Бай Ганьо до Япония и назад. В главната роля Манол Пейков от ПП/ДБ и 4 скариди темптура

Как би описал Алеко едно пътуване на Бай Ганя до Токио и сблъсъка му с местната високоразвита цивилизация? Съвременият Бай Ганьо – депутатинът от ПП/ДБ Манол Пейков описва сам цветисто срещата си с прочутата японска кухня. Манол е свикнал от години с евтиния депутатски стол на Народното събрание, затова не пропуска да похвали японските цени и безплатната вода, която обикновено вечно почерпеният Манол ползва само за разредител. Четете и преглъщайте за това как се храни дебелият Манол в Токио, докато се чудите как да изхраните децата си в България. Да бе жив Алеко, не би описал толкоз цветисто патилата на съвременния Ганя – хем либерал, хем консерва, хем с украинците, хем пее руски песнички, най-важното – винаги на власт, все с келепиреца в ръка, винаги депутатин и винаги на софрата.

Бай Ганьо Пейков на летище Нарита в Токио

Само да знаете, че легендата за непостижимо скъпата (от гледна точка на българския стандарт) Япония отдавна е в миналото, започва Алековият герой пътеписа си.

Тази сутрин на летище Нарита изядох една от най-вкусните гозби, на които съм попадал от много време насам – фиде удон с пиле къри – като към тях си довзех парче великолепен пилешки шницел и четири големи скариди темпура.

Платих рутинно с карта, но сетне ми хрумна да погледна касовата бележка: 2,120 йени, или точно 25 лева и 20 стотинки.

Може да ви се стори малко претенциозно (или преувеличено) от моя страна, но истината е, че през последните няколко месеца ми е трудно да се нахраня вкусно в София за по-малко от 45 лева.

Един дребен, но важен щрих: водата в японските ресторанти не се плаща – предлага се на корем от диспенсър, при това – отлично охладена.

(Тъжeн и показателен факт: при моя водопоен капацитет в много софийски ресторанти с а м о водата често ми струва колкото би ми струвал половин обяд в Япония. Което – особено предвид отколешната гордост на България от нейното водно богатство – от край време намирам за ужасно неприлично и адски експлоататорско.)”, завършва разказа си Манол Пейков.