Първи стъпки към оптимизиране на специализираните звена към Централно управление на БАН предприема новото ръководство.
В момента броят им е 17. Пряко ангажиран с реформите е заместник-председателят на БАН и новоизбран член-кореспондент проф. Николай Милошев. Целта на промените не е да попречим на някого, а да си помогнем, за да тръгнат нещата в административната сфера по-плавно, бързо и леко, категоричен е той.
8 академици (действителни членове) и 16 член-кореспонденти (дописни членове) са новото попълнение на събранието на академицитe и член-кореспондентите на Българска академия на науките.
То се състои от 150 души, от които действителните членове са 65. В сегашната надпревара кандидатите за академици са били 49, а за член-кореспонденти – 72. Широко е и участието в номинациите. В тях са се включили 80 научни съвета на БАН, 60 университетски звена, 27 творчески съюзи и професионални организации, селскостопанска академия и редица изследователски центрове.
Това ме кара да съм категоричен, че в избора на нови членове на БАН участие е взела цялата научна общност
коментира доскорошният председател и номиниран за просветен министър акад. Стефан Воденичаров.
Редом с представителите на природните, инженерните, медицинските, социалните и хуманитарните науки почетните звания получиха и представители на изкуствата. Новите членове и дописни членове на Академията са представители на изследователски центрове, университети и творчески колективи.
В лицето на академиците Воденичаров търси борци за каузата на българската наука,
за нейния авторитет и за утвърждаване на най-старата българска институция – Академията – като храм на българската духовност и пазител на българските национални ценности. Затова и очакванията му са новото попълнение да допринесе и за задачата на деня – изпълнението на 8 важни за държавата задания, които чакат решения именно от БАН, и то в кратки срокове.
Бяха връчени и 167 дипломи за научни степени и удостоверения за заемане на академични длъжности в БАН.
Oт тях 44 са професори, 34 – доценти, 50 – доктори, и 39 – главни асистенти. Убеден съм, че компромис с качеството на научната работа на кандидатите не е правен, коментира заместник-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов. Неговият колега чл.-кор Николай Милошев очаква новите хабилитирани изследователи да бъдат активната част в отстояването на адекватното отношение към науката.
В България има немалко достойни хора, които за честта на науката биха дали немалко от себе си.
Така отговаря на въпроса – не изневерява ли на науката, ангажирайки се и с граждански действия за промени във фонд „Научни изследвания“, новоизбраният член-кореспондент Тони Спасов. Професорът – декан на Факултета по химия и фармация на Алма матер, е категоричен, че истинският учен не може да има нищо общо с всякакви схеми за източване на средства от науката.
Според него качеството на проектите в бъдещите конкурсни сесии трябва да се гарантира или с нов закон за фонда, или поне с новия правилник
по който ще работи той. Както писа в. „Аз Буки“, той е разработен от учени от Алма матер и БАН и обсъждането му се чакаше през февруари. Според него сегашната сесия е провалена. Парите би трябвало да се върнат и да се проведе нов конкурс, при нови правила.
Наука ли е да работиш с младия талант, за да го изведеш до световни постижения?
Това е наука и България е уникална с това, че учени от голяма величина се занимават с деца. Така отговаря новият член-кореспондент Олег Мушкаров. Професорът по математика в Института по математика и информатика на БАН пази в своята биография и факта, че е сред първите олимпийци на България. С него и неговите връстници работят плеяда учени, сред които академиците Петър Кендеров и Благовест Сендов. Разработва се стройна система за ранното откриване на таланта, за неговото развитие и подкрепа.
