Най-страшното на Олимпиадата в Париж дойде с брейк танците

Най-страшното на Олимпиадата в Париж дойде с брейк танците! Там надминаха джендърите и мъжете срещу жените в бокса

Войната на либерализма с реалността, телесността, биологията и физиката.

Най-големият цирк и абсурд на тая приключваща Олимпиада не беше нито трансджендър откриването, нито мъжете, преструващи се на жени в бокса. Най-голямата пародия и гавра беше това нещо във видеото. Австралийска леличка на име Рейчъл Гън играе на състезанието по брейк и се гърчи по пода като някой пиян или болен от паралич.

Изглежда като някакъв комедиен скеч на френския комик Реми Гаяр, който имаше любим номер да се преоблече като спортист и да нахлуе тайно на някое голямо спортно състезание и да се смеси на подиума с истинските спортисти. Примерно, набута се на състезание по културизъм и нахлуе на подиума и застане до културистите по бански и започне да позира – а той е 60 килограмов и почти слаботелесен.

В мига, в който го видях това, знаех, че тука има някаква много по-дълбока и политическа игра. Естествено това бързо се потвърди – въпросната жена била видна феминистка, активистка за „социална справедливост“, борба с патриархата и „антиколониализъм“. Както и…..пригответе се да не се задавите…..професорка в австралийски университет, където преподава по „теория на брейкденсинга“.

Това тук е венецът на либералната пропаганда, която се опитва тотално да размие границата между истина и лъжа, между реалност и илюзия. Няма обективна, физична и биологична реалност, всеки може да бъде такъв, какъвто силно пожелае да бъде. Мъж може да бъде жена и да се състезава като жена, само защото го желае. Жена може да се превърне в състезателка по брейкденсинг само със силата на желанието и волята си, без да има никакъв талант и качества.

Това видео е много илюстративно за цялата западна система, при която методично теорията подчинява и доминира над практиката, думите подчиняват и доминират над действията, а бюрокрацията и „мениджърския елит“ подчиняват и доминира над хората, които създават някаква реална стойност. Система, която е изградила цяла икономическа инфраструктура от „консултанти“, „съветници“, „експерти“, „треньори“, „мениджъри“, „бюрократи“, „академици“ – за сметка на хората, които вършат някакви реални и полезни неща.

Това убиване на практиката и практическото мислене от теорията и абстракциите ни се насажда още с образованието – 15 години училище и университет, от които повечето хора излизат с много безмислена информация и без никакви практически умения в живота.

Рейчъл Гън е олицетворение на тази система – изучавала брейкденсинг на теория, писала дипломни работи и рисърч пейпъри по темата. А танцът е може би най-телесното, физично, натуралистично и не подлежащо на каквито и да е теоретични рамки действие. Но австралийската леличка решила, че теорията е по-силна от практиката и че думите и тезисите, които е наизустила, ще я направят добра танцьорка.

Тихомир Чергов