Бившият американски президент Доналд Тръмп ще посети Буенос Айрес, за да се срещне с току-що избрания аржентински президент Хавиер Милей, съобщиха от пресслужбата на южноамериканския политик след телефонен разговор между двамата, предаде Ройтерс.
Аржентинският либертарианец Милей спечели на втория тур на президентските избори с около 56 % от гласовете, изпреварвайки значително лявоцентристкия министър на икономиката Серхио Маса, който получи 44 %.
Милей, който встъпва в длъжност на 10 декември, обещава икономическа шокова терапия с мерки, включващи закриване на централната банка, отказ от песото и съкращаване на разходите.
Президентът на САЩ Джо Байдън също е разговарял с Милей, за да го поздрави за победата на президентските избори в страната и да обсъди двустранните отношения, съобщи Белият дом вчера.
Настъпателен, агресивен, дори оскърбителен, появил се от средите на радикалната десница с позиции „против елита“, либерални теми… Новоизбраният президент на Аржентина Хавиер Милей понякога е оприличаван на бившия президент на САЩ, като е наричан „мини-Тръмп“ и „Тръмп от пампасите“.
Но при по-внимателно вглеждане разликите между двамата мъже, които имат различен произход, биография и се появяват при различни условия, са повече от приликите, въпреки че топлите поздравления на Тръмп към Милей, подобно на тези на крайнодесния бивш президент на Бразилия Жаир Болсонаро, издават „семейна прилика“ или поне сродство.
Аржентина отново велика?
Милей, подобно на Тръмп, често използва темата за „възвърнатото величие“, като говори за „Златния век“ (около 1870-1930 г.), когато Аржентина, богатата „житница на света“, е била „световна сила“ и „обетована земя“ за масова имиграция.
„Много се гордея с теб, ти ще направиш Аржентина отново велика страна“, заяви Тръмп в поздравителното си послание в неделя.
Но докато мечтата му е благодарение на либералните реформи Аржентина да достигне „до нивото на САЩ за 35 години“, върхът на успеха за него е по-скоро Ирландия „след 40 години“.
Що за либерал е той?
Всъщност Милей прави много препратки към самата Аржентина: често цитира един от бащите на Конституцията, либералния теоретик Хуан Баутиста Алберди (1810-1884 г.). Също така се позовава на чисти икономисти: неолибералите от Чикагската школа или либертарианеца Мъри Ротбард (на когото е кръстил четирите си кучета).
В областта на политиката Милей се позовава на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, като се свързва с „консервативната революция“ от 80-те години.
Всъщност от икономическа гледна точка Милей, който е привърженик на пълното отваряне на пазара, „е либертарианец, докато Тръмп е възможно най-далеч от тези позиции“ с протекционистичната си насоченост и защитата на американската национална индустрия, казва Майкъл Шифтър, икономист в мозъчния тръст „Междуамерикански диалог“ във Вашингтон. Тръмп се занимава с „транзакции“, докато Милей е по-скоро „идеолог“, посочва той.
Всъщност Милей рядко споменава бившия президент на САЩ (2017-2021 г.). Последният път, през септември по американската телевизия, той похвали в общи линии Тръмп за неговата „защита на идеите за свобода“ и „борба срещу социализма“.
От различни светове
Милей изгради репутацията си в телевизията, където през последните 6-7 години беше популярен и провокативен участник в дискусии, който гарантирано предизвиква интерес и вдига рейтинга. Преди да влезе в политиката, Тръмп също беше познато лице от своите телевизионни риалити предавания.
Паралелът обаче свършва дотук. Тръмп е преди всичко бизнесмен милиардер, който, подобно на баща си магнат, е натрупал състоянието си в областта на недвижимите имоти. Милей произхожда от средната класа; баща му е бил шофьор на автобус, който е създал собствен малък транспортен бизнес.
Той се изявява и в академичния свят, където е не особено известен преподавател по икономика, но е много горд с титлата си „икономист“. Издържа се главно от работата си като консултант в частния сектор (за компания, управляваща летища).
От двамата Милей е аутсайдерът, произхождащ „от движението срещу върхушката“, който влиза в политиката преди две години и създава своя собствена малка партия „Свободата напредва“. В същото време Тръмп е базирал борбата си за спечелването на президентския пост върху апарата на Голямата стара партия – републиканците, смята Габриел Вомаро, политолог, специализирал в областта на десницата в университета в Сан Мартин.
Милей, „аржентински продукт“
„Няма съмнение, че има семейна прилика, но е грешка да се поставят всички под общ знаменател, без да се отчитат местните особености“, казва Вомаро.
Категоричната победа на Милей (с 55,6% от гласовете) се дължи до голяма степен на местните условия в Аржентина: феноменална степен на умора от двадесетгодишното управление предимно на перонистки (лявоцентристки) правителства, както и на „класически“ либерални правителства, които не направиха нищо, за да ограничат хроничния спад и инфлацията, достигнала 143%.
Сравнението между двамата „е малко пресилено“, защото Милей „е продукт на дълбоката аржентинска криза и повсеместното отчаяние, което хората изпитват“, обобщава Майкъл Шифтър.
Битка или културен опортюнизъм?
„Културната война“ или „реакцията“ в много страни срещу широко разпространения устрем в полза на правата на жените, ЛГБТ+ малцинствата и абортите е важен фактор, присъстващ особено в социалните мрежи, който подпомага възхода на Милей по същия начин, както този на Тръмп.
Но макар че Милей „наистина е съюзник и неговата коалиция включва ключови играчи в тази глобална културна война, тази тема не е водеща в неговите изказвания“, казва Вомаро. За него „войната“ е по-общо тази на либерализма срещу доминиращия от десетилетия „културен марксизъм“, като тук и кейнсианските икономисти, и борците срещу климатичните промени попадат в една графа.
„Той обаче осъзна, че има възможност да представлява секторите, които нямат политически глас“, добавя анализаторът. И сред съветниците му са ултраконсервативният аржентински инфлуенсър Агустин Лахе, който подкрепя идеята за референдум срещу абортите (легализирани в страната през 2021 г.).
По БТА