Съветът за координация по европейските въпроси (СЕВ) към Министерския съвет напомни в страницата си във Фейсбук как България успя да се пребори преди 7 години да казва на европейската валута "евро", а не "еуро", както настояваха европейските институции и особено Европейската централна банка. Спорът бе за една буква, защото западните държави не искаха да променят с мъничко дизайна на общата валута и да включат кирилицата. Те уверяваха, че гръцкото изписване ΕΥΡΩ прилича на изписването на кирилица ЕУРО, което значи, че е достатъчно да се промени думата на български, а не да се добавя нов надпис с променена буква.
Ето каква версия на спора представи СЕВ:
"Битката за отстояване на съответствието между правописните и правоговорните норми в българския език е една от първите, които страната ни води като пълноправен член на ЕС. Тогавашният министър по европейските въпроси Гергана Паси определя победата като „кулминация на дълго изграждано единство на институциите в България“.
През май 2013 г. върху новите банкноти, печатани от Европейската централна банка, за първи път се появяват надписи на кирилица – наименованието на единната валута "евро", както и съкращението "ЕЦБ". Подписът на президента на ЕЦБ Марио Драги е поставен върху новите купюри след тежък спор между българските и европейските институции относно думата, с която на български ще се изписва общата европейска валута.
С много професионализъм, дипломатичност и добро познаване на правилата и процедурите на ЕС България печели битката, която на моменти е изглеждала обречена, поради твърдото настояване на ЕЦБ за възприемане на термина „еуро“. След като лингвистичните аргументи не са приети, страната ни стига до там, че демонстрира твърдостта на позицията си като налага резерва върху споразумението за асоцииране на Черна гора. Мотивът е, че не приемаме превода на документа на български език, където за първи път думата „евро” се изписва като „еуро”. България е в деликатна ситуация – от една страна, не желае да забавя интеграционния процес на Черна гора, от друга, не иска на нея да се гледа като на капризното дете в семейството, но също така – държи да защити своя интерес. За да не бавим съседите си от Черна гора, но и да не правим компромис с азбуката и традициите си, навсякъде в българския превод заменяме термина с международно признатият знак €. Междувременно предупреждаваме, че ще наложим резерва върху текста на български език на Лисабонския договор, когато влезе за обсъждане и приемане.
По свидетелството на посланик Бойко Коцев, аргументът, с който надделяваме, откриваме в европейското законодателство. Според решение на Европейския съвет в Мадрид от декември 1995 г. наименованието на общата валута трябва да бъде еднакво на всичките официални езици, но при отчитане на съществуването на различни азбуки. Това означава, че всички, които пишат на латиница, следва да използват един и същи термин и той вече е утвърден – EURO. България обаче влиза в ЕС с нова за организацията азбука – кирилицата, което ни дава право да използваме утвърдилия се у нас термин и да го изписваме на български език по утвърдения начин – „евро”. За да стане това реалност, е необходимо консенсусното съгласие на всички държави членки, както и на ЕЦБ. България успява да спечели подкрепата на ДЧ, но съпротивата на ЕЦБ остава твърда. Банката предлага компромис, който ние не приемаме – в официалните документи да се изписва „еуро“, а в ежедневието, в медиите, да се използва „евро“. След отказа ни, ЕЦБ иска да докажем, че на кирилица думата „евро“ във всичките държави, използващи тази азбука, се пише именно така, тъй като това е същността на Мадридското решение. „Може би ЕЦБ смяташе, че ние – страните, използващи кирилицата, няма да можем да се разберем помежду си и по този начин да мотивира отказа за българското искане“, е предположението на посланик Бойко Коцев. Въпреки, че доказваме, че във всички страни с кирилица се изписва „евро“, ЕЦБ не спира натиска, тоз път с аргумента, че за бърза подмяна на банкнотите с нов надпис няма технологично време и ще струва много скъпо. Тогава ние предлагаме да не се пристъпва незабавно към подмяна на банкнотите с оглед изписване валутата и на кирилица, но при следващата емисия това задължително да стане. Окончателното решение е взето на Междуправителствената конференция по приемане на Лисабонския договор през декември 2007 г.
Банкнотата от 5 евро от 2013 г. е първият купюр с надпис на кирилица."
