъки и отчаяние, нищо психично няма, няма причинени психични разстройства, причинени психични страдания, няма невротични проблеми, няма причинени психози, няма причинено полудяване.
Има евентуално само телесни повреди, на тялото и по тялото, друго няма.
По тази причина в съдебно-медицинската експертиза в случая с нарязаното момиче няма кой да установи, дали не са налице и дали не са възможни психични последствия (увреждания на психиката, психични разстройства, психични страдания), няма психолог, а са включени само хора, които могат да се произнесат по това, което се е случило и евентуално ще се случи с тялото на девойката.
В чл. 128, (2) на НК, и само тук единствено, внимателно, срамежливо и обтекаемо се казва между другото, че „телесната повреда е тежка, ако е причинено продължително разстройство на съзнанието…“, ако не е продължително, не е телесна повреда.
За мен е странно и не мога да си обясня, какъв може в интелектуално отношение да е един законотворец, който да постанови, че едно разстройство на съзнанието в човешката психика е… телесна повреда, повреда на човешкото тяло, а не на човешката психика, която определено не е тяло, а е друго нещо?
Кое е телесното на съзнанието и подсъзнанието, на една причинена силна тревожност, на една депресия?
Интересно е, че в НК разстройство на съзнанието се допуска само като тежка телесна повреда, при средната телесна повреда, значи при „причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби…; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето…“ и при леката телесна повреда, значи при „причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето…“ нищо не се случва с човешката психика. Нищо! Просто човек страда и… нищо, после забравя.
Искам да знаете, че съдът е определил случилото се с момичето като лека телесна повреда, значи по дефиницията на чл. 130, (2) като обикновено „причиняване на болка“, все едно любовно са го ощипали някъде по тялото. Което е безумие, ако не е доход или заставяне по някакъв начин.
По закон екзпертизата се налага „когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката“
В чл. 147 на Наказателно-процесуалния кодекс се казва „Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката.“ Забележете ирелевантните термини „техника“ и „изкуство“, правилно би било „специалисти от съответната област на науката и практиката“, няма да обяснявам защо.

Но за старозагорските съдии излиза, че няма такива науки като психология, психопатология, виолентология (науката за насилието), виктимология (науката за жертвата), психотерапия и др., те не са и чували за тях.
И респективно включват в петорната експертиза… естетичен хирург (козметик), чиято експертност е разхубавяването на застаряващи пациентки, главно чрез обтягането на бръчки, и пълнене на устните с хиалурон.
Това аз, грешния, може и да не съм прав, но не го одобрявам.
По-правилно беше това да е поне специалист по възстановителна хирургия, което е съвсем друго.
Убеден съм, че добра експертна работа би свършил хабилитиран психолог или психотерапевт. Но у нас пдихотерапията е извън закона, както знаем.
Сега ще чакаме какво ще каже козметикът-експерт за леката телесна повреда с 400-те медицински шева.
Психични проблеми няма никакви!

                                    акад. Петър Иванов