Две визии на топ анализатори за това кой кой е в политическите партии и каква е целта на атаката на ПП към Пеевски:
Интересно как никой не се тревожи особенно от това, че човек като Пеевски мести някакви хора от партия в партия като пешки и единственото, което слушаме е, че въпросните му кадри били ренегати и предатели. Ама сигурно е така, но те няма и какви други да бъдат, защото са служители на въпросния дерибей, когото външните „партньори“ използват за наместник в България и чрез него управляват страната ни като колония.
През последната година стана пределно ясно, че Пеевски е акционер във всички партии и никой не смее дори да произнесе името му на глас, а камо ли да дръзне да му се противопостави публично.
Уж всички опозиционери декларират, че водят люта битка с корупцията и лепят етикети наляво и надясно, като наричат разни безобидни дребни риби „слуги на мафията“, „лица на олигархията“ и други подобни изпразнени от реално съдържание клиширани епитети, но всъщност никой не дръзна да обобщи, че всъщност корупция се бори от съдии, прокурори и смели журналисти, а не с крясъци и викове от парламентарната трибуна, партийните форуми и телевизионните студиа.
В този ред на мисли, всички услужливо се направиха на разсеяни и не забелязаха как Пеевски, чрез послушниците си във Висшия съдебен съвет, председателстван от министър на правосъдието излъчен от „демократа“ Христо Иванов, назначи за главен прокурор ортака на Пепи Еврото в лицето на Борислав Сарафов. Защо това не предизвика възмущение и нито един водещ политик не взе отношение? Измънкаха по нещичко, колкото да се обозначат пред електората си и до там.
На никой ли не му прави впечатление, че на ключови позиции в министерства, агенции, общини и въобще във всички държавни структури се назначават хора, които никога не поставят под въпрос интересите на Пеевски и гравитиращите около него стопански субекти, които винаги се оказват основен контрагент на държавата в различни сфери?
Спомнете си как същият този Пеевски упражни контрол и влияние над рзлични протестиращи съсловия и те моментално се разпръснаха и тихо и кротко се разотидоха, след като им бе обещано уж това, което са „очаквали“.
Обърнахте ли внимание, че Делян Пеевски беше основен говорител и координатор на правителството на Денков-Габриел, в което уж водеща роля имаше една паразитна клика, която получи доверие, именно защото натрапчиво и истерично декларираше, че се бори срещу влиянието на въпросния „махараджа“.
Повече от очевидно е, че и Борисов, който е лидер на най-голямата парламентарно представена партия у нас, на практика също е довереник на Пеевски и абсолютно винаги смутено му приглася по всеки един въпрос. Т.е. съпредседателят на ДПС е може би основен акционер и в ГЕРБ, където активно кадрува и влияе.
Въпросният Пеевски, чието влияние се простира очевидно далеч отвъд ДПС, чийто съпредседател е в момента, очевидно се ползва с пълен имунитет в съд, прокуратура, сред журналистическа гилдия и най-вече в Посолството, въпреки че беше турнат дисциплиниращо в списъка с корумпета, който хегемона съставя и публикува. Присъствието на Пеевски в списъка „Магнитски“ ни най-малко не му попречи да се яви като пръв украинец и евроатлантик, който „брани“ колонията от т.нар. руско влияние, което в превод означава буквално, че той е гарант на статуквото и респективно на определен геополитически интерес – в случаят на САЩ и европейските им сателити. Чрез на практика неограниченото си влияние в политическия и стопанския живот на страната ни, въпросния Пеевски гарантира колониалния статут на България.
Е, ако някой все още не е разбрал – това е „дълбоката държава“, за която някои говорят постоянно, но никога с конкретика и имена. Тя не е някакво мъгляво и отвлечено понятие, а си има съвсем ясен и точен адрес!
Сега мнозина ще кажат, че написаното по-горе е ясно и не се нуждае от тези уточнения – то тук си е така и толкова. Да, така е и така ще бъде докато България е част от настоящата геополитическа конюнктура, наложена от англо-саксонските глобалистки елити. Ще ни управлява Пеевски и в интерес на истината нищо кой знае какво не може да се направи по въпроса, защото останалите, които селективно се допускат до политическия процес у нас успяват да създадат една илюзия, че се боричкат помежду си и имат „сериозни“ различия, но всъщност водят надпревара, кой да стане пръв назначенец на въпросния велможа.
Да си го кажем направо – битката е за това кой да седне в скута на Пеевски и от там да участва в разпределението на постове, активи и привилегии, което реално е т.нар. „власт“ в колонията, за чиято издръжка плаща местното население! Това, което наричат политическо противопоставяне, опозиционност, принципност и борба с корупцията е всъщност скимтене за политическа милостиня и в някои случаи за индулгенция. Това е положението – прогнилоч!
И защо някои се чудят, че не ви харесвам демокрацията и правовия ред, както на новоговор наричате тази свинщина….
Страхил Ангелов, журналист
Тактиката на Промяната: Бой по Пеевски, защото може да се наложи да обичаме пак Борисов
Няма ляво, няма дясно
Както много пъти казвах, въпреки оптимистичните данни за изключително повишаване на доходите /което не е едно и също с повишаване на покупателната способност/, дори и със спекулациите за повишаване на раждаемостта, в България зрее изключително социално недоволство.
Уж , периодът на начално натрупване на капитал трябваше да е завършил още преди 15 години, но темповете на развитие на индустрията , липсата на ВСЯКАКВИ сериозни чуждестранни инвестиции, изключителното съмнение в здравината на инвестиционния климат и пълната липса на правосъдие за бизнеса водят не само до това чуждите капитали да не влизат, а и до това – нашите капитали да се изнасят.
Не ми се слушат розови прогнози.
Факт е, че голям нов бизнес в страната не влиза, че средния и особено дребния бизнес са подложени на изключителен административен рекет и макар да би следвало да са гръбнака на родната икономика, те са изгоненото сираче на властта.
На фона на липса на икономика, няма как да има адекватна социално политика. Надпреварването да дадем пенсии на пенсионерите /което е похвално/, не решава огромния въпрос на работещите бедни. Които за съжаление са МНОЗИНСТВО.
И така … ще се роди истински, леко революционен социално-синдикален проект. Още на местните избори ясно артикулирах, че Ваня идва. Как ще дойде, каква компания ще си избере, как ще се справи, мога само да гадая.
Но факт е, че в ляво се ражда нещо ново или поне се ражда по нов начин – наистина отдолу, което съвсем не е типично за българската политика и навярно ще даде и неочаквани резултати.
На фона на това отдясно вече е формулирано – ВСИЧКИ И ВСИЧКО СРЕЩУ ПЕЕВСКИ.
Дали това е идеология аз не мога никак да кажа.
Дали то мобилизира десните – да вероятно и 10% десни.
Щото другите средни и десни искат и малко работа в полза на бизнеса, на икономическата среда, на инвестиционния климат и самоотвержената битка срещу Пеевски, навярно няма да им е достатъчна.
Защо толкова издигаме образа на Пеевски ли? Ами защото, за да се направи кампания на ППДБ очевидно е необходим враг.
А Борисов не бива да е по тактически причини, може пак да ни се наложи да се обичаме.
Как това се вързва с твърдението, че Пеевски управлява ГЕРБ, на мен ми е много много мътно. Ама избирателят може и да не е много внимателен и да се „върже”.
А по средата, където всъщност СЕ намира българинът, по средата мила моя майно льо, величествено се разполага необезпокояваният от никого.Диана Дамянова, пиар експерт
