Пеевски и Борисов правят Биг Брадър във Фермата с мащабен план за дисциплиниране и опитомяване на обществото чрез репресии

Това, което се случва в МВР и в парламента под предлог за борба с катастрофите, все повече прилича не на политика по пътна безопасност, а на мащабен план за дисциплиниране и опитомяване на обществото. Едностранни репресивни мерки, наложени извън рамките на обществен договор, не могат да бъдат разчетени другояче.

Първо, въпреки че МВР е най-финансираното силово ведомство, с най-високо заплатени служители, глобите и санкциите вече отиват в специална сметка, която „финансирала борбата с пътните нарушения“. Това превръща МВР не просто в партньор, а в пряко заинтересована страна – институция, която печели, когато обществото „нарушава“. И това променя характера на отношенията власт – граждани.

Второ, само пълен наивник би приел за нормално всички шофьори да бъдат третирани като потенциални престъпници,, които трябва да бъдат затваряни. Да, тези, които сядат зад волана пияни или дрогирани, трябва да бъдат наказвани с цялата строгост на закона. Но подходът към останалите все повече заприличва на казино с фиксирани ставки – накрая гражданинът все ще изгуби. А МВР отчита дейност именно по репресиите срещу шофьорите, очевидно защото не смее да пипне по високите етажи на престъпността, включително организираната.

Само погледнете как се променя презумпцията за умишленост и виновност. Камерите вече дебнат от храсталаците, предупреждаващите знаци се махат нарочно, а глобите валят за над 10 или 20 км/ч над ограничението. И то често при абсурдни и неаргументирани ограничения – 30 или 40 км/ч в индустриални зони или широки булеварди без трафик. Това не е превенция. Това е капан.

Пътните полицаи вече обясняват по телевизиите как ако „репресираме всички, ще се научат“. Това не е мярка срещу шофьорите – това е експеримент с цялото общество, инжектиране на страх, култивиране на подчинение. Това е метод за създаване на ментални пранги. Това е протодиктатура.

В нормалните държави се инвестира в превенция, в осведомителни кампании, в добри пътища и ефективна съдебна система. Какво като сте хванали някой с 200 км/ч? Нали знаете, че „баровците“ винаги ще се измъкнат? За милионера закон няма. Половината „улични състезатели“ са с карти на службите. Те са недосегаеми.

А видяхте ли как МВР патрулки ескортират скъпи лимузини? Същото МВР работи като охранителна фирма – на повикване. Питайте как се движи кортежът на Пеевски – нито един знак не важи, нито едно ограничение. Министри, депутати, президенти – законът е за простосмъртните. Видяхте ли някога шофьор на НСО да бъде глобен за нарушение?

Истината е, че хората в европейска държава като България ще спазват закона не от страх, а когато има доверие и справедливост. А днес се налага страх като в диктатура. Пеевски и компания явно вярват, че чрез страх и репресии през „борбата срещу катастрофите“ ще постигнат ред – шофьорите ще се страхуват, ще карат с 60 и ще се задръстват. Това обаче е тежка увреда на съзнанието, че само с камшик могат да се решават проблемите в обществото.

Ами да бяха направили един електронен адрес и възможност за лесно плащане. Съгласете, че е основния проблем не е в размера на глобите и в ниската събираемост. А това е лесен проблем за решаване. И аз с голяма вероятност имам глоби, за които не зная, но вместо да получа изместие и срок на емейл адреса си и да имам как да ги платя, трябва да узная за това чак като отида на преглед или като поискам някаква услуга. И това в 2025 година – значи МВР може да харчи безумни пари в камери, в скъпи коли и т.н. а не може да изгради една система за няколко милиона за известяване на шофьорите за глоби и изобщо за обмен на информация в дружелюбен тон.
Ами повишете си събираемостта и това ще има по-голям дисциплинираш ефект от по-високите глоби.

Никой не направи анализ на истинските причини за катастрофите: лоша пътна инфраструктура, липса на маркировка, абсурдни знаци, вземане на книжки по втория начин, системно недаване на предимство (основна причина за смъртта при мотористи). Репресията няма да реши нито един от тези проблеми.

Да, в аварийната лента не трябва да има милост. Но преди да посегнете отново към гражданите – какво направи държавата за безопасността? Даде ли сигурни пътища? Подобри ли съдебната система? Осигури ли доходи, за да може хората да карат безопасни коли? Повиши ли доверието към КАТ? Колко пъти сте получавали помощ на пътя от КАТ – ей, така да спрат и да питат от какво имате нужда да помогнем?

От 2021 до края на 2024 година във Фонда за безопасност на движението към МВР са събрани над 420 милиона лева, от които са похарчени една трета. Във въпроса се пита къде са останалите? С тези репресивни мерки със сигурност ще има скок в постъпленията, които отново ще отиват за финансиране на други дейности по целесъобразност. Тъй като МВР вече изчерпа обществената симпатия с резкия скок на заплати, сега остава другия начин през глобите.

Вижте за какво за изразходвали средствата от фонда – проектиране, изграждане и поддръжка на технологични съоръжения – тоест повече глоби повече камери.
Информационни кампании и превенция за пътна безопасност – от този фонд могат да си финансират и наемат и пиар експерти
Обучение и повишаване на административния капацитет на структурите на МВР – някакъв осезаем ефект?

Най-голямата тревога е, че под благовидния предлог за по-висока „пътна безопасност“, ни сваряват като жабата – бавно, но сигурно. Един ден ще се събудим и ще установим, че диктатурата вече е факт. Уж в името на нашата безопасност. Само че ще дойде не с танкове, а с патрулки.

И ще ни го съобщят като обичайна новина в сутрешните блокове на медии, чийто журналисти не смеят да зададат по-труден въпрос.

Илиян Василев