Бойко Борисов очевидно се усети, че му вземат кметовете, и вече атакува „Прогресивна България“ за натиск върху тях. Паралелно с това се връща към „класическата“ база на ГЕРБ – консерватизма и дясното, макар и в неговия специфичен, банкянски прочит, който няма нищо общо с европейския консерватизъм. Корупцията е лепилото на банкянския модел консерватизъм – за сведение.
Проблемът е, че омразата му към ПП и ДБ е толкова силна, че дори пред лицето на смъртна опасност в лицето на ПБ той продължава да флиртува с хората на Радев.
Последният пример е особено показателен – общият фронт с ПБ срещу кмета на София Васил Терзиев и участието на хора от ГЕРБ в инициативния комитет на Илияна Йотова. Самият Борисов потвърди, че участието на Емил Радев и кметове в комитета е било съгласувано с него, макар да го определи като „лично дело“, което не ангажира партията.
Тук е и големият проблем на Борисов.
Той самият изгради политически модел, в който лоялността често се превръща в разменна монета, а кметове и политици се ориентират към този, когото възприемат като най-силния на деня.
И когато се появи нов център на власт и влияние, който разпределя публичните пари, въпросът става много прост: кой предлага по-добра оферта?
Може би точно затова Борисов толкова нервно реагира на опитите на ПБ да привлича кметове на ГЕРБ. Дори ги заплаши, че до местните избори партията на Радев ще се разпадне. Това бе и послание към Конрад Аденауер и ЕНП – ние ще се върнем на власт.
Уви, няма да стане така. Местната власт има нужда от ресурси, влияние и достъп до централната власт. А когато политическата тежест на една партия започне да изглежда по-малка, лоялността на част от местните играчи неизбежно започва да се преизчислява.
Колкото и Борисов да се опитва да убеди всички, че ГЕРБ не губи позиции, самият факт, че вече говори за „заплашвани“ кметове и за битката за местната власт през 2027 г., показва колко важен е този въпрос за партията.
А това е само началото.
ГЕРБ се спихва именно защото лепилото, което я държи заедно, има срок на годност, който изтече и защото никога не е имала здрава идеологическа база извън офертата за обогатяване през публични ресурси.
И нещо, което пропуска. За същата клиентелистка база се бори и Пеевски и той също му е конкурент. И той оцелява.
Илиян Василев
