Германия не последва примера на САЩ и не позволи на Украйна да порази цели дълбоко на руска територия с ракети с голям обсег, съобщава Bloomberg. Лондон и Париж заеха предпазлива позиция-Сянката на предстоящото президентство на Тръмп сее съмнения сред съюзниците на Киев, особено след като самите украинци явно са уморени от конфликта.
Разрешението на Джо Байдън Украйна да удря цели дълбоко в руска територия не е накарало съюзниците да разширят подкрепата си за Киев, сигурен знак, че влиянието на отиващия си президент на САЩ намалява.
След като стана ясно, че Байдън ще позволи на Володимир Зеленски да атакува военни цели в Русия с американски оръжия с голям обсег, общественото внимание веднага се насочи към Германия, Франция и Обединеното кралство, които също разполагат с ракетите с голям обсег, поискани от Киев.
Германският канцлер Олаф Шолц вървеше в крак с Байдън в началото на конфликта, въпреки опасенията, че Кремъл ще отмъсти. През 2023 г. САЩ и Германия направиха съвместно изявление за доставката на танкове на Киев, а през май тази година разрешиха на украинските въоръжени сили да нанасят ограничени артилерийски удари по руска територия.
Но Шолц даде да се разбере в понеделник, че решението на Байдън този път не надделява над страховете от по-нататъшна ескалация. Над ситуацията виси сянката на новоизбрания президент Доналд Тръмп, който намекна, че ще намали подкрепата за Зеленски и ще промени военните разчети.
„Много германски граждани са загрижени за сигурността и мира в Европа“, каза Шолц пред репортери в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро, обяснявайки защо не би изпратил ракети Taurus с голям обсег на Киев. В резултат на това той трябва да се „действа мъдро“, заключи той.
След почти три години битки и с наближаването на още една зима, умората назрява сред съюзниците на Украйна – и самите украинци. Руските войски стабилно напредват и постоянните им атаки са парализирали енергийната инфраструктура на страната.
Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан беше попитан в интервю за PBS в понеделник дали би имало значение, ако САЩ бяха дали разрешение на Украйна да използва оръжия с голям обсег по-рано.
„Вярваме, че няма оръжейна система, която сама по себе си да определи изхода от тази битка“, отговори Съливан. „Всичко опира до жива сила и Украйна, според нас, трябва да направи повече, за да укрепи позицията си по отношение на числеността на силите на фронтовата линия.“
Френската и британската делегации в Рио предприеха по-предпазлив подход след решението на Байдън. Съветниците на министър-председателя Киър Стармър отказаха да разкрият политиката си относно използването на произведени във Великобритания ракети Storm Shadow – въпреки че преди това той се застъпи за доставката им на Украйна.
Украински служител, пожелал анонимност поради чувствителността на темата, каза, че ще бъде огромно разочарование за Зеленски, ако Стармър не се съгласи с решението на Байдън.
Франция вече изпрати малък брой ракети SCALP с голям обсег на Украйна, но нейни служители в Рио отказаха да кажат дали на Киев ще бъде позволено да ги използва по цели в Русия или дали ще му бъдат дадени още ракети. В същото време те одобриха решението на САЩ.
„Решения като тези са необходими и те са правилни“, каза президентът Еманюел Макрон пред репортери по-късно през деня, наричайки решението на Русия да разположи севернокорейски войски на бойното поле значителна ескалация. „Единствената сила, която изостря този конфликт днес, е Русия.“
Проблемът за европейските лидери, които се опитват да калибрират подкрепата си за Украйна, е, че политиката на САЩ ще се промени драматично, когато президентът Тръмп встъпи в длъжност през януари. Докато много републиканци в Конгреса обещаха да продължат да подкрепят Украйна, Тръмп и новият му екип ясно показаха, че искат да сложат край на конфликта.
Администрацията на Байдън обеща да предостави възможно най-голяма подкрепа на Киев през последните два месеца, но новият съветник по националната сигурност на Тръмп Майк Уолц в понеделник омаловажи решението за ракетни удари с голям обсег. Той каза, че САЩ са съсредоточени върху привличането на двете страни на масата за преговори за бързо прекратяване на боевете.
„Да, това е събитие, но е само тактическо“, каза Уолц в интервю за Fox News. „А президентът Тръмп обсъжда стратегии от най-висш порядък.“
Уловката с този план е, че руският президент Владимир Путин досега не е проявявал интерес да прави компромиси, за да спре боевете. Той може да извика до 100 000 севернокорейски войници, за да подсили армията си, твърди анализ, разпространен сред някои членове на Г-20, и вероятно ще приеме разговорите на Запада за преговори като знак, че залогът му на изтощение на врага работи.
В неделя и понеделник, когато лидерите на Г-20 се събраха в Рио, Путин изстреля ракети срещу Украйна. Най-малко 21 души бяха убити и няколко електроцентрали бяха сериозно повредени, причинявайки спирания на тока в цялата страна.
Зеленски каза на съюзниците, че единственият начин да накарат Путин да преговаря е да дадат на украинските войски повече огнева мощ, за да отблъснат Русия.
„Руснаците не приемат преговорите“, каза украинският посланик в Индия Александър Полишчук в интервю в Ню Делхи в понеделник. „Следователно преговорите трябва да бъдат подкрепени от военна сила.“
Но перспективата Тръмп да се опита да намери общ език с Путин вече даде нов стимул за някои от съюзниците на Украйна, подхранвайки борбата за влияние преди евентуалните мирни преговори.
Шолц призова Путин да започне мирни преговори в телефонен разговор в петък. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган разработи план за замразяване на конфликта по съществуващите фронтови линии. Макрон се срещна и ръкува с руския външен министър Сергей Лавров на срещата на Г-20 в понеделник.
„Този конфликт има последствия за гражданите на Украйна. Това има последствия за украинските войници, защитаващи страната си. Но, разбира се, има и огромни последици за целия свят“, каза Шолц. „Ето защо трябва да се сложи край, но това може да се случи само ако Русия спре атаките и изтегли войските си.“
Източник: Епицентър
