Антон Карачанаков бе един от лидерите на Пирин (Благоевград) през изминалия сезон. Роденият през 1992 година атакуващ футболист заби 11 гола и бе с основна заслуга за завръщането на орлетата в елитния футбол. Карачанаков е юноша на Пирин, но игра в доста отбори, сред които ЦСКА, Славия, Ботев Пловдив, Царско село, а в чужбина бе в Русия (Балтика) и полския Краковия. Ето какво каза Карачанаков пред БР:
-Антоне, изминалият сезон може ли да го наречем твоето възраждане на кариерата?
-Да, донякъде е така – чувствам се много добре. Преди имах периоди, в които не бях толкова щастлив. Сега обаче в Пирин съм си у дома, радвам се, че дойдох и помогнах, колкото имах възможност, за да може отборът отново да е в елита.
-През сезона сякаш нямахте особена конкуренция във Втора лига. Мнозина още от първия кръг казаха, че вие сте един от сигурните влизащи в елита…
-Да ви кажа честно, не беше съвсем така, въпреки че накрая на сезона се получи по този начин. Първенството беше трудно. Имахме трудно начало, в което позагубихме доста точки. Не търся оправдание, но лошите терени на доста места не бяха в наша полза. И то се видя, че като играем на нашия „Христо Ботев“ в Благоевград – се справяме по един начин, а при гостуванията имахме проблеми. В един момент обаче се стабилизирахме и започнахме бавно да трупаме точки след точки и да показваме, че сме добър отбор.
-Още в началото ли си поставихте за цел влизане в елита?
-Да, това беше идеята пред нас, пред всички в клуба още в самото начало. Казахме си, че сме най-добрият отбор и трябва да постигнем тази цел. Без да подценявам останалите отбори и колеги, разбира се, но пред нас това беше целта.
-Когато обаче имате такава цел, има ли натиск в някои мачове, в които не се получават нещата така, както ви се иска?
-Има напрежение, но това беше хубаво. В някои мачове просто не ставаше, топката не искаше и не искаше да влезе – знаете как е… Всеки се стремеше да вземе нещо от нас, защото нас ни считаха за големия фаворит в групата. Спомням си например при гостуването ни в Созопол, домакините ни откраднаха точка, мачът завърши 0:0. Те така се радваха, че все едно бяха спечелили Шампионската лига. Идеята ми е, че повечето отбори беше може би нормално да излязат доста надъхани срещу нас, други да се позатворят или да не искат да загубят, като се стремят да рушат играта повече.
-Как се чувстваш в Пирин, как се работи в клуба?
-Всичко е на изключително професионално ниво, работи се перфектно. Сега си пожелавам да направим хубава лятна подготовка и чакаме мачовете от елита с нетърпение. Видяхте, когато разрешиха да има публика по трибуните и победихме Струмска слава с 2:0, колко хора имаше на „Христо Ботев“ и каква еуфория беше. Феновете в Благоевград наистина много се радват за успеха, защото отборите от Югозапада като цяло липсват. Марек, Беласица и Вихрен бяха в Югозападната Трета лига, сега Марек влезе във Втора лига, а ние в Първа. Така че може да се говори за леко връщане на позициите на местния футбол.
-Какви са целите ти от тук нататък, имаш ли амбиция отново да отидеш да играеш в чужбина?
-Искам първо да направим силен старт и много хубав сезон с Пирин в Първа лига. Да сме здрави всички момчета в отбора. Искам да сме колкото се може по-нагоре в класирането. Аз съм все още на 29 години, защо да не играя отново в чужбина?!
-Събрахте се доста силни и опитни футболисти в Пирин. Каква е атмосферата в съблекалнята?
-Невероятна! Майтапи и шеги. Но преди мач е супер сериозно и искаме да си свършим работата. Бодуров и Манолев много помагат с опита си – трябва да ги слушаме, по-големи са от нас…
-Кой е най-големият майтапчия в Пирин?
-Може би аз и Манолев. Бодуров също не отстъпва тази роля. Но като цяло сме супер сплотен и готин колектив всички момчета.
-Мечтаеш ли за националния отбор, защото Ясен Петров дава шанс на доста момчета от много различни отбори?
-Защо не… Всичко зависи от мен и моето представяне с Пирин през сезона, който се задава. С повечето момчета, които сега в националния отбор, или съм играл заедно, или се познаваме достатъчно добре. Наистина виждате от колко много различни отбори има представители в тима, ние в Пирин не сме с нищо по-различни от тях. Така че защо не аз, а и още някои от моите съотборници, да сме в националния отбор на България.
-Говорейки за националния отбор, много пъти напоследък по-младите ти колеги са упреквани, че сякаш излизат със страх на терена…
-Мен никога не ме е било страх. Ако мога – пробвам да преодолея съперника или да направя нещо на терена. Това е смисълът, да се стараеш и да даваш всичко, което можеш.
